31-01-2005

>> Продължение

Продължение на ДЕЙСТВИЕ ИЗЦЯЛО ВТОРО

Завесата е паднала. Залата е празна, като изключим Вечният Алкохолик, спящ дълбоко на ред девети, стол четвърти, отляво. В драматургичен план ситуацията е много неловка, защото нито Авторът, нито Режисьорът имат идея какво да правят и да правят ли нещо въобще. Не са наясно пиеската свърши ли или още не е. Добре, че и до тук, и занапред, никой не е разчитал и не разчита на тях. Затова, следвайки своята вътрешна логика и необходимост, ДЕЙСТВИЕ ИЗЦЯЛО ВТОРО  решава, че още не е свършило и отново си вдига завесата. Отново сме в хоремаг Подземието точно там, където го оставихме. А ето къде точно  го оставихме:

…. Компанията седи притихнала, като че ли замислена от чутото и видяното. По едно време Духчето промълвя:

- На вас ви е лесно. Ще послушате Месалин Маринов още десетина, двайсет, трийсет години, накрая няма да издържите и ще си умрете поживо поздраво. Какво ще правя аз?!

- Ще пропиеш водка с кола-като че ли се обажда някой от Някъде …Или може би от Никъде…

Не е и откъм дървото Бор. Него го няма. Някак си незабележимо на неговото място пърха с листенца дървото Бреза. Хубаво дърво! Истинско дърво! Привлечен от външния му вид, или от нещо друго, Беро бавно се приближава до него, докосва с един пръст кората на ствола, помирисва едно от листенцата без да го откъсне и тихо заговаря или на себе си, или на дървото. Вярно, че да говори човек на дърво голяма файда няма, но някои непрекъснато го правят…Полека-лека светлината се отдръпва от всички останали и се концентрира върху него.

- Според основният закон на диалектиката, количествените натрупвания неминуемо водят до качествени изменения. Количествените натрупвания в Измислената Държавица, започнали с измислиците и простотиите писани в мегамедията трудовак, бяха подети и продължени по един изключителен задъхано-просташки и недостоен, и затова харесван от сеирджиите начин от шоуто, и заковани в съзнанието, подсъзнанието, надсъзнанието и околосъзнанието, ако се сещате какво искам да кажа и ако въобще съществуват такива неща, чрез вонящата омраза, бликаща от неделята.  Когато в една Имислена Държавица ловко боравиш с единствените създадени и притежавани от теб самия лостове за формиране, информиране, форматиране и преинформатиране на общественото съзние, проблемите винаги са адресирани към Враг Омразен. Има популации, които могат да живеят и съществуват само ако имат враг. Когато нямат такъв, си го създават.

- В действителност-продължава той, заставайки с лице към празната зала- проблемът на нашата Измислена Държавица е, че тия, които са узурпирали правото да се чувстват нейни вечни господари, просто нямат нужда нито от Истината, нито от приятели, да не говорим за Духовното! Около тях се въртят всякъкви полуинтелигентни, полуграмотни, полуобразовани хорица, които им се предлагат и продават. И са им безкрайно предани, защото това е единствената им възможност да се чувстват по-успели от комшиите си. Да карат по-добри коли. Да чукат по-готини мацки. Да обличат по-скъпи дрехи. Да живеят в по-големи жилища. Да ходят до по-екзотични острови. Не че е лошо, дай Боже всекиму, но никой от тях не си задава въпроса - какво да направи, та Фахрито от Делиормана, Стоян от Горно Камарци, Васил от Факултето, прибавете когото се сетите, да заживеят по-добре.

Животът, любезни мои, губи своето съдържание и смисъл, ако  човек не вижда нещата в две посоки. Първата е - Откъде идваме? Как така сме се довлякли до днешния си ден и защо? Втората е - Накъде отиваме? Азис ли е нашият предел, Биг Брадър ли е, или простотиите на Лонг-Лонг-Лонг, и нима Времето и предците ни са изхабили и себе си и дните си, за да стигнат до патологичната омраза на Кашпиворк към всичко, което не е той самият. Или по-точно - неговият Спонсор, защото без него самият Кашпиворк е нищо.  Кой е Тайнственият Царствен Аристократ и кому какво той търси и намери тука? Българин ли е Румен Руменеевич Руменишев, човек ли е Румен Руменов Рументачакпетков, нормален ли е Румен  Пастухов, за какво всъщност хърмърмори Румен Хърмърванов, в коя държава живеят те в действителност - нашата, или тяхната? И в коя държава живеем ние-тяхната, или нашата…

- Е, те тва е вапросо!-се чува доволният глас на Вуте от Шопско. - Море че се договедите вий, ама…

- …Защото двете държави са несъвместими. Ако живеем в тяхната, значи всичко е организирана перверзия, в която шепа високоплатени галактически манипулатори се гаврят с хилядолетната история на един достоен народ. Ако живеем в нашата, тогава за тях просто няма място на нашата свещена земя.

Не познавам Истинския Автор на това Театро, и надали някой ще си признае, че го познава. Хора близки до него умират от естествена смърт следствие разстрели и взривявания. По земята на прадядовците ни се разхождат самодоволни изчадия с имена взети от животинските, растителни и анатомични енциклопедии. Всички те вече са легитимирани в нашето ежедневие от постановчиците на Театрото. Те са норма, всичко освен тях се определя като ненормално. Свещениците воюват за свещоливниците, но не и за свещените души човешки. Бог е мъртъв в една Държавица, в която  учениците и наследниците на тези, които са хвърляли хора за храна на свинете, днес са на първия ред в Църквата.

А може би не е мъртъв Бог, а сме мъртви всички ние…

Всеки определя себе си. Аз усещам тежестта на моя дълг, който дядо ми без нито една дума ми е предал. Чувам думите, които баща ми така и не успя да ми каже. Сигурен съм, че и моите деца ще разберат това, което аз няма да успея да им предам. Животът е отговорност, а не торба с късмети. Нито безкрайно щастие. Нито телевизионна игра. Животът е това, което всеки божи ден призори се е натаралежило срещу теб, и ти трябва да го накараш да те обича. Не за друго, а защото и ти го обичаш. До дупка! До оная спасителна  и последна абсолютно черна дупка… Където се сливаме с Духовното…

В същност, единствиното което се опитвам да ви кажа е, че ви обичам. Може би съм  употребил малко повече думи. Простете ми… А това дърво Бреза, не знам защо ми мирише на дървото Бор… Казвам го, не защото има някакво значение, само за да го знаете…

Покланя се на празната зала и кротко си сяда на пластмасовия стол. Не поглежда към никого. Дори и към водката. Това, Духовното, изглежда е голяма сила!

Светлината отпусва пипалата си по сцената и меко обгръща Гаро. А и той не й се съпротивлява много. Обича светлината на прожекторите и това си е! Помня веднъж, когато…Но това е от друга пиеска. В тази Гаро става, отива на аванссцената, покланя се, след което проговаря:

- Знаете ли защо псетата лаят по Лъва? Щото ги е страх от него. И понеже са псета, животни предани до глупост на господарите си, или лаят до посиране отдалеч - ако са малко, или скачат да го хапят - ако са глутница. В естествения живот, ако някъде все още съществува такъв, псетата нямат никакъв шанс срещу лъва, освен ако той е много стар, много ранен и много болен, а те са стотици, млади, и гладни. В Измислената Държавица обаче, те, псетата, си имат Медии! Имат си Банки! Имат си Служби! Имат си Магистрати! Имат си престъпници! И знаете ли защо ги имат? Защото са превърнали народонаселението в свой образ и подобие. И маха това народонаселение щастливо с опашчица на подхвърленото Обещание за оглозгано от Глутницата кокалче, мучи с телешки възторг на всяка  простащина, прегръща с ентусиазъм всяка откровена лъжа. Заграбва тази Кучешка Глутница райските кътчета край Морето, но лабораторията за измама трудовак пише как Враг Омразен е най-големият собственик, разбирай крадец в Измислената Държавица, и всичко се втурва с гръб към Морето да лае по него. Загражда си същата тази Глутница Планината на Измислената Държавица за частно ползване, но телевизионните клонинги и филиали на Лабораторията заслепяват народонаселението с воайорство върху изключителните простотии на “елитна извадка” от същото народонаселение, затворена в елитна кошара, следена от окото на камерите двадесет и пет часа в денонощието! След което видяните от всички простотии стават модел на поведение, децата ги изучават в училище, самите извадки се превръщат в медийни звезди, а Глутницата в това време си ръфа ли ръфа от плътта на Истинската Държавицата, пие кръвта й…нашата плът и нашата кръв…

Простащината в Измислената Държавица е официална политика! И всеки, който не е простак, не маха щастливо с опашчица когато му кажат, че е щастлив и не лае яростно срещу всеки, за който му кажат, че е Враг Омразен, такъв човек е аут! Не съществува! Или си чеше езика с други иньоренти като него в хоремаг като Подземието…

- Гаро е прав. Само не мога да разбера как така ги следят тия извадки с камерите по двайсет и пет часа в денонощието, като то има двайсет и четири часа-пита Пепи от бара.

- Много е просто!-обажда се Духчето-Всеки ден започват наблюдението с един час по-рано.- И продължава-Тук въпросът въобще не опира до това кой е прав и кой не. В този скапан живот прави хора няма. Кой друг, ако не аз знам, че животът се придвижва по някакъв си нелогичен начин напред не от хората, които са винаги прави, а от достойните хора. Достойни са хората, които имат дух. Техен си, истински дух. Не духът на Румиленин, Румисталин, Румитров! Видяхте ли Вуте? Това е човек с дух. По-скоро ще предпочете да изчезне от фолклора, литературата, вицовете и истинския живот, отколкото да позволи да му сменят кръчмето в хоремаг…

- Че ми фанат онаа работа-се чува реплика от Шопско.

…а на вас тук ви взеха ума от главата, словото от устата, труда от ръцете, парите от джоба, децата ви взеха и ги научиха само да въртят есемеси и да чакат парите на щастието… и нищо! Дават си ви Враг Омразен за да го мразите, дават ви по малко хляб за да не умрете от глад и да можете да бачкате, та да изкарвате техните пари за участие в техните игри на тяхното щастие, осигуряват ви водка и кока кола, този апотеоз на руско-американската дружба, и хич не ви е еня, че вече си нямате Държавица, че вече си нямате Море, нямате си Планина, нямате си Бъдеще… Не е възможно една нация да се надява на Бъдеще, ако не може да определи кой в нея е достоен и кой недостоен. А още по-малко може да се надява на такова, ако се повлече подир някой лъжец, алчен мошеник, дребна пресметлива душичка, политическо нищожество, политиканстващ въжеиграч, вдъхновен от собствената си политическа чалга простак или, не дай боже, пребоядисан правоверен комуноид, който е всичко това взето заедно!

Докато другите казват разни неща я на някое дърво Бреза, я на празната зала (Вечният Алкохолик не се брои за сеирджия, той е зает човек, и особено когато спи-рядко му се случва), Д.Д. и Н.Н. мислят. Те са от хората, които мислят непрекъснато. И това не е единственият им недостатък. Лошото е, че докато мислят те не могат да говорят. А който не говори непрекъснато по нашите земи, направо не го забелязват. Даже понякога го смятат и за глупав. А те не са такива. Защото ето какви мисли в момента се търкалят в главите на Д.Д и Н.Н. или може би обратно-ето сред какви мисли се търкалят главите на Д.Д и Н.Н.:

“Свестните у нас считат за луди… Лудите у нас считат за свестни… Като сме толкова умни-защо сме толкова бедни?… Леле мале, като сме толкова бедни-защо сме толкова умни?… Дали ако бяхме по-глупави нямаше да сме по-богати?… И защо пък да сме бедни?… Беро например е богат Духовно… Духчето е беден единствено Телесно… Гаро е богат Словесно… Иконом е богат Писмено… Ние сме богати Мисловно… Малката Жужа Голямото Сърце е богата Артистично… Индиана Джоунс е богат Мегалитно и Енциклопедично… Боже, колко Богатство има по този свят, Боже, колко мъка!… “ и все такива. Хубавото на Д.Д. и Н.Н. е, че докато мислят, могат да слушат, защото в този момент Иконом Икономов отделя тежкия си поглед от водката и се включва:

- Не знам кой пише това Театро, но не приемам ролятя, която ми е отредил. Първо, аз не съм Отразител, а Журналист! Всички Отразители работят в мегаимперията Обединени срещу Враг Омразен трудовашки Медии! Там те отразяват неотразимостта на своите  пълни господари и собственици-Руменоидите. Всички останали Отразители по телевизии и сателитки отразяват отразеното в Обединените срещу Враг Омразен трудовашки Медии. Останалите от останалите Отразители отразяват по радиа и кафенета, тлаки и седенки това, което са отразили току що предишните Отразители.

В това време аз пиша! Пиша непрекъснато, остро, ясно, убедително и красиво! Пиша вдъхновено, увличащо,талантливо и възпламеняващо! Пиша със загриженост, тревога, любов и омраза! Пиша на един дъх и между две водки! Пиша така, както нито един Отразител не може да пише!

Пиша, значи съществувам!!!

Обаче няма къде да го публикувам. Следователно няма кой да го прочете.

Написаното от мен е мъртво!

Тогава защо съществувам?…

Апропо, мога да издържа всичко, дори и да не ме публикуват, но пеенето на Месалин Маринов не!

И отново забива погледа си по посока водката, която определено не вижда. А какво вижда вместо нея, си знае само той.

През всичкото това време на отделните монолози, диалози и полилози, Малката Жужа Голямото Сърце е превърнала стола, на който я вдигна в началото Вуте, в една мъничка сценка. Ту скача права, застава на палци като Мая Плисецкая и прави пируети, ту  се засилва за елегантен Еленов скок, ту пада като отсечена в положение на абсолютен шпагат, дори веднъж прави и стойка на една ръка, мисля, че лява. Сиреч играе, но не за да привлече погледи, одобрение и аплауз, а защото й идва отвътре, и защото кипи от енергия. В момента тъкмо привършва странична везна, застава в позиция едно, и усетила, че е неин ред, се покланя професионално:

- Театърът е магия, тайнство, силни чувства, дълбока мъдрост, опиат и афродизиак едновремено. В малките пиески, в които играя, мога да избирам ролята, да откривам силата, която Творецът е вложил в нея, да я допълвам с част от силата, която Творецът е вложил в мен, да казвам нещо чрез нея на сеирджиите, дошли да ме гледат. Не че винаги има полза за тях, но е изключително важно за мен. Чувствам се полезна, добра и необходима. Понякога се чувствам даже Голяма!

Театрото, особено това Театро, е друго нещо! То ме отвращава. В него не се пресъздават образи, не се внушава мъдрост, доброта и справедливост. В него се убива всичко, което е извън извратената мисъл на неговия Автор! В това Театро всички хорица трябва да съществуват в името на благоденствието на Руменоидите, а не да живеят за себе си и своите деца! В това Театро няма Изкуство! Има Изкуственост…

Отказвам да играя в него! Аз съм дребничка, жилава, пъргава, ще намеря пукнатинка в стената, която ни обгражда отвсякъде. И сигурно ще се скрия някъде…з а мен не е трудно да се скрия…само там трябва да има Театър…

И тутакси прави двоен Тулуп, скришом изтривайки още при първото завъртане насълзените си очички. Никой не забелязва сълзичките. Поне никой не показва с нищо че ги е забелязал. Всички определено я обичат. Никога не са я смятали за малка. И всички скришом изтриват сълзите си…

- Хомо Сапиенс - обажда се съвсем навреме Индиана Джоунс - никога не е бил монолитен, еднороден и еднотипен. В самото си начало например, той е бил предимно Хомо Логос - Говорешият Човек. По късно се оформило второ течение-Хомо Скриптус - Пишещият човек. С появата на киното, радиото и телевизията една огромна част от него бавно и необратимо се превръща в Слушащио-Гледащият Човек. Не знам как е на латински. Може би Хомо Ото - Офталмологикус. Жесток удар, право в сърцето на Хомо Сапиенс забива създаденият от него самия Хомо Комуноидикус - Комуноидният Човек. При него Разумът отсъства като причина, поради което следствието се нарича Хомо Панеликус - Панелният Човек. Хомо Сапиенс напълно изчезва с естественият преход на Хомо Панеликус и Хомо Комуноидикус в съвършено нов общ вид - Хомо Руменоидикус-Руменоидният човек. Руменоидният човек е изключително проста смес от Хомо Чалгикос-Човекът Чалга, Хомо Лонгуроидикус, Хомо Трудовакус-Човекът труд, Хомо Кашпиворкоидикус,   Ченгесарикус нон Хомо и Хомо хомо Азис.

Единственото духовно и материално свидетелство за съществуването на Хомо Сапиенс са ето този долмен и тия два менхира. Но те мълчат…

Що не помълчим и ние…

За Бог да прости!

- Бог да прости! - неочаквано се чуват най-после гласовете на Д.Д и Н.Н.

- Бре, тия проговориха!-рече учудено Духчето. И ги проследява как отиват отпред, където на една сцена се говори, застава Д.Д от едната страна, Н.Н. от другата, обръщат се един към друг и някак си вътрешно диалогизират следното:

- Ако спрат работа Лабораторията трудовак, шоуто на Лонг Лонг Лонг, Неделята на Кашпиворк и всичките им изотопи, изомери, клонинги и мутанти, знаеш ли какво ще се случи?

- Знам! Като с онова прасе, дето една сутрин стопанинът не му сипал помия в коритото. То тутакгси заквичало - “Искам си помията! Дай си ми помията! Таксиджии от всички страни, обединявайте се! Взеха ни помията! О-став-ка! О-став-ка! О-став-ка!…”

- Да сменим питието, какво ще кажеш?

- Като не можем битието, да сменим питието! За мен джин с тоник.

- Нека да са два!

- И на мен един? - се чу от ред девети, стол четвърти, броено от ляво. Тяхно ляво…

………………………………….

Бел. авт.: Най-отговорно заявявам, че нямам нищо общо с Истинския Автор на тази пиеска! Нямам представа свърши ли преди малко, или измишльотините ще продължат, поради което се извинявам на Духчето и Малката Жужа Голямото Сърце за това, че някой ги е намесил в тях. Както и всички останали.

КРАЙ

……………………………

30 януари 2005