Последната седмица в парламентарните и правителствени среди се развиха събития, наподобаващи арабски сук или нашенски битак. И на двете места се извършват дребни покупко-продажби, но задължително с пазърлък. На арабските сукове пазарлъкът е основен елемент на търговията. Търговците считат, че ако няма пазърлък, търговията просто не върви. Ако отминете продавача при обявената от него цена, това се счита за обида и в неговото съзнание вие сте човек, който не разбира от търговия. Обижда се и далаверата не става.

Пазарлъкът е в душата на ориеналския търговец. Като се закачите на пазърлък, можете да купите стоката на половин цена. Подобно е и на нашия битак. Обявяват ви някаква цена за крадената стока, вие предлагате три пъти по-малка, продавачът почва да ви гони, разпровя ви колко качествена е стоката му и накрая ви я пробутва на половин цена.

Такива пазърлъци започнаха след последния петък и в нашия парламент със злополучната раздяла на проф. Герджиков с депутатите. В дъното на скандала остана бившата курортна счетоводителка, сега вицепремиер  - г-жа Шулева, с нейната съшита с бели конци далавера с "Булгартабак". Много скрити пари са били предвидени в тази далавера, които е трябвало да се разпределят в тесен правителствен кръг под водачеството на премиера.

Това раздразни духовете на младежите от най-младата парламентарна група - Новото време. Раздразнени бяха и от другите едри хапки, чието разпределение минава пак пряко през премиера – матистрала “Тракия”, детската болница в София, "Супер Боровец" и още няколко други добри далавери, които трябва да се реализират до края на мандата от това правителство. Премиерът си е спомнил старата българска поговорка “бели пари за черни дни” и понеже черните дни се задават след четири месеца, няма време за чакане.

Да, но нововремските младежи, които бяха негови рожби, като неопитни хлапаци се отделиха от настойника си и бяха извадени пред скобата, в която се разпределяха благата. Тръгнаха с рогата напред. Дадоха своята дан в свалянето на председателя на парламента, заратуваха за сваляне и на правителството. Тука вече премиерът не издържа. Викна ги при себе си и бащински им обясни, че е по-добре да спечелат нещо отколкото да бъзикат старата Кобургска лисица. То че можеха да развалят плановете на Симеон и на Ахмед се оказа напълно възможно. Но си дадоха сметка, че от това кяр няма да има, защото никой не им вярва и няма да ги приюти под крилото си след това. И седнаха на масата – от едната страна  опитните разбойници Симеон и Ахмед, а от другата - тарторът на хлапаците Кушлуков. Уж да преговарят.

Всъщност - да се спазаряват.

Какво точно са спазарявали в неделя не е важно. Важното е, че Кошлуков подписал т.нар. споразумение за участие във властта. Едва ли такова участие за четири месеца би задоволило някого. Положително му е обещано участие и в предстоящине далавери. Иначе защо ще става за смях пред цял народ. И така от най-ревностен радетел за сваляне на кабинета, изведнаж, съвсем по детински, партия “Новото време” стана верен съюзник и подръжник на НДСВ и ДПС. Както и тримата юнаци Кошлуков, Севлиевски и Цеков се заричаха, че ще свалят Симеон и Доган, така два дни след това обясняват каква мъдра политика водят. В резултат на мъдрата им политика царското правителство ще си остане, ще се си довърши тъмните сделки, ще доокраде каквото е останало, а Герджиков ще се върне пак на поста си с гласовете на тези които го свалиха преди шест дни. Е, някой министър може да изгърми, може и някое нововремче да стане министър за четири месеца, но едва ли младежите ще бъдат допуснати до софрата на Симеон и Ахмед. Ще си остане и Шулева, защото много пари се въртат между пръстите й и трябва да се преберат до края на мандата.

Така се прави политиката у нас. Кажи какво искаш, аз ще ти кажа какво давам и ще си стиснем ръцете. Толкова е нашата политическа  култура, пардон вашата!

А за нас не остава нищо, освен да ви попитатаме: “Защо ручахте жабето и станахте за резил? Стигнали сте до нивото на вашата некомпетентност, къде зяпате още нагоре?”.