Въпрос: Ще падне ли
правителството, г-н Станчев?
- По-скоро не. Първата причина е,
че не е ясна алтернативата. А и могат да се
съберат още няколко гласа в подкрепа на
правителството сред колебаещите се, които
гласуваха срещу Огнян Герджиков, и сред "Новото
време".
Какво мотивира
обединението на пет принципно различни
парламентарни групи, за да искат еднакво
настоятелно сваляне на кабинета?
- Аз не смятам петте партии за
обединена опозиция. Има обаче обединяващ
елемент, той може да се формулира и така: чашата
преля. Гласуването срещу Герджиков беше нещо
като последно предупреждение, като жълт картон
за Симеон Сакскобургготски.
Кой е обединяващият
елемент, след като отдясно нападат кабинета, че
не е сключил сделката за "Булгартабак" например,
а отляво - че е щял да я сключи?
- Смятам, че кризата напусна
казуса "Булгартабак" и вече не става дума за
сделката, а за начина на поведение на
мнозинството. Много е важно да се разбере, че
вотът на опозицията на практика не беше насочен
срещу Герджиков, а срещу мнозинството и
правителството, тоест срещу Симеон
Сакскобургготски. Това обяснява донякъде и
неговата фрустрираност след този вот.
Истината е, че петте партии се
боят, че предизборно правителството няма да
осигури нормални правила на играта и ще харчи
пари за лични идеи, които са съмнителни за
постигане на нещо добро за България. Такива идеи
са отдаването на магистрала "Тракия" на концесия
без търг и АЕЦ"Белене". Важно е да се оцени, че
опозицията не знаеше как да постъпва, когато
премиерът пуска на пързалката други личности,
независимо дали Огнян Герджиков или Лидия
Шулева, а сам не поема отговорност. Сега
опозиционните партии намериха начин да потърсят
отговорност. И в момента това правят, нищо
повече.
Посочете една съществена
полза от политическата криза в този й вид.
- Един от ефектите от вота срещу
Герджиков беше смяна на тълкуванията, ако може
така да се каже. Полза ще имат избирателите,
защото в бъдеще ще се държи сметка кой пие и кой
плаща. Оттук нататък каквито и да са обясненията
за ролята на правителството през последните
четири години, колко добро е било и т.н., ще се
гледат с голямо съмнение.
От кого?
- От общественото мнение.
Но сегашната криза се
роди сред политическата върхушка, а не в
обществото за разлика от януари 1997.
- И слава Богу, че не е както
през 1997. Но политическите партии в парламента
са легитимните представители на обществото и
тяхната роля е да поставят точката върху и-то.
Изненадва ли ви, че пет
партии с противоположни доктрини правят това?
- Принципът в поведението на
опозицията е да търси намаляване на обществения
престиж на правителството и във връзка с
"Булгартабак", и с магистрала "Тракия", и, ако
искате да се върнем назад, чак до договора с
"Краун ейджънтс". Досега опозицията не знаеше
как да го прави и не го правеше добре.
А защо опозиционните
партии хем искат да свалят правителството, хем
не искат да правят друго със свой мандат, а
експертно, след консултации при президента -
такава схема предложиха "Демократи за силна
България"?
- От декларацията на ДСБ аз
разбирам, че те предлагат формиране на нова
парламентарна група и ангажимент на президента
да възложи на нея съставянето на правителство.
Идеята е да се формира нещо като кръгла маса,
което може да се приеме като нормална практика,
но не ми се вижда възможно да стане.
Как ви се струва
хипотезата, че ДПС има най-голяма полза от
кризата, защото ударите основно се инкасират от
НДСВ, това е целта на Доган - да съхрани
досегашната си роля на решаващ балансьор в
центъра?
- Не смятам, че вотът е в интерес
на ДПС, защото движението също носи отговорност
за сегашното управление. Но е вярно и че
съществени удари върху имиджа на ДПС няма да се
получат, доколкото електоратът на тази партия е
относително определен и твърд.
- - - - - -
* Красен Станчев е директор на
Института за пазарна икономика
