За това, че интегралната схема лидира сред технологичните иновации през последните пет десетилетия, научаваме от "Днес+". В продължилото три месеца преди новогодишните празници в допитването са се включили 119 000 посетители на сайта www.cnn.com. Те е трябвало да изберат за кого да дадат предпочитанията си измежду 24 изобретения, сред които са мобилните телефони, оптичните влакна, ядрената енергетика, компакт дисковете, изкуственото сърце, реактивните самолети, клонирането на животни, контактните лещи. 22% от участниците или 28 500 души са дали своят глас като най-значимо постижение да бъде определена интегралната схема. Второто

място с 20% от гласовете (23 600 души) е отредено за Интернет, а третото – за персоналният компютър, който е “номер 1” за 17% от анкетираните.

За година на раждането на интегралната схема се смята 1959. Автори на изобретението, радикално променило начина ни на живот, са американските инженери Джак Килби, който по това време работи за Texas Instruments, и бъдещият съосновател на Intel Робърт Нойс. Пътят за създаването на интегралните схеми е отворен с изобретяването през 1947 година от работещите в Bell Laboratories американски учени Джон Бардин, Уилям Шокли и Уолтър Братейн. Те създават полупроводниковия транзистор. Преди това всички електронни устройства са с електронни лампи, които освен големите си размери се отличават и с огромното количество електроенергия, която изразходват. Транзисторът позволява да се усилват електрически сигнали и това му свойство го прави удобен, значително по-евтин и ефективен еквивалент на електронната лампа.

Следващата крачка извършват Килби и Нойс. Независимо един от друг, но практически едновременно, те предлагат да се компановат отделни елементи от транзисторни схеми във вид на едно цяло завършено устройство – интегралната схема. През същата 1959 Килби и Нойс патентоват своите изобретения. Първият получава патент под номер 3138743, а вторият - под номер 2981877. През 1961 компанията Fairchild Semiconductor, ръководена от Робърт Нойс, първа в света започва масово производство за широкия пазар на интегрални полупроводникови схеми.

Двамата изобретатели били с различни пристрастия в областта на полупроводниците. Нойс буквално боготворял силиция, от който създавал своите интегрални схеми. В последствие това му пристрастие му донесло прякора “Кмет на Силиконовата долина”, тъй като по това време той бил един от малцината учени, работещи в онази част на Калифорния, превърнала се по-късно в Меката на високите технологии - Silicon Valley. Килби предпочитал германия.

Нойс, заедно с Гордън Мур и Анди Гроув основава през 1968 корпорацията Intel. Три години след това днешният гигант пуска първият в света микропроцесор. Необходими са още цели десет години, за да се стигне до 1981, когато се появява и първият персонален компютър IBM PC. “Сърцето” на този компютър става процесорът Intel 8088. От този момент нататък компютърната промишленост набира скорост. В наши дни това е огромен бизнес, в който годишно се завъртат над стотици милиарди.