24-02-2005

Европа свършва пред Урал: като столетно валиден геополитически резултат от културните, исторически и обществено-политически различия в процесите на европейските и руската държавни традиции, тази мисъл доказа актуалността си през изминалите тридневни разговори в Москва между Съвета на Европа и президента Путин по
	Геноцидът в Кавказ продължава и мъката е още в очите на чеченските жени и майки

въпроси за войната в Чечения и кризата в Кавказ.   

И наистина, там, където генералният секретар на СЕ Тери Дейвис в Европа обикновено си служи винаги с много малко думи, за да постигне добри и навременни резултати в работата си - в контактите с останалите страни-членки - се наложи в Русия да употреби незапомнена политическа твърдост, за да направи ясна позицията си пред руското правителство.

А тя е окончателна – СЕ настоява за мирно разрешение на конфликта и изтегляне на руските военни части от кавказката република. Ако Русия държи да запази членството си в СЕ, е длъжна да спазва всички конвенции, с които е обвързан съюзът и респективно стрaните членки, това беше припомнено на разговорите в Москва подчертано категорично. А тези конвенции не са малко, още повече - маловажни. Става въпрос за  Европейската конвенция за защита на човешките права и свободи, приета на основата на разработената през 1947-1948 от Рафаел Лемкин Обща декларация за защита на човешките права и свободи на ООН, и подписвана от всички страни-членки на Съвета на Европа от 1950 година насам. Разширена от допълнителни протоколи и договорите в Рим от 1993, както и от последвали ги документи, тя е подписана и от Русия при влизането и в СЕ през 1996. Тези договори засягат преди всичко гражданските права и свободи в страните-членки и осигуряването на плуралистична обществена атмосфера за демократично развитие в политическите и икономически сектори на съответната страна.

Основан през 1949, Съветът на Европа е сформиран именно около принципите на политическата свобода и сигурност, както и за защита на общите интереси тези принципи. Нещо повече - съществуват два документа на Съвета на Европа, които експлицитно се отнасят до мерки срещу геноцид в страните членки. Те вече се използват за политически натиск върху Русия – Хелзинкската декларация от 1975, която се отнася до проблеми с правата и свободите на граждани в източноевропейските страни (тогава още под диктатурите на комунизма, но останала валидна и до днес за тези страни) и разширението й от 1996, отнесено до геноцида в бивша Югославия и действията на режима на Милошевич.

Това бе припомнено в тридневните разговори на кръглата маса между СЕ и Москва на президент Путин с прецизна яснота. Макар с достатъчна дипломатичност Тери Дейвис изиска де факто от руското правителство провеждане на преговори с чеченското правителство в изгнание на президента Масхадов и насрочване на дата за нови избори през тази есен. И както се очертава, те наистина ще се състоят под мониторинга на СЕ, ООН, ЕС и правозащитници. Спирането на военните действия от страна на чеченските съпротивителни сили и спазването на обявеното от тях междинно примирие вече един месец се оказа силен положителен фактор в полза на международните и руски гласове за политическо разрешение на конфликта.  

А те вече не звучат изолирано. Все повече стават гласовете на различни протагонисти от международната и руска политическа сцени, които настояват за спиране на геноцида в Кавказ. Нещо повече – все по-тесни стават организационните контакти, все по-стабилна мрежата от активисти в различни хуманитарни и политически организации, които разработват или поне съгласуват, както никога досега, работата си срещу мръсната война на Путин в региона. И все по-очевиден и силен става ангажиментът на западните политици към разрешаването на конфликта - никой вече не си прави илюзии, че това е тема, която не засяга Европа и Запада по принцип.

Не само хуманната страна на една тема като геноцида в Кавказ е основен импулс за промени в курса на отношение към Москва - паралелно няколко фактора оказват съвместното си влияние и налагат нов, остър и категоричен тон срещу Путин. Чухме ясни и недвусмислени послания последователно от комисии на ЕС, държавния американски секретар Кондолиза Райс, представители на ООН и американския президент Буш, от западни и руски политици, хуманитарни организации и общественици, не последно – от майките и семействата на войниците в региона, организирани в партия. Всички те имат различни мотиви за отношението си към конфликта – за едни е само хуманната страна на проблемите с човешките права и свободи, за други геноцидът има и може да доведе до неконтролируеми политически и социални проблеми в границите на Русия и да се пренесе в Европа (поток от бежанци, несигурност в региона, пренесена в Стария континент, конфликти в самата руска федерация чрез оказвана вътре в нея съпротива и т.н..

Не на последно място са глобалните заплахи за международната сигурност, породени от злоупотреби с отчаянието на чеченския народ, което - пренебрегнато от цивилизования свят през годините дтук, все повече се експлоатира от ислямски идеолози.

Затова последните думи на Тери Дейвис в събота при завръщането му от преговорите в Москва съвпадат както с изречените категорични критики от Джордж У. Буш преди два дни към Владимир Путин. Те са съзвучни и с гласовете на правозащитниците от различни страни, които остават нечути от Кремъл години наред. Европейската традиционна дипломатичност гъвкаво се съчета с типичен англосаксонски черен хумор в последното изречение на Тери Дейвис и това помага да се доверим на общите политически усилия този път:

„ Г-н президентът Путин знае, че тази война трябва да има край. Русия се нуждае от сигурност и от развита демокрация. И ние ще направим всичко възможно от наша страна за края на тази война, можем да го уверим в това ни намерение; както и в усилието ни за постигане сигурността на Русия. Ако е необходимо, ще му съдействаме да изтегли военните части от региона и ще му помогнем в изграждането на цивилна инфраструктура в една автономна Чечения. Може да разчита на нас в това ни намерение.“

Путин очевидно разбира това послание, то не е сложно кодирано. Очевидно не може да разчита и на немската подкрепа за курса си – немските леви партии имат в момента приоритетни вътрешни проблеми, които ги отдалечават от ангажиране с темата „Кавказ” поне до изборите през идващата 2006 в Германия.

Което прави особено благоприятен моментът за консолидиране на общи международни усилия за навременното мирно разрешение на кризата в Чечения. В моменти като този пречките пред едно подобно начинание биха били много по-малко от когато и да било до сега.