18-02-2005

Имаше преди 1981 една стена с имената на загиналите през войните за Отечеството - намираше се там, където сега е параклисът, посветен на жертвите на комунизма пред НДК.

Прадядо ми Недялко ни идваше на гости, прегърбен, подпрян на бастуна, и все нещо го теглеше към тая стена. Сигурно я е прочел няколко пъти с всичките й няколко хиляди имена, чинове и място на смъртта. Дядо чете съсредоточено, а аз, десетинагодишен хлапак, с широко отворени очи чакам да започне да разказва. За боеве и случки, за преживяно и видяно, и винаги накрая с поука.

„...Подпоручик Стоил Весков, +1916+ Демирхисар....”

- Чекай!... Он ще да е!!!... Яз бех тамо!... Дядото дълго бърше с ръкав очи и докато разбера за какво става дума, разказът е почнал. - Войната сине, беше почнала отдавна, бехме вече се били у Добру`жа, па ни преместиа на Южнио фронт, тамо, каде е Солун. Тоа ден тръгнааме от Светиврачко надоле, вървиме целио ден, премаляаме от `оденье. Надоле войска, кола, конье, топовье. Нагоре бежанци - награбили деца, по некой вързоп, ранени в каруци, кървища...

На но-ож!

Фанааме да чуваме топовьете, наближаваме, види се....Па нещо те свие доле, умълчааме се сичките, пушките натежаа, ама вървиме ли, вървиме.

До некаква чешма подпоручика каза: Почивка момчета, напълнете бардуците. Налягааме премаляли от `оденьето.

А бумтежа стана по-често, чу се пукотевица съвсем отблизо.  

Офицери на конье дойдоа разтревожени, а един вика: Ставайте момци, тури ножа, че нашите изгинаха!

Завтекохме се на бегом по баирчинката, а долe що да видиме - води се бой, гърми се отсекъде, а нашите бегат! - (историците ще запишат - 22 тракийски пехотен полк след неколкочасово сражение  с многократно по-силен противник - френската бригада Бротие - отстъпва... - бел. авт.)  - гледаме ги: бега, приклекне назад, стреля, пак бега...не е за гледане (на това място българският лъв се е бил превърнал в уплашено коте пред наперения петел - бел. авт.) .

Подпоручика, Стоил Весков се казваше, гледа, гледа, па викна що си сила имаше:

"...ДЕКА ВИ Е МЪЖКАТА СИЛА, ТА БЕГАТЕ, БРЕ МЪЖЬЕ!!! ...- и в това време точно го удари куршум и падна подпоручика...Завтекохме се, а он вика: ...На нож момчета, на нож... и ...умре...

Дядо дълго хлипа и се секна в кърпата, но пак продължи.

-...ДЕКА ВИ Е МЪЖКАТА СИЛА, така каза.

А ние, като наскачааме и викай - УРАА, НА НОЖ! НА НОООЖ!...

Па се почна една касапница - ониа люти, ама ние по-люти, ониа инат, ама ние по-инат...

НА НОООЖ! Налитат отсекаде, ама язека още чувам как ни каза подпоручика: "...ДЕКА ВИ Е МЪЖКАТА СИЛА!"...

(На другия ден генерал Бротие ще се предаде заедно със знамето си - реликва от Наполеоново време -  на българския генерал, а после ще напише в мемоарите си: „ Бяхме уверени в победата си, българите се съпротивляваха със слаби сили, но върху нас изневиделица се стовари цялата Софийска дивизия на противника с невиждана ярост и сила...” - бел. авт.).