23-02-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

23 февруари 2005, 11:35

Левичарски емоции

срещу ценностите на юдео-християнската цивилизация

Денис Прейгър, Real Clear Politics

 

С упадъка на юдео-християнските ценности на Запад много хора вече не се опират на морала, за да решат какво е добро или зло. Вместо да се ръководят от Бог, Библията и религията, много хора, а в Западна Европа - огромното мнозинство, търсят други морални и социални опори.

За милиони хора през миналият век тези опори бяха марксизмът, комунизмът, фашизмъм, нацизмът... С разширяването на влиянието, което има лявата идеология вследствие упадъка на юдео-християнството, ирационалното замести всеобщите правила. Днес емоциите са комай основната връзка между съвременните либерални* учения.

С какво, ако не с чувства може да обясни причината, поради която някой е сложил табелка на колата си с надпис “Войната не е отговор”? Не знам консервативна сентенция, която да е така очевидно невярна и морално невежа. Почти всяко голямо световно зло е победено с война – от робството в Америка до Холокоста в Европа. Аушвиц беше освободен от войници, които воюваха, не от миролюбците, които биха позволили нацистите да избият всички евреи в света.

Цялата сграда на моралният релативизъм - основата на левичарското учение, е построена върху чувствата, които решават какво е погрешно и кое е правилно.
За едни терористите са зло, за други са борци за свобода.

Животните и хората са еднакви – тази идея е базирана изцяло върху емоции. Хората гледат заклани кокошки и сварени омари, жалят ги, скоро след това забравят да мислят и уеднаквяват страданието им с това на себеподобните си.

Друг продукт на чувствата – съчувствието към хомосексуалистите - е причина за невижданото желание на левичарите да преразгледат главният крепеж на обществото – брака и семейството. Те не искат да разберат какво ще причини това радикално действие на обществото и децата му.

Наскоро стана ясно, че Движението за самоуважение** произвежда посредственост и нарцисизъм. Това е изцяло левичарска идея, основана на чувствата към децата.

Лявата загриженост дали Америка е обичана или мразена също е напълно изградена върху емоциите. Левицата иска да бъде обичана, консерваторите искат да правят това, което е правилно. За тях световното мнение в най-добрия случай е непостоянно, в най-лошия – неморално.

Законите за половият тормоз създадоха итдустрия от чувства. Цялата постройка на “враждебната работна среда” почива върху чувствата. Ако някоя колежка не понася календарът с момичета по бански костюм на бюрото на колегата, не е проблем да бъде създаден закон с единствената цел да я защити от неудобството.

За левичарите светът на човешкия зародиш се определя от чувствата на майката. Ако тя счита, че изгряващият живот, който носи, нищо не струва, той нищо не струва. Ако мисли, той е безкрайно ценен, той е безкрайно ценен.

За либералите всичко се влияе от емоциите. Те възразяват да наричаме Коледа с името и, защото не-християните щели да се обидят. За левичарите няма значение, че огромното мнозинство от американците искат да празнуват празника си. За тях е важно не-християните да не бъдат “оскърбени” от Рождество Христово.

И защо левицата продължава да подкрепя системата от квоти в университетите, въпреки увеличаващите се доказателства, че това повече вреди, отколкото помага на афроамериканците? Отново причина са емоциите – съчувствие към чернокожите заради това, което са изстрадали през годините на расизма.

Много често либералите повече се интересуват от причините, а не от моралните резултати. Затова много либерали още се съпротивляват на освобождението на Ирак. Какво от това, че иракците рискуват живота си, за да гласуват! Левицата се вълнува само от мотивите на Буш да започне войната, а не от разпространението на свободата в арабския свят.

Издигането на мотивите над резултатите е основата на либерализма. Важното е човек да е с добри намерения – да оплаква бедните, да мрази расизма, да се отвращава от неравенството и да обича мира. Двуезичното образование вреди на децата от латиноамериканските малцинства. Но като съчувстващи хора (съчувстващи – така се самоопределят повечето от либерали) те не се интересуват от това. Тяхната голяма грижа е, че децата на имигрантите ще срещнат пречки и неудобства, когато започнат да изучават английски.

Младите са особено податливи на емоциите си, защото са незрели. Те не задават въпроси, а разчитат на чувствата си, за да определят политическите и социалните си идеи. Затова те вярват в левицата и либерализма.

Поради същите причини повечето от жените, особено самотните, са с леви убеждения. В тяхната природа е да се ръководят от емоциите си. За тези, които са свикнали да ласкаят жените, ще кажа, че и мъжете също зависят от природата си – те са склонни да решават споровете с груба сила. И двата пола имат много да работят върху себе си.

Справедливостта изисква да кажа, че емоциите имат голяма роля и в живота на консерваторите. Патриотизмът е чувство, вярата също, религията в много случаи се направлява от емоции. Но основното правило за консерватора е “какво е правилно”, а не “какво чувствам”. Затова вярваща жена, която е бременна, но не желае бременността, е много по-малко вероятно да направи аборт, отколкото жена, която не е религиозна, при същите обстоятелства. Ценностите на тази жена са по-важни от чувствата и.

И това накратко е същността на културната война днес – юдео-християнските ценности срещу левичарските чувства.

- - - - - -

* Припомняме, че в Съединените щати "либерали" наричат привържениците на левоцентристката Демократическа партия и левеещите интелектуалци. Техният "либерализъм" няма нищо общо с европейския политически либерализъм, който е центристки, а още по-малко с класическия икономически либерализъм от ХVІІІ-ХІХ век, който е в основата на либертарианството и на десните икономически теории и практики, реализирани например при управленията на републиканците по времето на Роналд Рейгън в САЩ или на консерваторите по времето на Маргарет Тачър във Великобритания.

**Става дума за течение в психологическата наука, което се опитва да обясни човешкото поведение и някои социалнопсихологически проблеми единствено с чувствата, които изпитваме към децата

Публикацията подготви Огнян Дъскарев

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо