|
Има една такава страна, в която преходът е свършил и
политическата система се е нормализирала и даже от ден
на ден още по-нормална ставала.
Поне така е според
социолозите, формиращи общественото мнение. В същата
тази нормална, улегнала страна през последната седмица
се случиха някои случки, които в страни с недотам
толерантно обществено мнение се наричат скандал.
Поясняваме: скандал е
несъобразяване с демократичните правила, което в
реално действащите демокрации води до оставки. В
нашата нормална страна скандали, разбира се, няма.
Всичко минава и заминава. Което вече е скандално и
ненормално, но това е друг въпрос.
И така заформя се
някакво вълнение около евентуални неизгодни клаузи в
приватизационния договор за “Булгартабак”.
Въпросните клаузи не са
обявени публично, но БСП и ДПС вече са развели
байрака. Епизод две: “Империята отвръща на удара.” В
случая - царските депутати получават указание да не се
явят на работа в петък, за да не би да почнат да ги
разпитват за “Булгартабак”. Оставен е само Герджиков,
който като опитен джедай използва Силата (на
процедурните хитрини), за да отбива атаките на
опозицията.
Междувременно медиите се
скъсват да гадаят какво мислят Симеон Сакскобургготски
(премиер) и Ахмед Доган (лидер на партията, подхванала
атаката). Осветен от прожекторите на БТВ,
правителственият говорител Димитър Цонев отговаря на
въпроса дали е имало среща между коалиционните
партньори НДСВ и ДПС през почивните дни.
Отговорът му трябва да
бъде записан със златни букви в история на
политическия PR: "Не мога да определя нито дали знам,
нито дали не знам." Междувременно ДПС и БСП се
надпреварват да опозиционерстват, но се обединяват
около идеята приватизацията на “Булгартабак” да бъде
разгледана на тайно заседание на парламента. Че какво
друго? Щом премиерът държи мнението си в тайна, защо
пък и депутатите да не се съберат тайно.
По същото време в една
друга страна, която злорадото глобално левичарство
определя като "окупирана от американския агресор",
почти 70% от населението излезе, за да гласува.
Въпреки че "бунтовниците", както световното обществено
мнение нарича местните колячи, заплашваха да режат
главите на мераклиите-избиратели. Но хората гласуваха.
Въпреки колите-бомби и
ножовете. Докато в нашата "нормална" държава премиер и
депутати се крият като тахтаби, а всичко се решава на
тайни заседания и се записва в секретни доклади.
Най-оптимистичният
сценарий за Ирак предвижда приемането на конституция,
избор на легитимно правителство и овладяване на
терористичните атаки. Т.е. светът си мечтае Ирак да
заприлича на България.
Ние обаче трябва да
искаме нещо повече от държавата си. Нормалността е
нещо подвижно, за което трябва непрекъснато да се
воюва. Впрочем либералните интелектуалци опищяха
света, че САЩ налагали в Ирак демокрация със сила, че
натрапвали ценности и политически модел, който е
неприложим за Изтока. По същата логика Симеон, Доган,
БСП и т.н. са тъкмо онова, което съответства на
българската политическа и културна традиция и не
трябва да му се пречи. "Нормалността" като съчетание
между гражданска апатия и ориенталски тарикатлъци.
През юни ще се разбере
дали ще ни управлява пак Царя, който дипломатично крие
мнението си и скромно избягва всеки въпрос за
управлението си, или Партията, в която въпросите се
решават първо на закрито партийно събрание. И едните
обичат тъмното, и другите. И няма световна сила освен
българските граждани, която да ги накара да излязат на
светло.
- - - - - -
* Бойко Пенчев е
литературовед и културолог, преподавател в СУ “Св.
Климент Охридски”. Автор е на книгите “Тъгите на
краевековието” (1998) и “Българският модернизъм:
моделирането на Аза” (2003), както и на стихосбирките
“Стихосбирка” (1992) и “Слизане в Египет” (2000).
Редактор е в ”Литературен
вестник”. |
