31-01-2005

>> Продължение

АРТИЛЕРИЙСКА ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ ИЗЦЯЛО ВТОРО

От отминалото Действие Навярно Първо ми е жал за три неща:

- За Глистчето, което поради липса на житейски опит не осъзнаваше, че на роденият да пълзи не е дадено да лети.

-За Вуте, който единствен знае за какво става дума, но е достатъчно мъдър, за да оставя другите да говорят. Вуте е пич!

-За Вечния Алкохолик, този аристократ по душа и мизерабъл по вътрешна необходимост, неотменно присъстващ в подзаконовите човешки дела.

Глистчето така или иначе ще си живее докато някой помни и разказва вица за него.

Другите двама също са си живи, макар и относително здрави. Но последното се отнася до всички родени от жена и все още не гушнали босилека. И доколкото те са литературни герои, сиреч пълна и с нищо необоснована измислица на скапания ни Автор, те също са безсмъртни засега. Амин!

Да тръгнем след безсмъртието…

Авторът все още не ни е необходим.

ДЕЙСТВИЕ ИЗЦЯЛО ВТОРО

Сцената се появлява у пълнио си блесък. Оти народо го заслужава. Скърцаньето си е скърцанье, а явлението си е

Явление пръво и изцело шопско:

Там, у кръчмето, сите шопе са унутре, секи е стиснал юзчето с ракийка, гледа у некаква си негова точка, и се прави яко че мисли. Улиза Вуте и води неква си парцалива отрепка.

- Я дай две-вика, и седат они при Нане-па я че ви разказувам оти ви го влачим тоа.

- Па добре, че он не те влачи тебе-обажда се Нане.

- Море, я както се договеждам, они се влачат и двамата-некак си констативно изрича      Кире.

- Я ги заебете да се влачат как им душа сака-на шопето сите тиа простотии са му през куро-отсича Пандо- аде да си пийнеме.

- Па я затва ви го влачим тоа- вика Вуте-да видите до кви долни и вредни примери ни води алкохоло. Начи, ако ние, шопето, не се освестим и не станем как беше, не помним думата, но в смисал да не пиеме ракийка, че станеме като тоа тука. Вижте го сите и го напопържайте позитивно!

- Добре де-бавно и некак замислено заговори Нане-като ни го водиш като отрицателен таков, оти поръча две юзчета и за теб, и за него?  И оти го водиш у кръчмето, а не у читалището, дето се попържа. У кръчмето, оно си се попийва откак свет светува, прав ли сам?

- Пръво, те тиа юзчета съм си поръчал изцело за мене си и двете, оти съм жаден и потен. И второ-влачим го у кръчмето, оти у читалището нема никой. Кой че ти чете у време, кога сите пишат. А тиа, които не пишат-пиат.

- Аде по-кротко-обажда се Въсо-те тиа дето пишат пиат повеке от назе. Оти ако не пиат, не могат да пишат. А па ние моеме да пиеме без да пишеме.

- Ама мене друго ми натежа изведнъжка-неочаквано си надига капата Гюро-разправат, че от сичкото само написаното оставало. Кво ще остане от шопето питам аз и отговоро го знам-нищо. Оти ние само пиеме, а не пишеме.

- Па оно също си е изкуство-продума Вуте-они пиат за да пишат, ние пиеме за да не пишеме. На кого ли е по-трудно?

- Па на нас, на кого другиго. Те тоа въпрос е ясен. На шопето винаги му е най-трудно. Щото е много лесно да се напиеш и после да пишеш. Ха се напий без да пишеш, да те видя аз каков шоп си-казва мъдро Нане и се обръща към Вуте-е за каков ни е тоа?

- Оти тоа саде пие, а не пише!

- Па он си е шоп!

- Никаков шоп не е. Он е от неква си измислена дръжавица.

- Измислени от всички дръжавички-совутетаковайте се! –изцепи се Мето.

- Бе мене ми е по-арно да се сопенатаковам-некак си вглъбено рече Нане. И продължи-Вуте, тоа парцал може ли да говори?

- Мислим да може.

- Па щракни го да изпарцали нещо, че ми писна от шопски простотии.

И Вуте го щракна.

- Здравейте, мои мили братя шопи.-бодро и без никаква запънка започна Вечният Алкохолик, той си беше, грешка няма-Бидейки с вас еднакво злонамерено и  злополучно злеравнопоставени в некаква си измислена пиеска за некакви си измислени държавици, требва ясно и категорично да заявим на всекакви Автори, Автократи, Авторитети, Автомати и Автомонтьори-с измислиците дотук! Автокефално право на всеки Автоизмислен Автосервиз е претворяването на четиритактовият двигател с некакво горене в двутактов такъв. Първи такт-Автоналиване. Втори такт-Автоизпиване. Първи такт-Автоналиване, втори такт-Автоизпиване, първи такт, втори такт, пър…

- Вуте,-обади се Нане-мое ли преди да му спреме на тоа Автотактовете, оти че се Автоосмъртиме бадева, да го питам нещо си?

- Мое.

- Абе ти оти си пиян преди да си пил?-пита Нане отрепката парцалива.

- Благодаря за този въпрос-отвърна Вечният-Винаги съм искал некой да ми го зададе. Даже по едно време му знаех и отговора. Ама го забравих. Напъвам се сега и …

- Море не се напиняй много, да се не посереш-вмъкна загрижено Пандо.

- …и ето каква мъгла ми е из главата: Значи, помня, че исках да стана Некакъв. Учих много. Четох много. Но Некакъв не станах. Не помня по какви причини, но Некаквото място беше вече заето. После ми се прииска да стана Некакъв Друг. Учих още по-много. Четох още по-много. Не станах Некакъв Друг. Некаквото Друго място вече беше заето. Купих си една водка. Налях си, отпих, и водката ме замисли. “-Защо-ме попита тя-искаш да станеш Некакъв или Некакъв Друг, а не искаш да си бъдеш Ти? Поради що се срамиш-гавна ме тя отвсекъде-да се наречеш Алкохолик? Щото ти Нещастник си се родил и Алкохолиците са твои братя!” Ето, рекох си аз, откъде болният Смирненски е тръгнал по пътя на безсмъртието. А теб те е срам. Срам за теб!!!-рекох си, и си купих втора водка. Те така пропих. Та é до сега.

- Нещо не ми удише-рече Кире-Я откак се помним си пием, а никога не съм се срамил от таа работа. И баща ми си пиеше некакси гордо, и дедо ми си пиеше некакси гордо, и я си пием некакси городо. Нивгаш не сам близнал нищо от срам. Е и сега си пием ракийката и никакъв срам не ми е. Не ми удише нещо!

- Човек пие тежко-продължи Вечният Алкохолик-по две основателни причини. Когато мисли, и когато не мисли! Във всички останали случеи се напива случайно.

- Нещо не удише-тъпо и упорито продължава Кире-Сите които ги знам пиат откакто ги знам, но пияница у тех нема. Не удише.

- Удише-тежко се намесва Вуте-сите они пиат от срам, а ние си пиеме за кеф! Апсилютно удише! А те тоа че го дадем на Пена да го поизмие, може и от него човек да стане. Ха наздраве!

- Я Пена на тоа не давам, че я разврáти!-отсече Нане-Поради що се срами он да пие ракия като сите ора, ами пие водка? Поради водката он е станал пияница, а не щото пие. Сите пием, ама пияници не сме.

- Да де, ама си пием ракия.

- Че то тогай че доде, че ракията е лек против пиянството!-обади се Гюро.

- Така ли че доде?

- Така че доде.

- Аде бързо да цръцнем по една ракийка тогай.

- Да цръцнем.

И цръцнаха. Когато суматохата утихна, Вуте пак се обади, обръщайки се към Вечният Алкохолик.

- Ние те у това кръчме сме прости. Имаме си ракийка, имаме си Пена, имаме си Шопско, и оно ни стига, па и артише. Никой не ни закача, арно си ни е. От време на време некой фане, та скокне, та рипне, та фръкне, та кацне и напише некви простотии за нас, ама нас ни е на онаа работа. Що не казуваш-кви са тиа измислени дръжавици, оти Авторо сака да ги изтъпани усред село, ега дойде демокрацията, да ги утрепе?

- Абе да ви кажа, що да не ви кажа, ама тая история с измислените държавици не е кратка, още не съм я започнал и вече ми пресъхна гърлото…-живна Вечният Алкохолик- Ха да поръчате по едно и да потегляме. За мен водка. Голяма.

- Да поръчаме-склониха некак си съучастнически и бързо шопето-ама у Шопско  водка се не пие. А за назе че викнеме по една ракийка, оти се не знае дека че омръкнеме. Там и кръчме мое да нема. Или да е измислено и оно.

- Па я не тръгнувам тогай-запъна се Пандо.

- Трай, бе серсем, дека сите шопе, там и гол Пандо. Давай да тръгнуваме за тиа измислени дръжавици…

И тръгнаа….Да послушаме Вечният Алкохолик. Той никога не знае какво прави. Но винаги знае какво говори…

“- Летеше си, пичове шопски, междузвездният Лайнер “ Румянный Командир” в Междузвездното Лайнерско пространство. Новият му …”

Явление второ, класово-партийно, изцяло румено:

Летеше си, пичове всякакви, междузвездният Лайнер “ Румянный Командир” в междузвездното Лайнерско пространство. Новият му класово-партийно-омразов  двигател го плъзгаше безшумно между Слънцето и Луната, Венера и Земята, омразвайки всички справедливо и по равно. Този двигател, откритие на един епилептик, двама хомосексуалисти, половин филателист, филантроп и три жени, които не знаеха точно какво откриват и какво закриват обличайки и събличайки се в един симпатичен порядък, се оказа, че е изграден точно на този принцип.

- На кой принцип-ще попитате.

- На принципа на класово-партийната омраза-ще ви отговоря.

- Какъв е принципът на класово-партийната омраза-ще попитате.

- Ами колкото повече омразваме класите партийно, толкова повече енергия се отделя в Лайнерския двигател..

Командирът на Лайнера се казва Румен Руменов Румянников. Но никой не знае че е такъв. Защото под прикритие работи той като барман в бар”Руми”, в който могат да влизат само тези, на които първото име е около Румен за мъж и около Румена за жена, доколкото за членовете и членките на Руменоидния екипаж може да се даде такова категорично полово определение. Изобщо на този Лайнер всички са под Руменоидно прикритие и нито един не е това, което е, и нито един не е сова, освен естествено агент Румен Сова. Но никой не знае кой точно е той, и дали пък няма да се окаже, че е всички.

Барът е одизайнен като типична румена стая. На стената са закачени руменографични портрети на Вождовете, Учителите и Прогресивни Класово-Партийни Омразисти Румиленин, Румисталин и Румитров, от Руминтернационалът Светът ще Орумени! Пред портретите има маса покрита с румен плюш. Около масата са насядали няколко Руменоиди, които и да са те. Пред всеки е ситуирана лимонадена чаша пълна със Шопландска гроздова. Шопландската гроздова, както знаете, се пече от едни Шотландски шопи и се внася срещу забранени пари, поради което не се допуска явно на Лайнера. Изобщо всичко, което виждате, освен портретите и самия румен екипаж, е забранено за ползване и не се допуска на Лайнера. По тази причина навсякъде е фрашкано с недопустими предмети и стоки. По принцип Руменоидите забраняват на всички онова, което искат само за себе си.

Барманът Румянников, който и да е той иначе, отпива шопландска от лимонадената чаша, люпи фереджефъстък уж без да бърза, и говори ето такива неща:

- Ой, какой хороший чаец попиваеме ние с вас, румени мои другари. Ой, какой хороший, но не затова сме се събрали днес, вчера и утре също, въпреки че никой от вас не знае за какво сме се събрали, ние тоже. И като не знаете за какво сме се събрали, защо да не поговорим за него, да пообменим информация, да преценим достигнатото до тук и да определим новият си стил и метод на работа с оглед и предвид бъдещите промени.

- Ой, не говорите така, другарю Румянников, какви такие промени, Тъкмо сме на един такова разстояние от развития зрял Руменосоциализъм, аха-аха да го хванем…

- Ще хванем от трите румени най- дългото, ако сразу не поемем Курс към Въоръжена Социална Демократизация, ти казвам аз на теб, другарю Пастуховски Румен! Не виждаш ли какво става в Държавицата? Ври и кипи, светът ври и кипи, Стената, дето я бяхме вдигнали между очите, ушите и разумът се срути величествено, и те започнаха да си комуникират.

- Кой почна да си комуникира?-попита натопорчено Румунчо-идиотът на Лайнера.

- Очите, ушите и разумът на аборигените от Държавицата, ама що ли се хабя да ти обяснявам, Я ходи да резнеш някоя недоубита контра.

- Бе я не ми приказвай паешки гъзове-обади се гъгниво генерал Румен Армейков-С`танков-за два часа танковете ще дойдат и че им прекипим лайната на тия хлебарки междузвездни! Да се обадя ли по петолъчката?

- Ще ми се обадиш по дедовия. Току що агент Румянцев съобщи, че петолъчката е демонтирана от Шпила. Нема вече петолъчка и ти вече не си С`танков, а Без`танков. Пенсиониран си. Вила в Лозана, сметка в евро. Обади се на сина си в Лондон да е готов за план “След Тато”. Той ще ти обясни що е то евро и има ли почва у нас.

- Покорно благодаря. Разрешете да отплувам с първи резервен модул.

- Плувай, другарю, плувай! И не забравяй на кого дължиш всичко!  Какво ме гледаш Руменишев? Ти ще поемеш цивилната власт на Държавицата.

- Че коя е тая цивилна власт, другарю Румянников, аз никога не съм учил в Световната Румена Столица за цивилна власт! Това е предателство към Военизираната Диктатура на Нашите Руменоидни идеи, към заветите на Румиленин, Румисталин и Румитров! Това е…

- Трай, бе жълтурковец. Заветите на Румиленин, Румисталин и Румитров е винаги да сме на власт. Когато и да е, където и да е, както и да е!

- Другарю Румянников, този Курс към Въоръжена Социална Демократизация като какво трябва да го разбираме?-попита срамежливо Руменчо Хърмърванов.

- Тебе нищо ти не требе да разбираш, младежо. Учи си История на Руменигите и си трай. Чичко ще те направи по-късно Руменоиден Социален Президент. Като му дойде времето. И си направи един евроинтеграционен клозет, стига си пикал из всемирното пространство.

- Като му дойде времето, другарю Румянников-отговори срамежливо Руменчо Хърмърванов.

- Браво, ще стане Социален Президент от теб. Другарю Свързочников, имаме ли връзка с Централния Наблюдателен Диспечерско-Команден Център за Наблюдение, Диспечиризация и Управление на Курса за Въоръжена Социална Демократизация на Държавицата, как само го изрекох, а?

- Умрях, но връзка дадох-промълви свързочникът Румен Свързочников и умря от отдаденост към връзките.

- Друг ще го смени и толкоз-отсече Руменишев и добави-Да го наградим посмъртно с орден Стара планина…

- Руменишев, хайде да си спазваме субрумординацията-изхърмърмори Хърмърванов.-С ордени Стара планина  ще награждавам аз, когато му дойде времето!

- И мен, и мен-промълви някак си поетично поетесата Румигла Румиловска-Залп.

- И на всички нас-тутакси се включиха и четиримата щатни румени интелектуалци.

- Молчать!-изрева Румянников-Въоръжената Социална Демократизация още в космоса, те ордени Стара планина искат!….Хальо, хальо, Център, чуваш ли? Тук  “Румянный командир”, приемам.

- Тук Център, чувам, Лайнер?

- Тук Румянников, докладвай за хода на Курса към Ускорена Въоръжена Социална Демократизация.

- Докладвам: Курсът към Ускорена Въоръжена Социална Демократизация на Държавицата завършен. Всички стари структури съхранени, преоблечени и преоборудвани. Като нови. Вся власть там, где положено! Денги тоже! Дезинформацията стана абсолютна информация. Дезорганизацията-абсолютна организация. Престъпността и правораздаването се самоизключват, самосезират и самоусъвършенстват непрекъснато без вътрешни конфликти. Културата удавена в Биг Брадър, Лонг Лонг Лонг, АбравоБашев и Азис. Науката-изчезнала безследно. Изкуството, Литературата, Журналистиката-контролирани от трудовак и лично от Йерихон Йерихонски. Преходът контролиран от нас е категорично описан в книга от социолозите ни Трайчев-Спокойчев по ваши указания. Държавицата вече е Абсолютно Корумпирана и Напълно измислена! В нея не може да се случи нищо което не е измислено преди това в нашата лаборатория трудовак! Спешно изпратете Социален Президент и Евро-Ориентиран Цивилен Премиер. На Царят-Премиер когото временно измислихме ние, му минава времето. Приемам…

- Стига с тоя трудовак и тоя Йерихон Йерихонски! Тях ние сме ги измислили! И Лонгура ние сме го измислили! И Кашпиворк ние сме го измислили. И Прехода ние сме го измислили! И тебе ние сме те измислили! И всичко, което вие там сте измислили-ние тук сме го измислили! Като помисля малко, и себе си май сме измислили!…Иначе отлично свършена работа.  Как стои въпросът с Врагът?

- Враг Омразен сътворен. Няма наше престъпление, което Той да не е извършил. Няма наше злодеяние, за което Той да не е виновен! Няма Негова мисъл, дума или действие, които да не са унищожени от Нас един ден преди да ги е измислил, издумал или извършил! Няма лъжа измислена от Нас за Него, която да не е истина!

- Ей, Център, поспри се малко. Москва не вярва на хвалби! Я виж какво стана в близката чужбина Украина? И там уж нашите другари владееха положението, а каква стана? Отвори ни се такава работа…Е, може да ползваме вашия опит. Нов Социален Президент и ориентиран към Еврото…поправка Европа Цивилен Премиер ще доставим навреме. Само спечелете изборите. Трябва да приключваме. Кацането при вас се отлага. Засега. Сменяме курса на Лайнера. Посока Киев. Но вие ни чакайте. Пригответе площадка за кацане. Пак в лозето на Габровски, естествено! Ще се върнем за изборите ви. И гледайте да не осерете делото на Румиленин, Румисталин и Румитров! Победа будет за нами! Край!

Лайнерът величествено започна ляв завой за смяна на курса. Пред екипажа се откриваше възможност за създаване на още една Измислена Държавица-Украина. В мозъка на Румянников се оформяше глобална картина за победа на Курса към Въоръжена Социална Демократизация в планетарен мащаб. “Щом в отделно взетата Държавица може, защо планетарно да не може?”-класово-партийно питаше се той.

Румен Руменишев прилежно продължи четенето на фундаменталния труд на Румиленин и Румисталин-“Как да придадем на убиеца европейски вид!”

Румен Хърмърванов се отърси от приятната мисъл за клозета в президентството и продължи писането на фундаменталния си труд-“Как да напълним старите празни думи с ново празно съдържание!”

И Лайнерският идиот Румунчо си мислеше нещо съвсем близко до същото. “Пак ми се отваря работа с тези недоубити контри!” и с мрачно задоволство гледаше към Киев.

Румен Румянников блажено отпиваше от шопландската гроздова, лющеше фереджефъстък и замечтано гледаше към картата на света.

Лайнерът ускори ход и изчезна в междузвездното пространство, оставяйки след себе си горчивата миризма на умъртвената в класово-партийно-омразовия двигател човешка енергия.

Явление трето и отново шопско:

“-Лайнерът ускори ход и изчезна в междузвездното пространство, оставяйки след себе си горчивата миризма на умъртвената в класово-партийно-омразовия двигател човешка енергия. Някъде долу, или горе, или където и да е, Държавицата, в която всичко, освен Враг Омразен беше измислено, продължи победният си и напълно безсмислен живот!”-изрече Вечният Алкохолик, и нервно затърси чаша с водка по масата. Но такава нямаше. Вуте с разбиране му побутна едно юзче с ракийка и умореният разказвач го гъврътна преди да се е допрял до него. С нов огън в очите той завърши разказа си:

- Това знам, братя шопи, за измислената държавица.

Гъврътна мълниеносно и юзчето на Нане и заспа на масата.

Шопето заклатиха в мъдра заклатеност капите си, зацъкаха некак изтънко и замислиха на ума си: ”Бре да ебем и пияната му парцалетина да ебем! Тц! Тц! Тц! Ако е верно, начи не е измислица. Ако е измислица, начи не е верно!  Оти го довлече Вуте тоа скапаняк, да не знаем съга ние измислени ли сме, или не сме? Тц! Тц! Тц!…”

- Вуте,-престраши се Нане-оти го доведе тоа скапаняк, да не знаем съга Пена измислена ли е, или не е? ? Тц! Тц! Тц!

- Мани Пена, ами като не знам съга таа ракийка що я пиеме измислена ли е, или истинска, а?-обади се Пандо.-Щото, ако е измислена, тогай тоа немаше да се осмърти от две никви юзчета. Ама ако е истинска, оти ние се ненапиваме като тоа извратеняк водкопиец? Те това ме мъчи съга! ? Тц! Тц! Тц!

- Мани ни нас, мани я Пена, мани я ракийката, Шопско не знаем измислено ли е, или не е! -пак се изцепо некак патриотично Мето и хлъцна звучно?-Тц! Тц! Тц!

Вуте, който си църцореше некак съвсем изтънко от юзчето и  гледаше некак съвсем навътре у себе си, току рече:

- Немой тъй с лека ръка да маниме нас си, още по-малко Пена, сакън за ракийката. Значи според както язека го мислим, да ви питам-Кога се срещнат две измишльотини що се получава?

- Голема измишльотина-отвърнаха шопето.

- Тъй! А кога се срещнат измишльотина с нещо истинско що става?

- Кютек-отвърнаха шопето.

- Тъй! А ако се срещнат две истински работи що се получава?

- Що?-попитаха шопето.

- Шопско се получава, ето що се получава!- отсече Вуте.

- Че как тъй?-попитаха шопето.

- Пръвото е ясно. От две измишльотини и четвърт истина не можеш изкара. Верно ли е?

- Верно е!

- Второто го видехте-измислената пияница парцалива пийна от нашата истинска ракийка и падна се едно че Мето го млатна по тиквата. Верно ли е?

- Верно е!

- Трето-кога истинскиот шоп пие истинската ракийка се получава истинско кръчме, а кръчмето си е направо Шопско, верно ли е?

- Евалла, Вуте, голема работа си, върна ни верата и истината, и живото, и рахатлъка ни върна. И Пена ни върна! И ракийката ни върна!

- Обаче, братя шопе, я се си мислим за ониа хорица от измислената Дръжавица. Они ручат ли? Ручат. Ходят ли? Ходят. Пиат ли? Пиат. Таковат ли? Таковат. Пцует ли? Пцует! Е, питам ви, мое ли таков човек да е измислен?

- Оно че доде, че не мое!

- Па га не мое, не мое!

- И кой е измислен тогай?-некак си натъртено и дебело попита Вуте.

- Па кой?-некак си като че ли знаещи отговоро попитаха развеселени шопето.

- Начи, измислен е тоа, който измисля измислените Дръжавици! Това ви го казвам язека, Вуте, и виквам на сите у кръчмето по едно! Щото едно е да копаш лозето, друго е да кацаш с Лайнеро наготово у него. Язека, тиа румените, така ги разбирам. Некой друг да сади, да копа, да полива, да бере, а он, руменият, саде да пие и да лапа.  И че ви кажем, дека не е луд руменио тарикат, луд е тоа, що е садил, копал, поливал и брал. И после сам и доброволно го налива у бездънния търбух румен! Е па нема ли кой да му каже на тоа баламурник, че е баламурник?

- Е па нема!-отвърнаха шопето.

- Е те за това са шопето! Да рекнат на истинския, че е истински, на баламурника, че е баламурник и на измисления, че е измислен! Ха наздраве!

- Наздраве, Вуте, голема работа сме ние, шопето!

- От шопето по-големо нема!

- Е па нема!

Явление четвърто и некак си последно:

Хоремагът, някогашна кръчма, сега се нарича “Подземието”. Намира се в геометричния, а може би и в тригонометричният, а защо не и ергонометриченичен и дозиметричен център на столицата на Измислената Държавица. Просто тръгваш за Лондон, третата пряка в дясно, едно дворче с масички и всичко, което е необходимо, за да си поръча човек една бира ако не му се пие, или всичко останало, ако му се пие. Сега е ранна привечер и в хоремага има все още малко хора. Дали ще се увеличат не зависи от Автора. На една маса от преди пиеската си седи пред чаша с неизвестно съдържание Духът. Сигурно е на двеста и четиресет години, но видът му е на млад, шейсет годишен пич  Той е пич.  Не разговаря, защото е сам. Логично, макар че се случва и обратното. Обратното е да не си сам и пак да не разговаряш. Духът е човек, който също не зависи от Автора. Нещастник. Авторът, не Духът.

Появява се Гаро. Арменец. Говори високо, бързо, много и със арменско самочувствие.

- Ооо, Духче, ти тука ли си вече?

- Аз съм тука от двеста и четиресет години, бе кретен. Айде сядай, че се разсъхнах от самотия.

- Чакай да си викна нещо за пиене и ще ти разправям. Ооо, Пепи, докараха ли от ония кремвирши?

- От кои кремвирши?

- От тия от преди петдесет години.

- Що питаш мен? Аз тогава не съм бил роден. Питай тоя до теб.

- Той пък не помни що е кремвирш с плънка от месо, бе Пепи. Дай тогава една водка с кóла. Голяма. Колата отделно. И водката отделно.

- А не искаш ли и жена ми отделно, а? Вземи я, ще ме отървеш.

- Жена си имам. Водка си нямам. Кóла си нямам. Кого чакаме тази вечер?

- Жена ти! Жената на Духчето! Авторът! Жена му, ако има такава! Беро Берберов – самия!. Индиана Джоунс – истинският! Д.Д и Н.Н. самите Те! Иконом Икономов и  Малката Жужа Голямото Сърце!. Още-жените им, мъжете им, любовниците им, децата им, роднините им, и придружаващите ги лица.  Ти, извинявай, кого точно чакаш?

- Жена си. Жената на Духчето. Авторът. Жена му, ако има такава. Беро Берберов-самия!  Индиана Джоунс – истинският! Д.Д. и Н.Н. самите Те! Иконом Икономов и  Жужата Голямото Сърце. Още жените им, мъжете им, любовниците им, децата им, роднините им, и придружаващите ги лица.   Начуках ли ти го?

- Печелиш водка и кóла. Поотделно. И жена ми. Моля те!

Появява се Иконом Икономов. Леко е пиян. Много по-леко, отколкото би му се искало.  И много по-тежко, отколкото би искала жена му. Сяда.  Водка с кóла. Голяма. Никакви шеги с Пепи и кренвиршите му от преди педесет години. Иконом никога не се шегува, когато става дума за водка. С кóлата може…

- Къде беше, бе Икономе – не се сдържа Гаро – немаше те напоследък.

- Отразявах, Гаро. Щото нас са ни докарали до крайпътни отражатели. Днес отразявах Лидето Шушулкова.- Иконом е Отразител. В старо време на такива са им казвали Журналисти.

- Отразявал си дедовия ми – намеси се ненамясто Духчето. То винаги говори с един незабележим уклон към словесна перверзия и пълна свобода на междуполовото изразяване. – Тая слива отразява само духовна незаинтересованост.

- Не те разбрах точно – енергично се намеси Гаро – тя ли е духовно незаинтересована?

- Трай, бе арменец, духовното е незаинтересовано от нея.

- Духовното никога не се интересува от нищо друго, освен от себе си! Духовното е световна субстанция, която съществува заради собственото си самоосъвършенстване–се чу нов тих, мелодичен и леко мъркащ глас в хоремагчето – този на Беро Берберов-писател. –По тази очевидна причина, не се интересува и от мен. Но аз се интересувам от Духовното и ще го преследвам, докато стана част от него. Здрасти Духче!

- Да го духаш – отговори Духчето.

- Водка с кóла – не му остана длъжен Беро.

- Мамка ви на всички – простена Духчето – всички педераси тук знаят, че на мен Водка с кóла ми е забранено от ….вече стоиосемнадесетгодинистигат насам.

- Пий си неизвестното съдържание и си гледай кефа. Животът е кратък.

- Кратък за теб – отговори Духчето. Питаш ли ме мен, дето тук, на същата тази маса съм пил неясно какво заедно с праправнуката си, която умря преди дeведесет и три години на деведесет и четири ненавършени? На помня момче ли беше или момиче.

- Че то на деведесет и четири ненавършени това няма никакво значение вече – изстреля Гаро.

Появиха се Д.Д. и Н.Н. Той е Издател, Тя е Поетеса. Но не знаем кой от тях какво е. И дали пък не е точно обратното?

- Водка с кóла -поръча Н.Н.-Извинявай Духче!

- А на мен Водка. Две. Без кóла.-мрачно промени статуквото Д.Д.-Тук ли е оня смотаняк?

- Тук съм-тутакси се отзова Духчето.

- Не ти, Авторът имам предвид.

- Нема го още.

- А придружаващите го лица?

- Тук сме-радостно откликнаха появилите се от Нищото Вуте и Вечният Алкохолик. Седнаха край масата до останалите. Вуте сръчно извади две юзчета с ракийка и подаде едното на Вечния, гледайки гнусливо към водката.

- Вие пък какви сте?-Попита леко раздразнен Гаро.

- Художествена измислица.

- Художествените измислици не пият!-отсече Гаро.

- Ти ще ми кажеш-отвърна му Вечният Алкохолик и продължи-Чакаме ли още някого?

- Авторът…и…тебе какво те интересува?

- Тебе те интересува-отвърна Вечният.-Кажи им Вуте.

- Па да им рекнем. Пръво Авторот нема да доде.

- Защо?

- Оти го е срам ква я е забъркал тук. Пийте си от тая гнусот дето си пиете и слушайте що ще ви казувям я, Вуте от Шопско.

- Чакай, Вуте, не започвай-чу се звънко гласче.

В хоремага влиза с бърза и танцуваща стъпка Малката Жужа Голямото Сърце. Тя е актриса и знае всичко за Измислените светове. Живее в тях и познава всичките им обитатели, включително и Вуте, който й се усмихна широко, внимателно я хвана през кръста и я повдигна да седне на стола до него.-Здрасти Вечний-продължи тя от стола и направи седнал реверанс към всички. Поръча си чаша вода. Малката Жужа Голямото Сърде няма нужда от водка, за да понася живота около себе си.

Някак си тихо и незабележимо към компанията се присъедини и Индиана Джоунс истинският. Постави пред себе си на масата един долмен и два менхира, загледа се вглъбено в тях и не помръдна до края на пиеската. Явно през цялото време беше някъде другаде.

Вуте цръцна някак изчаквателно от юзчето и попита:

- Та докъде бехме я докарале?

- До я съм Вуте от Шопско-припомни услужливо Беро.

- Та я съм Вуте от Шопско-спокойно продължи Вуте-Тук сме с те тоа пияндурник парцалив да оправим целата галимация с пиеската на Авторо.

- Каква пиеска, бе шопе-не се стърпя Гаро.

- Вижте сега-намеси се Вечният Алкохолик-работата е там, че всичко около вас е измислено. Фалшиво. Декор.

- Ти ли ще ми обясняваш на мен-обади се Малката Жужа Голямото Сърце.

- От друга стрън, сите вие сте си баш. Истински, сакам да речем-продължи Вуте.

- И аз ли?-попита Духът.

- И ти. Щото човек може да си измисли тяло, но дух не може. Духът е най-истинското нещо от всичко. И Авторът ви скапан е измислил някакви подземия отдолу, някакви Лайнери отгоре, само и само да утрепе Духът ви.

- Ще ми утрепе дедовия-изсумтя Духчето.

-         Те така требе!-одобрително заклати капа Вуте.-Начи ние се събрааме у кръчмето у Шопско, там, таквозе, хоремази немаме, и като чухме що ни разказа тоа пияница смотан, се замислийме. Мислим, пием, мислим, пием, по едно време кога гледаме, Нане саде пие и не мисли. Оти не мислиш Нане-питаме ние-а саде пиеш?-Оти го измислих!-рече Нане.-И що измисли?-питаме пак ние.–Е те това-рече Нане,-и ни го каза. И ето ни тук.

- Тук сложи поантата-чу се Шепот откъм дървото Бор.

- Я поантата си я тургам саде на Пена-с достойнство отговори на Шепота Вуте.

Дървото Бор тихо се измъкна от двора на Кръчмата и запраши засрамено към Борисовата градина. Малката Жужа Голямото Сърце му помаха с ръчичка.

- И да се върнеш-извика тя след него.

- Няма начин-отговори дървото Бор и се запревръща в несъществуващ, пряк, аудио-визуален, интер-активен, контра-пасивен, полу-проводим, цело-проводников, винтово-виртуален, 7.62 милиметров канал за връзка с Централния Командно-Оперативен Диспечерско-Контролен Център – ЦКОДКЦ.

- Измишльотини Авторови-промърмори Вуте и се прекръсти преди да продължи-Начи, според нас, шопето, имате две алтер…такоа…алтер…

- Алтернативи-подсказа Вечният Алкохолик.

- Апсилютно! Пръво-моете да станете и вие измислени и тогай си оставате у Авторовите измишльотини за цел живот. Малката Жужа Голямото Сърце го знае кво е туй целиот ти живот да е Театро. Ама она го прави, оти и иде отвътре и щото тя влиза и излиза от тех кога си сака. Освем това, она влиза и излиза от едни пиески, които вътре у Големото Театро.А туй, Големото Театро хем ви иде изотвънка, хем друг ви турга да сте целите у него, хем ви лаже, че ви е арно. Заменили са ви ракийката с некаква си водка. Туй нещо само като му чуе името шопот и тутакси се потриса гнусливо.

- По вкус и цвет товаришчи нет!-обади се столът под задника на Духчето, но то отдавна недочуваше, или чуваше само онова, което си струваше да бъде чуто, и не с този си орган. Гаро обаче, подочул нещо, не пропусна да се пошегува с Духчето:

- Да не земеш да се посереш сега, а, Духче?

- Трай бе, арменска уста зейнала!-защити се Духът.- Един Дух може да се посере, но никога няма да се изложи!.

-         А каква е втората възможност?-тихо попита Беро и леко премести единия от менхирите на Индиана Джоунс. Просто уравновесяваше композициата от мегалитните послания и техният изследовател.

- Второто е да разръшкате яко тия измишльотини, подземия, Лайнери, ходещи дървета Бор, румени руменини, говорещи столове, и да си върнете старото и красиво име “Кръчма”на тоя хоремаг, дето името му е като на бойно отровно вещество от Първата световна! Йерихон Йерихонски да си хваща  Светулчицата Прозрачна Негова под едната мишница, Велчето Пеева под другата и да си ги отнася в дън гори Венкомарковски и тилилейски освен това. Никакви Кашпиворковци и Лонт-Лонг-Лонгуровци не ви трябват, за да боядисват белите неща черни, черните-червени, червените жълти. Станали сте разногледи от измишльотини. Цялата ви измислена от румените човечета Държавица е на път да се превърне в едно риалити шоу Биг Брокер. Румените ще ви затворят вътре, ще ви определят дневните дажби, ще ви поставят тъпи задачи, ще ви доставят водка, ще ви обясняват какви щастливци сте, ще ви обират ежедневно всичките парички и ще се превиват от смях и задоволство, гледайки ви какви шашкъни сте! Разрушете тези фалшиви декори, преди да сте се превърнали в част от тях! Иначе те ще ви разрушат!

- Мамка му, тоя алкохолик е прав-скокна Гаро.

- И най-страшното-ще ви пее непрекъснато Месалин Маринов! Те това е. Изпи ли си ракийката?-попита Вуте Вечният Алкохолик.

- Изпих я.

- Аде да си ходиме. Остави им на тиа тук юзчетата за спомен. Квот можааме-направииме.

И изчезнаха.

По тротоара пред хоремага премина група деца от организацията Славинюгенд, пеещи с цяла гърло:

“Всички мразим Враг Омразен!

Той е черен, лош и мазен!

Той е мангасар и мавър!

Мръсен Демократозавър!

Друг е батко Лонг-Лонг-Лонг!

Той е царят на пинг-понг!

И не прави саламура,

а Лонг-Лонгова Култура!

Няма Път и Поетеси,

няма фадър, няма мадър,

има само есемеси

до школото ни “Биг Брадър”!

Вече нищо не ни плаши!

Никой друг не съществува!

Ний сме бъдещето наше!

Курс продава, курс купува!….”

И отминаха към съседната улица, обръщайки за адет контейнера за смет на ъгъла.

Над главите бавно прелетя хеликоптер с окачен огромен трансперант на опашката:

”Жената на Враг Омразен е жена на Враг Омразен! Децата на Враг Омразен са деца на Враг Омразен! Приятелите на Враг Омразен са приятели на Враг Омразен! НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ТОВА!!! Изпратете есемес на РУМЕН и ще спечелите всичко!”  

Компанията седеше притихнала, като че ли замислена от чутото и видяното. По едно време Духчето промълви:

- На вас ви е лесно. Ще послушате Месалин Маринов по десетина, двайсет, трийсет години, ще издържите и ще си умрете поживо поздраво. Какво ще правя аз?!

- Ще пропиеш водка с кола-като че ли се обади някой от Някъде …Или може би от Никъде…

Следва продължение >>