|
В
BG тотално забраниха смокингите.
Всички с фракове - разпоредиха се от властта. Доста
странно нормативно решение изнамериха българските
управници за начина, по който следва да се провеждат
семейните тържества. Да речем - сватба. Или не дай си Боже
- погребение. Събира се родът, разпръснат из всички краища
на Отечеството. Че и из глобализиралия се свят! Повечето
от тях се виждат помежду си именно и само по такъв повод.
Организаторът живее в двустайна панелка някъде в
софийската "Надежда" или във варненската "Чайка". Няма как
да приеме гостите у дома. Ангажира ресторант. И там
разпореждат: половината у лево, другата половина - у
десно.
В
отделни помещения.
Щото било вредно. Ми да -
вредно е. Те въпросните роднини не могат ли да се разберат
помежду си, че да се намесват некакви си държавни
чиновници, на които роднините им плащат чиновническите
заплати с данъците, таксите, митата и акцизите, дето им ги
събират по популярен или по крайно непопулярен (направо
секретен) начин?
Не, роднините са тъпанари
некакви, "съквартиранти в къщата на Биг Брадър" и въобще
напълно деморализирано стадо, което требва да бъде
натирвано като добитък, като заплаща за натирваето от
собствения си джоб на чиновници всекакви, че да правят
проверки, да издават наказателни постановления или каквото
там са решили, че трябва да ни издават, за да ни прибират
парите и да си ги делят.
Пълно безумие!
Бел. ред.
Осемдесет процента от болните с рак на белия дроб са
пушачи. Тези данни от едно епидемиологично проучване,
направено в края на 70-те години, са толкова стряскащи, че
в началото на 80-те години английските лекари предприеха
кампания за спиране на тютюнопушенето като профилактична
мярка за предпазване от развитие на рак на белия дроб.
Почти веднага след тях в САЩ със закони бе забранено
тютюнопушенето на обществени места и на работното място.
Двадесет години по-късно Европейският съюз също въведе със
закон забрана на тютюнопушенето. България е задължена да
адаптира своето законодателство спрямо законодателството в
страните на Европейския съюз, поради което в новия Закон
за здравето бе включена и забрана на тютюнопушенето.
Да погледнем
епидемиологичните данни, от друга страна. Не повече от 15%
от “сериозните” пушачи (които пушат повече от една кутия
цигари дневно) се разболяват от рак на белия дроб. Това са
данни от епидемиологично проучване, направено в края на
90-те години. В България по неофициални данни около 2 000
000 от хората са пушачи. Няма информация колко от тях са
“сериозни” пушачи. Ако приемем, че 25% от тях са
“сериозни” пушачи, т.е. около 500 000 души, излиза, че
според последните епидемиологични данни около 75 000 могат
да се разболеят от рак, защото пушат. В действителност
през 2001 са се разболели 3500 души, за които няма данни
колко от тях са пушачи и колко непушачи.
Посочените цифри говорят, че
забраната на тютюнопушенето нарушава правата на милиони
българи, без да се очаква някакъв съществен положителен
ефект върху заболеваемостта от рак на белия дроб. Този
извод се подкрепя и от данните от мащабно епидемиологично
проучване в САЩ, съобщени през 2002, които показват, че 20
години след забраната на тютюнопушенето в САЩ
заболеваемостта от рак на белия дроб не се е променила
съществено.
Кои са причините за липсата
на ефект от спирането на тютюнопушенето като профилактика
на рака на белия дроб?
Освен едностранчивия анализ
на епидемиологичните резултати от 70-те години друго
основание на английските лекари бяха данните от
експериментални проучвания върху животни, които показаха,
че тютюневият дим и катранът от цигарите причиняват
злокачествени тумори в експерименталните животни. Същите
злокачествени тумори в същите експериментални животни
обаче се развиват след третиране с различни химически
вещества, съдържащи се в недоизгорелите газове на
двигателите с вътрешно горене, в дима на производствените
предприятия, в храните, които често употребяваме.
Изводът е, че причината за
поява на рака на белия дроб все още не е установена. Много
фактори на околната среда могат да способстват за
развитието му и абсолютизирането само на един от тях е
неправилно.
Авторите на новия Закон за
здравето и Наредбата за забрана на тютюнопушенето на
обществените и работните места съзнават, че спирането на
тютюнопушенето не е ефективно профилактично средство в
борбата с рака на белия дроб. Те изместват основната цел
на законодателните мерки в САЩ и Европейския съюз, като
официално обявяват, че целта на тези законодателни актове
е защита на правата на непушачите да живеят и работят
комфортно в среда без тютюнев дим. Приветствам такава цел,
но не мога да се съглася с едностранчивостта на наредбата,
която защитава правата на една група граждани, като отнема
правата на друга група граждани. Този подход не може да не
предизвика негативна обществена реакция. Става въпрос за
закон и наредба, засягащи правата на всички български
граждани - от детска до пределна старческа възраст. Такива
законодателни актове би трябвало да се приемат след широко
обществено обсъждане, а не да предизвикват такова, след
като вече са обнародвани.
- - - - - - -
* Авторът е началник-клиника по онкотерапия, МБАЛ “Царица
Йоанна” ЕАД |
