01-02-2005

 

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

1 февруари 2005, 11:00

Германия вече не е пример за някогашните братя от Изтока

Една книга събира гледищата на бившите съюзници на ГДР, също и на българите

Драгомир Иванов, "Дневник"

 

Как едновремешните приятели от Варшавския договор гледат на източногерманците и какво е за тях Обединена Германия - на тези теми е посветена една книга, която излезе наскоро в Германия и в която присъства и българската гледна точка. "Източна Германия никога не беше нещо естествено"* е заглавието на сборника, в който берлинската публицистка Рита Кучински** е събрала разговорите си с колеги, журналисти и учени от Полша, Румъния, Словакия, Естония,

 

Русия, Словения и България. От тези интервюта прозира една променена представа за федералната република, която едва ли радва жителите й - някогашното икономическо чудо ФРГ вече не е пример за останалите източноевропейци.

За съседите им германците са негъвкави и хленчещи, но вече не са заплаха, отбеляза влиятелното списание "Шпигел" по повод премиерата. Германците са разглезени, в действителност си мислят "Ние сме най-добрите", казва естонският журналист Урмас Клаас, като не пропуска да спомене, че образователната система линее, шири се твърде голяма бюрокрация и твърде малко гъвкавост. Източноевропейците не спестяват и критиките си към воплите на "осите", че са бедни и нямат перспективи. Източногерманците се оставиха да ги анексират и в началото бяха напълно доволни от дойче марката и бананите. Останалите посткомунистически държави се чувстват засегнати, когато слушат хленченето им, изрича пред Рита Кучински и българският публицист Александър Андреев, редактор в българската секция на радио "Дойче веле" в Бон. По думите на полския историк Влоджимеж Бороджей пък всички източноевропейски страни е трябвало сам сами да изживеят промените след 1989, без да имат "богат вуйчо" на Запад.

Любопитен аспект е, че никой от съседите не се страхува от амбициите за величие на Германия или пък от някакъв ревизионизъм. Както отчита и "Шпигел", обединието на федералната република се приема от всички като историческа необходимост без алтернатива. Още по-директно го е изразил полският публицист Адам Кжемински, оприличавайки ГДР с физиологичния процес на изхвърляне на газове.

Всички интервюирани от Кучински обаче оценяват като изключително положително едно от постиженията на посткомунистическа Германия - службата за архивите на бившата ЩАЗИ. Институцията на федералния пълномощник за документите на министерството на държавната сигурност на бившата ГДР без съмнение е стъпка, с която някогашните оси изпревариха събратята си от Източния блок. Нека фактите сами да говорят: от 1991 до края на 2004 в службата са постъпили почти 5.5 млн. молби за достъп до архивите, от които 2.2 млн. за разкриване на лични досиета. ГДР е лидер и по брой на моблите за проверка на миналото на сегашни държавни служители - общо 1.6 милиона. В същото време службата на Мариане Биртлер е обработила и над 16 хиляди искания от журналисти и научни работници. (За повече информация, виж http://www.bstu.de/aktuelles/zahlen_fakten/zahlen_fakten2004.htm

------

* "Източна Германия никога не беше нещо естествено" е дело на издателството "Партас" и се продава срещу 15 евро.

** Рита Кучински, сама по себе си е жива история на двете Германия. Родена през 1944 в Найденбург, Източна Прусия, учи през 50-те години музика и пиано в Ленинград, преди да се превхвърли към философията в Лайпциг и Източен Берлин. Прави кариера като поет, естеист и романист ("Нощи с Хегел", "Стакато") а също и като снаха на едно от академичните величия в ГДР, професор Юрген Кучински, виж  http://de.wikipedia.org/wiki/JГјrgen_Kuczynski. Историк и икономист, той основа и ръководи секцията Икономическа история в Института по история към Академията на науките на ГДР, дългогодишен член е и на ЦК на ГЕСП. Собственик е на една от най-големите частни библиотеки в Германия, съдържаща над 70 хиляди тома, която от 2003 е притежание на централната библиотека в Берлин.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо