Държавни глави и правителствени лидери от 40 страни, депутатите от германския парламент и хиляди граждани днес отбелязват в Освиенцим 60-ата годишнина от освобождаването на концлагеристите в края на Втората световна война.

Лагерът в Южна Полша е най-големият, построен от нацистите като фабрика на смъртта с цел да бъдат избивани индустриално човешки същества от „непълноценни раси”. Десетилетия преди това и десетилетия след това гигантски концлагери изграждат и комунистите от Пацифика до Централна Европа, а отпреди 45 години – даже и в Америка – в Куба на Кастро и Че Гевара. За тяхното съществуване и за милионите, намерили смъртта си там светът като че ли все още нехае и до днес.

През 1940 нацистките окупатори преименуват градчето Освиенцим на Аушвиц и създават концлагера в покрайнининте му. При пристигането си с влак лагерниците виждали портала с надпис "Арбайт махт фрай - работата освобождава". Разпределяли ги на две групи - по-голямата насочвали директно към газовите камери на "Биркенау" - "фабриката на смъртта", където четирите газови камери и крематориумите са работели 24 часа в денонощието. По-малката група от най-здравите и силни мъже и жени поемали физическата работа по обслужването на лагерната инфраструктура. След като били изтощавани до краен предел от непосилен труд и глад, те били изпращани също по предназначение - на смърт.

В "Освиенцим" са избити над 2,5 милиона души - повечето евреи, но също така 85 000 поляци, 20 000 роми, 15 000 руснаци.

Всяка година бившият лагер е посещаван от стотици хиляди хора от цял свят. Служител в музея разказва, че често пристигат младежки групи, които не знаят или не осъзнават какво точно е ставало по тези места. Идват весели, с настроение като за краткотраен отдих през уикенда. После смеховете им постепенно заглъхват и лицата им се вцепеняват. Никой не може да остане безразличен пред купчините човешки коси, детски играчки или обувки, принадлежали на жертвите, които са изложени зад огромни витрини в музея.

Ще е люпобитно да се видят лицата на такива младежи, след като са посетили музея на българския концлагерист в Белене (когато той започне някога си да функционира) и екскурзоводите им разкажат как с труповете на загиналите хора са хранили прасета.