|
|
Пак имаме
проблем с официална Русия, която се опитва отново да ни призове в
братското социалистическо семейство на народите под ръководството
на СССР. През май ще отбележим шейсетата годишнина от края на
Втората световна война в Европа и всички наши тогавашни съюзници и
днешни партньори приеха поканата за тържествата в Москва, макар тя
да не беше единствена победителка в тази война.
Това е
политически жест към президента Путин и морална подкрепа за
реформите, които той уж провежда.
Уж,
защото нищо не се променя в сферата на държавната идеология,
прощаването с комунистическото и имперско минало, сдобряването със
съседите или поне опита за разбиране на тяхната логика.
И ето, по случай
шейсетата годишнина от предателското за Полша Ялтенско
споразумение, руското министерство на външните работи направи
изявление, че Полша “превратно тълкува” Ялта, от която е имала
само полза. Всъщност такава интерпретация на Ялта не трябва да
изненадва Варшава. Москва така и не призна, че 17 септември 1939*
е агресия, че отнемането със сила на една трета от територията на
Полша е враждебен акт, че пактът Молотов-Рибентроп разделя
страните ни, че депортациите и масовите убийства са
несправедливост, която изисква извинение и репарации, че
скъсването на отношенията с военното правителство на Владислав
Сикорски е поредното позорно предателство, че оставянето Варшава
да бъде разрушена от хитлеристите е жестоко безразличие, че
процесът на шестнайсетте** в
Москва е престъпление. Защо тогава Москва да вижда нещо лошо в
Ялта, където до Сталин поставиха подписите си уважаваните съюзници
Чърчил и Рузвелт?
Руското външно
министерство е право: Ялта даде на Полша гаранции за свобода и
независимост. Чърчил, завръщайки се от Ялта в Лондон, похвали
Сталин и съветските ръководители в Камарата на общините, където
заяви: “Може да се разчита на тяхната дума.” По-късно изпитал
неудобство и написал в дневниците си: “Чувствах се длъжен да
заявя, че вярвам в добрата воля на Съветския съюз, надявайки се
така да я пробудя.” Не е известно дали тези думи са били цинични
или искрени, така или иначе той не запази свободата и
независимостта на Полша, а и всеки историк ще признае, че за това
нямаше шанс.
Огромното
мнозинство от руснаците са убедени, че от 1944 до 1989 Москва се е
грижила братски за Полша и не е скъпяла помощта си за нашата
разорена от войната страна; само поляците – както винаги
неблагодарни и с погледи, вперени на Запад, – не можаха да оценят
това. А сега са единствените, ако не броим прибалтийците, които не
искат достойно да отбележат победата над хитлеризма, за която
загинаха толкова много обикновени и честни руснаци. “В
полско-руските отношения постоянно прескачат искри, при това не по
вина на руската страна” – напомни руският посланик в Полша Николай
Афанасиевски.
Но президентът
на Полша трябва да отиде на тържествата за 9 май, защото неговото
отсъствие няма да бъде разбрано нито от Путин, нито от руския
народ, нито от европейските лидери, които в пълен състав ще се
явят там. Тяхното положение малко напомня положението на Чърчил,
който непрекъснато разчиташе да пробуди добрата воля у Съветския
съюз.
Две бележки:
Първо,
политиката на отсъствието е погрешна политика, защото така
позволяваш на другите да говорят зад гърба ти каквото си искат.
Полша трябва да се стреми да информира по-добре руското обществено
мнение, но също и западноевропейската и даже американската
общественост. Такива книги като “Въстанието” на Норман Дейвис или
“Въпрос
на чест”
на Лин Олсън и
Стенли Клауд (за полските летци в Англия) отварят очите на тяхното
общество по въпроси, които не са му били известни. А може би
президентът Квашневски ще има възможност да постави венец не само
на гроба на съветските войници, но и на гроба на разстреляните в
Катин?
Второ,
Русия на Путин не е единствената Русия. Съществува и Русия на
демократите, Русия на “Мемориал”, Русия на Сахаров и Ковальов.
Именно към такива приятели руснаци Полша се е обръщала дори в
най-трудните за нея времена на въстания и подялби***.
А днес, за щастие, сме свободни и можем да разчитаме на силата на
убеждението. Нали в крайна сметка Ялта приключи.
Публикацията
подготви Борислав Скочев
- -
- - - -
*
На
21 август
1939 в Москва е подписван нацистко-коминтерновския пакт
„Рибентроп-Молотов”, с който Берлин и Москва си поделят Полша,
Прибалтика и Молдова. Това е дипломатическото начало на Втората
световна война. С този документ фашизоидният комунизъм и
комуноидният нацизъм съвместно обявяват война на целия свят. Това,
че през юни 1941 двата субекта на престъплението са се счепкали за
плячката, е без всякакво значение за моралната, политическата и
историческата оценка на онова, което те са започнали заедно.
Последиците са катастрофални за развитието на съвременната
цивилизация, забавят човешкия прогрес с десетилетия и всичко това
е сторено абсолютно предумишлено (има
морализатори, които оправдават това с някакви си "идейни
заблуждения", но прагматичният читател на "дебелите книги", който
не е изтръгнал саморъчно сърцето си от гръдния кош, знае: няма
идея, която да оправдае толкова много смърт...)
**
През юни 1945 в Москва в продължение на три дни, след
продължителни разпити и мъчения, се провежда показен процес над 16
висши полски офицери, в това число командващия националната Армия
Крайова и един от водачите на Варшавското въстание ген. Леополд
Окулицки. Те са арестувани от съветските специални служби в
началото на 1945 след завземането на Полша с обвинение, че
“нелегална им организация, движена от ненавист към Съветска Русия,
е оказвала съществена помощ на нацистките окупатори на тяхната
родина” и че е действала по разпореждане на полското правителство
в Лондон. Политическата цел на процеса е дискредитиране на
полското правителство в изгнание и признаване от западните
съюзници на марионетното полско правителство във Варшава. Подсъдимите са
осъдени на различни срокове. Ген. Окулицки е осъден на 10 години
затвор, но умира в затвора Бутирка през декември 1946.
***
“За нашата и вашата свобода” е призивът, с който се обръщат към
руското общество полските въстаници и през 1831, и през 1863
година. |
