24-01-2005

 

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

24 януари 2005, 12:10

Властта на грозниците

 

Любослава Русева, "Дневник"

През 30-те години на ХІХ век един американски журналист измисля нов термин за "държавно управление, поверено в ръцете на най-недостойните". Какистокрация, в превод от старогръцки, ще рече "власт на грозниците", в по-широк смисъл - диктатура на отвратителното.

Енциклопедиите мълчат какъв е бил конкретният повод за изковаването на термина, но като класически пример се дава "ситуация, при която сред властовия елит няма "добри" и "лоши", а дори при положение че ясно са се

оформили два и повече противоборстващи лагери, всичко е толкова отвратително, че човек губи ориентация и не може да вземе страна".

Мрак, както казваше Елочка Шчукина. Подобно чудо сигурно се наблюдава в чист вид само в Беларус и Северна Корея. Историите около Софийската община обаче, особено последната с арестуването на банкера Любомир Павлов по нареждане на прокуратурата, са нещо повече от свидетелство, че какистокрацията има почва и у нас.

"Няма добри и лоши"

За това кой и как управлява София говори достатъчно самият вид на града. Както каза Теди Москов, вече ни се струва естествено да е мръсно и прашно, защото грозотата се е превърнали в норма. Всичко това, разбира се, се дължи не само и единствено, но и благодарение на модела на управление, наложен от Софиянски и хората му през последните десет години.

Въпреки големите обещания за прозрачност, диалог и ала-бала този модел ни най-малко не се промени след местните избори през 2003 г. Просто на терена се появиха нови играчи, които си поискаха своята част от общинската икономика. По-точно казано, задачата на тези нови играчи беше да пазят вече овладени територии, но и да разширяват периметъра на влияние на някои врели и кипели в столичния алъш-вериш лица, които, вижда се, много умно останаха в сянка.

По законите на олигархията, описани още от Аристотел, моделът на "дясната коалиция" за управление на София можеше да е успешен, преди изборите, т.е. преди докопването до ресурси и възможността за преразпределяне на пари, фирми и имоти. Оттам нататък (който не вярва, да гледа филмчето за двата вида пирани в река Амазонка по Animal planet) беше съвсем естествено да започне процес на взаимно ръфане и маркиране на територии. Така първо избухна скандалът със "Софийски имоти". Едните пирани поведоха в резултата. После обаче противниковият отбор не само изравни, но и обърна играта, като удари по най-свидното на "врага" - Общинската банка.

"Всичко е толкова отвратително"

Повече от ясно е, че и в скандала "Софийски имоти", когато зад гърба на общинския съвет бяха продадени под масата 54 декара от Южния парк, и в банковата афера, когато пак без знанието на СОС са били прехвърлени акции на фирми, близки до кръга Софиянски - Павлов, става дума за скрита приватизация. Проявената наглост и в двата случая е отвратителна, но също толкова и дори още по-отвратително е поведението на българската прокуратура.

Налага се да припомним: в случая със "Софийски имоти", където далаверата беше направена съвсем джаста-праста, прокуратурата я нямаше никаква. На Тошко Добрев не само не бяха нахлузени белезници, ами човекът си остана в общинския съвет, макар и като "независим". По отношение на други, и то къде-къде по-реални и засягащи вложителите банкови афери в периода 1994-1996, прокуратурата също е проявявала учудваща милозливост. Колко от представителите на така наречената организирана престъпност са в ареста и колко - с влезли в сила присъди, отдавна е реторичен въпрос, но го задаваме, колкото да изчезне и последното съмнение, че спрямо Любомир Павлов, т.е. спрямо Софиянски посредством Любомир Павлов се провежда наказателна акция.

Не е за вярване, но веднъж беларуският диктатор Лукашенко, изпаднал в сериозно затруднение как да елиминира един от политическите си противници. Човекът не бил криминално проявен, нямал любовница, не биел децата си, не снимал тайно порно с малолетни и даже не пиел. При тези обстоятелства възникнал проблем как точно да бъде арестуван с цел по-нататъшното му "безследно изчезване". Хората на Лукашенко обаче му намерили цаката: в един хубав ден светофарът пред дома на нищо неподозиращия човечец се "развалил" и той бил арестуван за това, че... пресича на червено.

Същото в момента прави българската прокуратура. Не че Павлов е невинен, а Софиянски няма за какво да е паникьосан.

Говорим за друго: след няколко подчертано активни мероприятия българската прокуратура показа, че съвсем охотно се е поставила на сергията за мръсни поръчки и винаги може да се "хване" за нещо. Тя дори вече се е вживяла в ролята си на политически играч и на шпицкоманда за разчистване на сметки. Казал си нещо за Филчев - хайде предварителна проверка по старо дело, после разпити до откат, а накрая пет обвинения. Този там нещо се зъби на текущите ни политически другари - я да го направим това "вонящо влечуго" на мат и маскара с една-две гневни декларации. "Светофарът" може да бъде развален по всяко време - даже вече няма нужда да си извършил нещо, за да те бутнат в ареста.

Само вижте с каква непосилна за нормалния човек лекота прокуратурата сменя обвиненията срещу Павлов! В четвъртък е "проявена безстопанственост". В петък е "нарушаване на служебните задължения", а в неделя им хрумва нещо трето, докато банкерът лежи на системи в болницата на затвора. Търсене на възмездие ли, както иззлорадства БСП? Не, гавра. А си представете при задаващите се избори на какви още "демонстрационни проекти" ще покаже, че е способна прокуратурата. Забележете само какво пише в едно каренце в съботния "Новинар": "Срещу Павлов се води разследване и за изключително тежката катастрофа, която претърпя преди три години (...) Ако следствието докаже, че е виновен за инцидента, Павлов може да бъде подведен под съдебна отговорност за непредумишлено убийство на спътника му, казаха прокурори"...

"Човек губи ориентация"

Коя е причината за отприщването на тази отмъстителност спрямо кръга Софиянски - Павлов е важен, но не и най-важният въпрос. Може миналия четвъртък Филчев да е видял във вестника снимка на Диляна Грозданова, виден деец на ССД и съпруга на Павлов, и изведнъж да си е спомнил, че тя съвсем неотдавна го нарече с милото прозвище Франкенщайн. Но може също така в дните преди ареста някой от политическите приятели на прокурорите да се е отбил на кафе в Съдебната палата и да им е казал: "Абе вижте го тоя, ударете го там някак, че да им разцепим групата в общинския съвет и, дай Боже, да преджобим банката." А може да иде реч за пъклен сценарий за разбиването на все още несъстоялата се дясна коалиция за парламентарните избори чрез съсипването на ССД и политическото елиминиране на Софиянски.

Което и да е от всичко това, далеч по-същественото е, че тъкмо ВСИЧКО ТОВА е било и е възможно да се случи. Възможно е Филчев да се събуди в лоша душевна кондиция и да нареди арестуването на шеф на банка. Възможно е някой да подшушне нещичко на Дочев, а той да подхване по най-арогантния начин бивш министър-председател, пишейки за разтуха няколко гнусотийки по адрес на Брус Джаксън и американския посланик. Но най-ужасяващото от ВСИЧКО ТОВА е упоритото мълчание и незаемането не на ясна, а на каквато и да е позиция от страна на разполагащите с достатъчно институционална мощ и ресурс да се приключи с това безобразие.

И тук точно е заровено кучето: всички са виновни за случващото се, защото Франкенщайн, или както там ще го наречем, ги държи с по нещо. Касетки за него, снимки за нея и ето ти пълен прокурорски рахат.

"Не можеш да вземеш страна"

При досегашните общински скандали винаги се е стигало до временно, но все пак примирие. В случая с Общинска банка нещата стоят малко по-особено - атакувайки финансовия гръб на Софиянски и ССД, противниците им до голяма степен удрят бъдещата, ако въобще се получи такава, дясна коалиция. Ако не друго, изглежда доста съмнително, че някой ще се обвърже със столичния кмет. Фактът, че го напуснаха шестима от собствените му съпартийци в общинския съвет, улеснява и евентуалното му отстраняване от длъжност.

В случая има една добра и една лоша новина. Добрата е: много ясно се видя, че формулата, което в словотворчеството си столичните общинари се опитват да представят за дясна коалиция, е всичко друго, но не и това. А изводът е, че на всяко конюнктурно сдружение с цел лично подсигуряване и злоупотреби с власт все някога ще му дойде краят. Лошата новина обаче е: преустановяването или приключването на някое безобразие далеч не предполага възтържествуването на справедливост. Напротив, и да има, и да няма за какво, в България вече никой не може да се чувства защитен, сигурен и спокоен. Днес имаш банка - утре си никой. Днес казваш нещо за Филчев или онези, които стоят зад него - утре си в ареста. Той Спартак Дочев си го каза направо - ако не искаш да си имаш проблеми, "внимавай в картинката, мушморок". Дето се вика, при властта на грозниците и да си красив, че дори и само нормално изглеждащ, често е напълно достатъчно...

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо