19-01-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

19 януари 2005, 14:40

АЕЦ "Белене" - голямата далавера на отиващото си правителство

Веселин Кандимиров

 

Ще започнем с няколко въпроса:

1.Какво прави едно правителство в края на мандата си, който е получило случайно, използвало бездарно и си отива с ясното съзнание, че друг мандат няма да има?

а/ срамува се

б/ бърза да си напълни гушата с каквото е останало.

Ако отговорът ви е а/, няма нужда да четете по-нататък. Ако е б/, продължете.

2. Защо правителството на НДСВ толкова бърза да строи АЕЦ “Белене”?

а/ поради присъщия си идеализъм

б/ по други причини.

Ако пак сте отговорили с б/, минете към следващия въпрос:

3. Как бихте постъпили, ако някой ви предложи да му станете гарант по заем, с който той смята да построи предприятие?

а/Ако предприятието е печеливше, печалбата е за него, но ако фалира, заема ще връщате вие?

б/Няма б/. Тук единственият възможен отговор изглежда така: а/ ще изгубите интерес към предложението.

Затова се налага да стесним първоначалните условия: представете си, че сте висш държавен служител, може би дори министър-председател, сумата е от порядъка на милиарди, а загубите ще се плащат не от собствения ви джоб, а от държавния бюджет. При това, дълго след като вече сте престанал да бъдете министър-председател. От вас се иска само да дадете разрешение. Това се нарича предоставяне на държавни гаранции по сделката.

Няма а/. Тук единствения отговор е б/ ще проявите към сделката интерес, право пропорционален на комисионната, която ви се предлага.

Не правя никакви квалификации, г-н Главен прокурор, само излагам факти: в края на мандата си правителството на НДСВ бърза да започне строителството на АЕЦ “Белене”, като предлага държавни гаранции по сделката.

*****

Доколко това правителство има навика да работи в интерес на обществото, нещо, което прави невъзможни отговорите от тип б/, личи от следния пример:

Към 2004 стана ясна, че от Европейския Съюз на България са отпуснати близо милиард евро безвъзмездни помощи по различни проекти за развитието на страната. Подчертаваме, това не са заеми, които трябва да се връщат, и то с лихви, а помощи. Които трябва само да се похарчат. За поправка на пътищата, например. Отчете се, че само един или два процента от тези пари са усвоени. Правителствените чиновници не са си мръднали пръста за това.Страната е пропуснала ползи за около милиард евро.

Както е известно, чужди пари се харчат извънредно лесно.Защо е станало това? Защото средствата, отпускани от ЕС имат една  много неприятна особеност: те подлежат на строга отчетност. Трябва да доказваш за какво си изхарчил всеки лев и правомерно ли си го изхарчил. Можеш да щипнеш нещо само от средствата за кламери или пощенски марки. Кокошкарска работа.

Държавният служител, изправен пред този феномен, има две възможности:

а/ да се заеме с усвояването на тези средства

б/ да решава кръстословици.

И в двата случая той ще получи една и съща заплата.

Служителят мисли по въпроса по-малко време, отколкото е необходимо, за да се прочете това изречение. После посяга към вестника.

В този случай правителството е постъпило като лош баща, комуто са предложили пари за обувки на децата му, а той ги е отказал, защото не може да се напие с тях.

Но ето, че на хоризонта се появява АЕЦ “Белене”, оценено от консултантите на правителството на между два и четири милиарда евро. (Какво са за тях два милиарда повече или по-малко! Да не би да излизат от джоба им?) Тук не се отчиташ пред Брюксел. Средствата идват от бюджета. А бюджетът е сладко нещо – сам си го правиш, сам си го харчиш и сам си отчиташ изхарченото. Е, има някакъв контрол. Сметната палата, например. То кой ли ти бръсне Сметната палата за нещо.

И същия този държавен служител изведнъж чак ръцете го засърбяват за работа, г-н прокурор.

*****

Някой може да ни обвини в черногледство. Да, има корупция. Вземат се подкупи и комисионни, което е едно и също. Министри осигуряват тлъсти държавни поръчки на фирми, които утре, когато вече няма да са министри, ще ги хранят. Това е ставало и ще става. Но защо да не допуснем, че в случая личният интерес на някои хора съвпада с обществения  и благодарение на това един ден ще си имаме чудесна нова атомна централа само срещу някакви си пет, нека да са шест милиарда евро?

Само че, ако АЕЦ “Белене” беше печеливше предприятие, щеше да има не един, а много инвеститори, които да искат да я построят със собствени средства. Даже щяха да предлагат подкупи, за да им възложат поръчката. Фактът, че се искат държавни гаранции за нея говори друго –  бизнесът не е уверен в нейната рентабилност. И затова държавата му дава нещо като подкуп, за да я построи. От парите на данъкоплатците, естествено.

Това е голямата далавера на правителството. В нея то не е само. Подкрепят го хиляди по-дребни чиновници и специалисти, които се хранят покрай ядрената енергетика. Също и лобитата на онези, които произвеждат или поддържат съоръжения за тази енергетика. И радетелите на руските интереси в България, които виждат възможност да се пробутат непродаваемите руски реактори, руско ядрено гориво, руски технологии и в крайна сметка – руско влияние. Замирисва на сделка между НДСВ и БСП: ето, ние ви осигуряваме всичко това, в замяна на което вие...

А на ошашавения данъкоплатец му се пробутват доводи като: “АЕЦ “Белене” ще бъде достоен отговор на плесницата, която ни удари ЕС със закриването на реакторите в Козлодуй”. (Казано по време на общественото обсъждане на проекта!) Нещо като икономическа обосновка, извършена с емоционални средства.

Затова се налага да прекършим емоциите му с икономически доводи. На тези, които вярват, че атомната енергетика в България е рентабилна, предлагам, подобно на списание “Богатство” съвършено безплатен начин за забогатяване: намерете купувач за съвсем безопасната и произвеждаща най-евтината енергия АЕЦ “Козлодуй”, без която България не може. Купувачът трябва да продава тази енергия в условията на децентрализирано производство и дерегулиран пазар, да намери начин за съхраняване на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци и да погребе централата, когато изтече проектния й срок.

Комисионната ви може да бъде не в проценти, а в промили от стойността на сделката. Ако вземете две на хиляда, колкото е съдържанието на алкохол в кръвта на средно пиян шофьор, пак ще станете милионер.

Белким тогава се сетите и кой ви е дал съвета.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо