магарета. Но тук е мястото, където ще докажа, че това не е така, и то не само от любов и зачитане на животните.

През 1776 лорд Камден в дебат в английския парламент казва:

 „Данъчното облагане и представителството са неразделни, както са неразделни човекът и неговото имущество. Без значение кой би бил това, никой няма право да взема на човека неговото имущество, без съгласието му, тъй като ще извърши грабеж и ще потъпче и разруши разликата между свободата и робството“.

„Лесно му е било на този лорд - ще каже някой - стоял си в парламента, и то, в Камарата на лордовете, и правел логически изводи за моралното и правно основание на данъчното облагане, като неразделно от политическите права на индивида“. Обаче на този лорд не му е липсвало представителство, и както става ясно, това изказване е в защита политическите права не на титулованите особи, а на всички граждани на Англия.

239 години по-късно, в България (страна с претенцията да става член на Европейската общност), при отнети политически права, гражданите насилствено са потискани от данъчно бреме, общо достигащо до 70% при заетото население. Ликвидирана е всякаква взаимовръзка между плащането на данъци и правото да избираш и да бъдеш избиран, правото да представляваш интересите на другите и да избираш кой да те представлява.

Според сега действащата Конституция (1991) България би трябвало да е република с представителна демокрация - т.е. цялата държавна власт да произтича от народа. От изминалите 14 години за всички вече е ясно, че държавното управление не е нито представително, нито демократично, и причините за това се намират в същата тази Конституция, където в чл.11 е утвърдено че „партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“, т.е. - те се ползват със статут на посредници на политическите им права. И за да няма съмнение в този факт, в чл.12 изрично е разпоредено, че “сдруженията на гражданите НЕ МОГАТ да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само за политическите партии”. Т.е. партийният законодател чрез Конституцията, е отнел политическите права на всеки индивид и утвърдил тези „права“, само за партиите и техните членове. Което е узаконяване на партиен монопол. Регрес, дори спрямо предходната соц. конституция и промените й от 1990, директивата на която (чл. 52) е, че Политическите партии са ОСНОВНА форма за свободно сдружаване на гражданите за участие в политическия живот. За разлика от сега действащата Конституция (1991), в която те са ЕДИНСТВЕНА форма. И тъй като „парт“ означава „част“, става ясно, че чл. 11 и 12 от сегашната Конституция на практика премазват демократичният принцип, че „никоя част от народа не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ - чл.1.

Във Всеобщата декларация за правата на човека, понятието Партия не съществува, камо ли изключителни права за партиите. Затова пък в Нея са провъзгласени индивидуалните политически права, свързани със свободата и изразяването на мнение, участие в обществения живот в страната - пряко или чрез свободно избрани от индивида представители, и то при действителни избори - при всеобщо, равно и тайно гласуване.

14 години всички тези факти продължават да „убягват“ от вниманието на журналисти, политолози, социолози и всякакви интелектуалци, продали идеала за свобода, заради едната партийна или бюджетна чорба. Но тъкмо тяхното предателство утвърди мита, че партийността е синоним на политиката, а политиката - на партийност. Така гражданинът, докато се отвращаваше от партийните самодоволства и безумния на „прехода“, се отдалечи от политиката и от потребността да защитава и да се ползва от своите политически права, като средство срещу същите тези безумия.

България не е демократична република. Демокрацията е народовластие. А всяко народовластие БЕЗ народа, или власт ОТ името или В името на народа, не е демокрация, а - тирания. Без реални политически права, обществените, икономическите и културни права на индивида са илюзия. На практика, бившата еднопартийна диктатура отпреди 1989. се преКонституира в многопартийна. А „партократизмът“, бе и остана официална държавна идеология, бетонирана с Основния закон, чрез преутвърден режим на власт-собственост, за сметка на взаимоотношенията индивид-собственост.

Узаконяването на колективните партийни права над индивидуалните политически права е причината за растящата господарщина на българската държавата. Няма такова нещо като Колективна отговорност, Колективна щедрост, Колективна градивност. Тези качества са присъщи на Индивида, не на безотговорния Колектив. Поради тази причина е скопен мажоритарният принцип в българската избирателна система - за да не е толкова явна вредата от партийния монопол. Тъкмо чрез монопола, партиите си гласуват закони, с които си „присвояват“ правото да се разпореждат с правата и собствеността на гражданите до степен на конфискация и наказателна отговорност. Най-близкият пример за подобна конфискация, е т.н. бюджетен излишък от 2004. Този излишък е богатство, създадено от тези, които плащат или са принудени да плащат непосилни данъци. И всяко разпореждане с това богатство, без съгласието на създателите му, е изземване или кражба. Но партиите в България са институции Над Закона. Те имат колективното право безнаказано да насилват, да крадат и лъжат. Съревнованието помежду им е надпревара за лично ползване на властта, а не за премахване на партийното и властово статукво.

Обаче, покровителствания от закона политически монопол на партиите и недопускането на политическа конкуренция между Партийно и Непартийно (вън от дискриминацията, основана на партийно членство), води до икономически упадък и морална деградация. Партийният диктат, реализиран чрез органите на властта, вмени като обществен договор партийният заговор срещу обществото и срещу всеки индивид. И след като законът не е израз на волята на всички, а само на партиите и на техните членове, то той се превръща в беззаконие, а законодателството на партиите - в законоиздевателство върху гражданите.

Вместо Закон за защита политическите права и представителството на българския гражданин, ние си имаме Закон за политическите партии. И тази разлика не смущава българските медии, политолози и социолози. Макар всички те „отчаяно“ да търсят отговор на въпроса защо в България Върховенството на Закона е заменено със Закона на Върховенството, съвсем естествено приемат представителството на гражданите да се извършва не пряко, а само чрез партийно избрани посредници.

И за да не си създаваме илюзията, че това е резултат от някакъв случаен пропуск на последното Велико народно събрание, трябва да прибавим, че в по-новите Конституции на бившите тоталитарни соц. държави, има поне минимална имитация на демократичност, каквито са изискванията за участие на 50 % плюс 1 от всички избиратели, за да бъдат изборите представителни. В България 500 граждани могат да издигнат един независим кандидат-депутат, но не и листа от независими кандидати. А в същото време една общинска партийна ядка от 3-ма членове може да нареди и посочи листа от 50 кандидат-депутати и ако никой не гласува, с изключение на тях тримата, то те 50-те кандидат-депутати ще бъдат недемократично, непредставително, но законно избрани депутати. Друга съществена разлика с останалите бивши соц. държави, е че у нас, в избирателния закон липсва правото на отрицателен вот, чийто принцип е, че бюлетините винаги са с една в повече от броя на кандидатите, като бюлетината в повече е наказателна - бюлетина против всички кандидати. Така избирателят има възможността да обяви несъгласието и натрупаното гражданско презрение към партийния избор, който партиите, за свое удобство, фриволно таксуват като аполитичност и избирателна апатия. Протестната бюлетина е косвено  условие за конкуренция, защото гласовете против могат да са повече от общо събраните гласове на всички кандидати, което тогава поставя под въпрос самата система и необходимостта от нейната промяна.

Защо искам да гласувам за магарета? Ами защото ако има една действителна партия на магаретата, то ние българските избиратели, можем да покажем дали настина сме аполитични и дали няма да напълним Народното събрание с тези трудолюбиви и с характер стопански животни, които във всички случаи по-малко ще мърсят Парламента от партийно посочените „народни избраници“. Във всички случаи ще разходват по-малко, няма да могат чрез безумни закони и данъци да обсебват и конфискуват частната собственост на гражданите, няма да могат да я превръщат в „обществена“, а след това да я търгуват за още власт или да я трансформират и източват отново в частна, под претекст - за „общото благо“. Истинските магарета не могат да осъществят партийното грабителство с посредничеството на държавата, за което гражданите са природен ресурс и се експлоатират като такъв. Защото магарета имат мярка и в яденето. Пък и не им са нужни коли с по 500 конски сили, като разполагат със собствената си - една магарешка сила. Но тъй като това е само една човешка мечта за магарешка справедливост и ненамеса в живото на хората, остава онова, което действително може да се направи.

В търсенето на политическо действие - за по-малко държава и повече индивидуална и икономическа свобода, решението едва ли е в създаването на нова партия (или в припознаването на такава, която би се обявила срещу статуквото). Защото и новата партия, по калъпа на всички останали, първо ще признае и приеме партийните привилегии и после ще отрече политическите права на непартийните граждани и организации. Истински дясното действие е бойкот на партиите, изборите и на избирателната система. Граждански бойкот. Бунт срещу тиранията на партиите и Голямата Държава, с която те се прехранват. Искане за реални, равни и преки политически и представителни права за всеки гражданин. И Нова Конституция.

Хайде най-после да си признаем, че българската Конституцията - този партиен манифест, макар да е дойна крава за партиите и за назначаваната от тях многобройна и всеядна бюрокрация, не е свещена крава. Тя е просто една просташка подигравка с живота, свободата и собствеността на всеки индивид.

- - - - - -

P.S. Обява: Търси се юрист или екип от юристи, уважаващи и изповядващи естествените човешки права, за завеждане на иск срещу Държавата за накърнени и отнети политически и граждански права. Юристи, които имат готовността да пледират и в международен съд. Заплащане - при положителен резултат.