|
Напоследък доста се говори за реформа в образованието,
гордо се размахват планове, споразумения, проценти от БВП.
Ректор на голям икономически ВУЗ в страната дори се
изпусна и каза, че голяма част от студентите във въпросния
университет били неграмотни (все едно една от една фирма
да кажат „не купувайте нашата продукция”). Между другото,
колкото и милиона да се изсипят в образованието, много от
проблемите с качеството няма да бъдат разрешени.
"Уолстрийт", видян от
IHT през
1989
Необходима е промяна във философията на преподаване, и то
най-вече в гъвкави специалности като икономика, PR,
маркетинг и мениджмънт. Преподавателите имат нужда от
смяна на чипа, да го кажем по царски. Голяма част от
академичното общество в държавните ВУЗ са възпитани в духа
на плановата икономика. Затова неолибералните (пазарни)
идеи и правила, по които работи световната икономика в
момента, са им меко казано мъгляви. Активното участие на
студентите чрез обмен на идеи, дискусии, полемика е доста
слабо застъпено. Просто се осъществява трансфер на
информация от преподавател към аудитория, в повечето
случаи доста малка. Обикновено преподавателите имат
авторски учебник, преиздаван през петилетка и съдържащ
материала за крайния изпит и целта е да се научат дадените
няколкостотин страници, вместо да се прочете максимално
количество странична литература по темата. И това за
предмети, които се променят всяка година. Различното
мислене и креативността рядко са толерирани. Студентите са
вкарвани в един коловоз поради липса на допълнителна
информация (или неизискването й), а липсата на кредитна
система в най-големия икономически ВУЗ в България е
достатъчно показателна за нежеланието за реформи. Липсата
на избор на преподавател по съответния предмет е
предпоставка за корупция.
Нищо чудно, че на фона на
това бездействие и апатия на държавните университети
частните висши учебни заведения просперират. Това доказва
ефективността на пазара и пазарните отношения. Там
взаимодействието е като между клиент и фирма, докато при
първите - по-скоро като между феодал и крепостен селянин.
И накрая нека да припомня
част от параболичното твърдение на Милтън Фридман за
публичните разходи, тотално непознато на голяма част от
проф., доц., и д-р, които преподават икономически
специалности - „... когато харчиш чужди пари за другите,
не те интересува нито колко харчиш, нито как ги харчиш”.
|
