24-02-2005

Стратегията на Владимир Путин като руски президент напомня много на онази в любимия му източен спорт – джудото: заема хладно отбранително положение и слухти, за да се открие незащитеното място на противника. В годините на неговия първи мандат тази тактика беше успешна. Но с времето се изхаби. И в навечерието на предстоящата среща с американския президент Джордж У. Буш в словашката столица Братислава днес, Путин изглежда изтощен и отслабнал политически, както никога до сега, споделят анализатори. След поредица от външно – а и вътрешнополитически удари, след

Лидерът от Кремъл сочи пътя към грядущето © Лента.ру

тежки стратегически грешки и взимане на исторически неправилни решения в политиката си, руското правителство по стар навик удря всичко наоколо, когато се налага да се защитава при критики срещу себе си – рутинна стратегия на  Кремъл, когато е поставян натясно. Но този път ударите му изглеждат като удари във въздуха.

Интересно е как ще премине срещата в Братислава. Коментатори виждат и президента Буш в известна дилема: дали да атакува Путин отново остро, както преди дни - затова, че Москва систематично погазва и ограничава свободата на медиите и правото на лично мнение, че демократичните принципи са осакатени или минимализирани по функциите им до статукво на формално съществуващи квази-елементи на една квази-демокрация? Дали да засегне проблеми като концентрацията на икономически олиграхични структури и интереси в и обвързването им с политическата вбаст в услуга и в подвластие на Кремъл? Или за да омекоти критиките си от преди два дни по посока на Москва, както и онези на Кондолиза Райс от преди 15 дни, като поощри сътрудничеството на Путин в борбата с тероризма? Но последното едва ли ще е в руслото на досегашните отношения между Вашингтон и Москва предвид промените в курса на Запада като цяло относно конфликта в Кавказ през последните месеци и предвид оповестените към редица западни страни и организации политически мерки, които се очаква да се вземат за мирното му разрешение и спиране на геноцида над чеченците.

В понеделник, в началото на обиколката си из Европа американският президент излъчи ясни послания по посока Москва от Брюксел и те изразяваха не само отношението на Вашингтон, но и изразяваха визия за бъдещото на ЕС и НАТО. Това бе акцентирано от Буш чрез силата и повторението на едно почти незабележимо местоимение – „ние“. С него Вашингтон еднозначно изрази и позицията във взаимоотношенията с ЕС: „...ние [западните страни от Стария континент и Новият свят, бел.авт.], знаем, че каквито и проблеми да имаме, те са преодолими. Понеже търсим диалога помежду си и работим с принципи, които почиват на ценностите, изградили демокрациите ни.

Президентът Джордж Буш, първата дама Лора Буш, германският канцлер Герхард Шрьодер и съпругата му г-жа Шрьодер-Копф разглеждат първата печатарска преса в света, експонирана в музея "Гутенбер". Майнц, 23 февруари 2005, © White House photo by Susan Sterner

Ние се уповаваме на принципните решения в договореностите и традициите на връзките ни...“

И след това по адрес на Москва: „Ние трябва да припомняме винаги на Русия, че нашият съюз [НАТО, бел.авт.] е основан с цел да дава сигурност на принципите на демократичните ни традиции, които включват свободната преса, човешките права и свободи, живата и активна опозиция, разделението на властите, стабилността и обществения просперитет в нашите страни, гарантирани чрез законността на правовата държавност... Затова от наша страна [САЩ, бел.авт.] настояваме да се постави именно проблемът с нарушените демократични реформи и процеси в центъра на всеки диалог с Русия...“. По нататък в речта си Буш каза, че подкрепа на САЩ за бъдещо членство на Русия в Световната търговска организация (WTO) зависи от

Президентът Буш и неговият германски домакин - канцлерът Шрьодер - махат на множеството, скупчило се при посрещането на госта в Майнц. 23 февруари 2005, © White House photo by Susan Sterner

отварянето на руските пазари за реална свободна пазарна икономика и гарантиране демокрацията в страната. И при никакви други условия.

Майкъл Манделбаум, външно-политически експерт на Johns Hopkins University е един от анализаторите, които са по-скоро скептични. В отговор на основния въпрос, задаван от журналистите - дали би се стигнало до непреодолима конфронтация с Москва в Братислава, той каза:

„Не мисля, че това  е най-подходящият момент за окончателно конфронтиране с Москва, а и президент Буш едва ли желае това. Ние се намираме все още в Ирак, насреща ни стоят Иран и Северна Корея, не е добро време да се започне нова криза с Москва.  По-скоро става дума за уточнение на приоритетите на западните страни и показване на стратегическото им единство и сила, за да се постави Путин пред фактите на това единствено и да се намекне силата му и потенциалите, които то има.“ 

Чарлс Къпчан, директор на Центъра за изследване на Европа при Съвета за външнополитически връзки в Ню Йорк предполага, че „президент Буш няма да удари явно Путин през пръстите", че "има прекалено много зависимости в момента, които обвързват, а и задължават да се остане в добрия тон“. Но той очаква все пак Путин категорично да бъде поставен пред реалностите, които представлява в момента отношението на Запада към Москва. А то не е розово за режима в Кремъл.

От времето на първата им среща през 2001 двамата президенти „се разбират лично добре“, според публичните им изявления. В израз на зле скроена и не непременно наложителна дипломатичност Буш обаче изрече тогава прочутото си изречение: „Погледндах в очите му и видях в душата му.“ Макар това изречение да може да се разбира и негативно, далече от сълзивите коментари за руската душа, които последваха тогава (двузначността на  тълкуването в контекста е допустима). А пък като се има предвид кой го е изрекъл и по чий адрес - може би и дори наложителна.

С времето през последните четири години руско-американските отношения охладняха. Путин зае страната на Германия и Франция срещу войната в Ирак. Не би било и другояче, след като оцеляването му сред критиките на ЕС зависеше толкова много от неговия политически приятел Герхард Шрьодер. Но днес е вече различно. За Европа сигурността е приоритет, а политическите и икономически връзки със САЩ са жизнено важни предвид икономическите проблеми в много европейски страни от „Стара Европа“. Това налага преосмисляне на отношението както към Вашингтон, така и към Москва. А САЩ, и ЕС знаят колко са си нужни – за конкретните си, макар не винаги общи цели.

Путин и Москва се явяваха често ябълка на раздора между двете страни на западната демокрация, които сега се сбижават дотолкова стратегически, че формално продължава да ги дели само Атлантикът. И тази ябълка вече загнива. Немските и френски леви политически сили, които все пак вдъхваха живот в остатъчния постсъветски комунизъм на Москва, в момента събират и концентрират силите си само за собственото си политическо оцеляване.

Не случайно Путин пренасочи поглед към Сирия през изминалите дни – от опърничавост да демонстрира сила и позиции, различни от онези на западните страни, които, ако не заплашват властта му с критики, то поне вече не го подкрепят. Руският президент направи с тази крачка поредна грешка - реши да реагира като важен политически фактор по старата формула на СССР от периода на Студената война: когато е уместно - със западното левичарство, когато е неудобно или е изолиран от същото това левичарство – с арабските страни. Но както се очертава, с последните би имал големи проблеми предвид конфликта в Кавказ – геноцидът над чеченския народ поставя Путин в неизгодната позиция да е нежелан партньр за арабските антиамериканисти и техните лидери, понеже те тряба да се и съобразяват с тенденциите на  днешния ден – с радикализиращия се ислямизъа в обществените среди, с които Москва си сътрудничи в региона.

Отпадането и на Украйна след Грузия от контрола на Кремъл доведе режима до окончателно осъзнаване на собствената му слабост. Грешките, които Путин допусна по време на „оранжевата революция“, са ретуширани едва-едва от новите формални дипломатични контакти, но направиха очевидна политическата неадекватност и слабост на „старата руска мечка“.

Днес Буш и европейските лидери са в отношения на тясно партньорство. Не само това: Президентът дойде в Европа с нова дипломатична политика в защита на изконни принципи, за която германски политически коментатори се изказаха с респект, отбелязвайки, че Буш се е превърнал в един англосаксонски Бисмарк. Те смятат, че ако я продължи последователно, ще докаже на мнозина скептици какъв политически потенциал има в него.

Дипломатично преди президента пристигна the First Lady - Лора Буш, бивша демократка, личен съветник на съпруга си и посредник между него и противниците му, известна с изключително добър политически нюх и реализъм толкова, колкото с харизмата на поведението си сред всички прослойки на обществото. На практика европейците бяха запленени от нея.

И не на последно място - Кондолиза Райс –  брилянтен дипломат, ерудиран и последователен политик-прагматик, познаваща много добре като политолог европейските страни в исторически и съвременен аспект. Тя премина Рубикона на европейския негативизъм безпроблемно и трасира пътя в Европа за Буш.

Едва ли е случайно, че най-важните акценти от посещението на Буш бяха Франция и Германия.  Двете страни са със силни левичарски настроения, като същевременно се явяват и своеобразни западноевропейски посланици на Москва. Тактиката  Буш да започне и приключи обиколката си с разговори с немския канцлер даде забележителен успех, сравним само с онзи, който преди две седмици пожъна Райс с мисията си в Париж сред французите. Не случайно едва 500 немски демонстранти се мобилизираха в понеделник, а в сряда при завръщането на президента в Германия не се събраха и толкова.

В момента ЕС има да разреши остри социални проблеми, които изтласкват всички други като второстепенни на заден план. Съюзът се нуждае от храмонизиране на връзките си с Вашингтон, което да му помогне чрез нови търговски трансфери и инвестиции да преодолее икономическата и социалната криза, които обхваща част от страните-членки, най-вече Германия и Франция. На Европа й е нужно политическо равновесие, а Вашингтон се нуждае от стабилността на отношенията си с ЕС и в НАТО, за да преодолее последиците от конфликтите,

Путин с последния си близък политически партньор в Европа - президентът на авторитарна Беларус Александър Лукашенко © Лента.ру

предизвикани от левите политически сили в Стария континент през изминалите две години. За реформите в НАТО тепърва ще се говори сериозно – засега приоритет е единството и стратегическото преформулиране на целите на Алианса.

Резултатите от преминалата обиколка и изгледите за изход от предстоящата среща в Братислава може да се резюмират так: Буш спечели обратно Стара Европа, а Путин изгуби и нея, след като безвъзвратно изгуби Млада.

Остава му само Лукашенко.

А за прогресивното човечество - отворен въпросът: кога ще спечели демокрацията в Русия.