Не 36, не 24, а само един месец може да трае експедиция до Марс, което би снижило значително обема на запасите, които екипажът трябва да носи на борда, а това прави мисията все по-възможна, информира ни New Scientist. Планира се експресното придвижване до Червената планета да се осъществи от гигантски лъчев "платноход", чиито платна издува не слънчевия вятър, а микровълни, изпращани от Земята. Проектът е на Грегъри Бенфорд (Gregory Benford) от Калифорнийския университет в Ъруинне (University of California, Irvine) и неговия брат Джеймс (James Benford) от компанията Microwave Sciences.

Досега в космоса са изстрелвани само малки експериментални апарати, които ползват подобна тяга. За да може с такъв кораб да се стигне до Марс, той трябва да разполага с гигантско кръгло огледало ("платно") с диаметър 100 м, в което откъм повърхността на нашата планета, от орбита около нея или откъм Луната духа микровълнов вятър с мощност 60 мегавата. Тези два основни технически параметъра обаче засега са твърде трудно постижими за съвременните технологии.

Гигантският кораб по идея трябва да бъде изведен на ниска орбита - около 300 км и изстрелян оттам. Мощността на тягата не е кой знае колко голяма, но в условията на космическия вакуум, където няма съпротивление на атмосферата и турболенции, скоростта ще се ускорява непрекъснато.

Особеност в проекта на братята Бенфорд е специалното покритие на огледалото, което при облъчването ще се разпрашава и изхвърляните назад малки прашинки ще създават допълнително и реактивна тяга. При експеримент с "платна" от въглеродни съединения те случайно установи, че тягата нараства няколко пъти по такава причина! Освен това по пътя към Марс в платната "ще духа" и естественият слънчев вятър.

Основният проблем е как все пак космическият "платноход" ще се движи в обратната посока... Единственият начин е предварително с конвенционална сонда в крайната точка на маршрута да е доставена и да функционира втора микровълнова установка.