Първи, втори и трети февруари се наричат също и Вълчи празници - Трифонци, напомнят от "Бургас инфо". Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани: жените да не плетат, да не предат, да не тъкат, да не перат (тази година на една нашенка не й дадоха пък да приватизира - бел. ред.). Но зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият Вълчи празник: не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В някои краища забраняват употребата на думата вълк.

Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във етнографската традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни (със същата увереност може да се изкаже и точно обратното твърдение - че празникът е древен и предхирстиянски, посветен на Курт - "вълк" на езика на Кубратовите или още Куртовите българи - бел. ред.). Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.