издирвателно-спасителни екипи, които да търсят оцелели. В ход бе пусната и "геополитиката на милосърдието", по израза в германския в. "Ди велт". Държавни и правителствени ръководители (но също и частни лица и знаменитости) се надпреварваха кой ще обещае повече за пострадалите и с това ще се окичи с лаврите на световното признание. По данни на Ройтерс само за две седмици бяха събрани обещания за близо 4.56 млрд. долара, от които 3.03 млрд. от правителства и обществени организации и 1.53 млрд. частни дарения. Фактът, че и от трагедията се търси (и се извлича) полза, пролича в драстичен вид в случая с Германия, която се изсили с над 650 млн. долара помощ, при положение че изживява тежка икономическа рецесия, безработицата расте, а социалните привилегии се съкращават. Благосклонният жест на канцлера Герхард Шрьодер действително затвърди имиджа на Германия като най-щедра на международна помощ, но бе посрещнат с възмущение от мнозина от все по-обедняващите германци. Малко след това Австралия надскочи Германия, като предостави 760 млн. долара, а на трето място се нареди Япония, която даде 500 млн. долара. Берлин обаче води списъка на най-големите донори, като се калкулират обществените плюс частните средства - така германската помощ е над 1 млрд. долара.

Нуждите и проблемите

Хуманитарните активисти, които са се нагледали на неспазени гръмки обещания, настояват за спешни действия и най-вече бързо предоставяне на финансовите средства. На втората донорска конференция, която се проведе на 11 януари в женевската централа на ООН, организацията поиска от международната общност да внесе до края на месеца по-голямата част от обещаното. По данни на ООН най-големи са нуждите от подслон - до юни 2005 г. засегнатите страни ще се нуждаят от 220 млн. долара за тази цел. Други 215 млн. долара ще са необходими за прехраната на оцелелите. На 143 млн. долара пък се оценяват разходите по координация на хуманитарните акции, а с 20 млн. долара по-малко са тези за здравеопазването. За изграждането на нарушената инфраструктура ще отидат поне 110 млн. долара, а за възстановяването на водоснабдяването - 61 млн. долара. Най-малкото единично перо - 3 млн. долара, е предназначено за сигурност.

Цунами

Във всяка хуманитарна операция - и особено при такива мащаби - сметките са нищо в сравнение с логистичните и организационните проблеми. Последиците от бедствието в Югоизточна Азия нямат нищо общо със спасяването и изхранването на военни бежанци, жертви на сушата в Африка или дори на трагедията след едно унищожително земетресение на сушата. От храна, вода и подслон изведнъж се нуждаят около 5 милиона души, разпръснати по хиляди километри брегове на няколко държави. Затова добре дошла е всяка организация или фирма, която може за часове да започне да разнася доставките. Френската "Нутрисет" например е една най-опитните в този бизнес (да, има такова нещо като хуманитарен бизнес) и тя веднага прекъсна коледните отпуски на всички служители, за да произвеждат хранителна паста с високо съдържание на протеини или таблетки с цинк за борба с диарията. УНИЦЕФ, която държи в Дания три огромни хангара с хранителни пакети от първа необходимост, използва около 700 компании годишно, две трети от тях в развитите страни. Което означава, че парите й от дарения - над 700 млн. долара за 2003 - остават "у дома". През 2003 основните клиенти на фонда са били фирми от Белгия, Франция, Индия, Италия, Дания, Япония, САЩ, Великобритания, Германия и Кения. Хуманитарните агенции твърдят, че предпочитат да пазаруват от икономиките на пострадалите държави, за да помогнат за съживяването им след бедствие, но много често нужните продукти могат да се намерят само на Запад.

Така споменатата френска "Нутрисет" получава тогава близо 6 млн. долара. през 2003. Показателно е също, че в Япония, обещала половин милиард долара, веднага скочиха акциите на консултантската фирма в строителството "Нипон Коей", както и на "Тетра", специализирана в производство на бетонни блокове за вълноломи.

Друг проблем са даренията в продукти, които правят големите корпорации. Фармацевтичният гигант "Пфайзър" например даде 25 млн. долара в свои стоки. Хуманитарните агенции обаче се притесняват от сложността в събирането, обработката и разпределянето на подобни дарения, да не говорим, че има подозрения и за това, че някои от тях се опитват да си намалят данъците по този начин. Затова УНИЦЕФ не приема лекарства без надпис и на езика на пострадалата държава, както и с изтичащ след 6 месеца срок на годност. Босна и Косово са най-пресните примери в това отношение - милиони долари бяха похарчени само за унищожаването на негодни продукти, струпани там.

Трудностите съпътстват подобни операции по целия път - ако в района има граждански конфликт, ако местните власти поискат да си присвоят помощите и да ги раздават от свое име (както стана на индийските Андамански острови), ако от национална гордост големи държави като Индия откажат някой да им помага отвън или дори ако морето е размило минни полета и никой вече не знае къде са 2 милиона противопехотни мини (както стана в Шри Ланка).

Впрочем трагедията се разигра в райони, където има хора, които се раждат и умират, без някога да са били регистрирани от институциите. С изключение на Тайланд, където вълните опустошиха не повече от 500 км ивица по западното крайбрежие, по която са разположени няколко туристически курорта, в другите страни пораженията засегнаха най-вече гъсто населени бедни региони. Драматично продължава да бъде положението в индонезийските провинции Ачех и Северна Суматра, където с дни наред бе затруднен достъпът на спасителните и хуманитарните екипи, а лошите хигиенични условия и недостигът на питейна вода усложни още повече задачата им.

Там, където може да се работи сравнително нормално, вълните от 26 декември поставиха на изпитание силите и нервите на хиляди лекари. В първите дни болниците бяха претъпкани с ранени и много често ампутациите бяха неизбежни средства да се спаси човешки живот. Пред небивало предизвикателство се изправиха и специалистите по съдебна медицина. Задачата да идентифицират десетки хиляди удавени, премазани и разкъсани тела е поне 50 пъти по-тежка от тази след удара срещу небостъргачите на 11 септември 2001, когато загинаха малко под 3000 души. Ситуацията се усложнява от това, че има стотици загинали чужденци на хиляди километри от дома, властите бързо хвърляха телата в масови гробове, за да избегнат епидемии (сега в някои страни ги разкопават в дирене на чужденци), а на други места направо ги кремираха на морския бряг с десетки.

Оцелелите

Около 2 млн. души са застрашени от бедност вследствие на бедствието, алармира миналата седмица и Азиатската банка за развитие (ADB). По преценките на главния икономист на банката Ифзал Али един милион жители на Индонезия ще паднат под граничната на бедността, в Индия броят на бедните ще се нарасне с 645 хил. души, а в Шри Ланка - с 250 хил. Бедствието засегна икономиката на локално и регионално ниво, а стотици хиляди жители, които и без това живеят бедно, ще потънат в още по-дълбока мизерия, се казва в доклада на ADB.

Отделните държави имат собствени мащаби за границата на бедността, но според международните критерии за беден се смята човек, който живее с по-малко от долар на ден. Ако приемем този критерий, делът на бедните в Индонезия (през 2002 16 милиона бедни) ще се увеличи от 7.5 на 8% от цялото население, в Индия (359 млн.) - от 34 на 34.1%, в Шри Ланка (239 хил.) ще се удвои - от 1.3 на 2.7%.

Международната помощ ще бъде смислена и ефективна само ако се насочва към конкретните нужди на място и съблюдава също и културните особености, подчерта преди дни и президентът на Световната банка Джеймс Уолфенсон. Той посочи, че първоначалната груба преценка на щетите ще бъде готова в рамките на две седмици, но детайлният план за преодоляването им ще отнеме два до три месеца. За дългосрочното възстановяване на региона институцията е готова да предостави до 1.5 млрд. долара. Досега Световната банка предостави спешна помощ от 300 млн. долара на Индонезия, 100 млн. долара на Шри Ланка и 12 млн. долара - на Малдивите.

Шансовете

Финансови анализатори прогнозират пред в. "Ханделсблат", че бедствието няма да окаже свръхнегативно въздействие върху растежа в Азиатския регион. Ейдриън Моуат от "Джей Пи Морган Чейс" (JP Morgan Chase) например очаква обещаните помощи да подсилят аграрния сектор в пострадалите държави. Следващата фаза от азиатския икономически цикъл ще бъде експанзията на местното търсене, подчертава Михаел Кох от "Джей Еф Асет мениджмънт" (JF Asset Management) в Хонконг. Маркус Рьосген от хонконкския клон на "Ситигруп" (Citygroup) пък препоръчва на инвеститорите да се насочат към акциите в банки, снабдители и телекомуникационни компании.

Оптимисти са и европейските застрахователи, според които разходите за бранша едва ли ще надвишат няколко десетки милиона евро. Според анализ на рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" (Standard & Poor's) застрахователните щети като цяло ще бъдат по-малки, отколкото при други природни бедствия през 2004. Няколко десетки милиона евро искове очаква и "Мюнхенер рюк" (Muenchener Rueck), най-големият презастраховател в света, както и четвъртият - "Хановер рюк" (Hannover Rueck).

Туризмът в засегнатите от цунами държави не трябва да пострада и почивките там трябва да продължат, обяви в становище от 17 януари и Световният съвет по пътувания и туризъм в Лондон (WTTC). В прессъобщението се привеждат цифри от икономическо изследване на WTTC за 2004 г. като доказателство на значението на сектора за икономиките на поразените страни. Според него туристическите дейности през миналата година са реализирали 4.9% от БВП на Индия, 10.3% от БВП на Индонезия, 14.7% от БВП на Малайзия, 74.1% от БВП на Сейшелите, 10.8% от БВП на Шри Ланка и 12.2% от БВП на Тайланд. Цялото изследване може да се прочете в интернет на адрес.