25-02-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

25 февруари 2005, 18:25

Къде е заровено Дучето,

или защо държавно осигуряване е публична погребална агенция

Тодор Стоянов, в. "Пари и живот" - Ямбол

Свобода сега!

Втора петиция на свободните ямболски занаятчии

Първата петиция

 

Някой да знае колко е размерът на пенсионния му влог? За 10 години работа, за 20 години, за 30, за 40 години труд? Никой не знае и никой не се чувства длъжен да даде ни отчет. Защото никой от нас няма пенсионен влог, макар че всеки месец прави пенсионни вноски.

Българското пенсионно осигуряване не е собственост на осигуряващите се

То е собственост на държавата и поради тази причина, няма за цел спокойните старини на гражданите, а осигуряването на статуквото, на системата в непокътнатия й социалистически вид - да взема от едни, и докато оставя впечатление, че дава на други, да задържа най-много за себе си, за да властва и контролира целия този процес и най-вече - хората, подвластни на него. Незнанието за размера на „влоговете“ по-скоро има за цел да предотврати шока, който би предизвикало пълното знание за насилственото отнемане на доходите, както и отказа от трудова активност, ако това знание е налице. Табуто е част от насилието и измамата, наречено пенсионна сигурност, в която най-сигурна е конфискацията на 33% от месечния доход на всеки работещ.

През миналата седмица НОИ - Националният Ограбващ Институт, притиснат от все по-разширяващото се недоволство от пенсионно-осигурителното бреме, а и от несъответствието между цена и качество на пенсионните „услуги“, изнесе данни, от които стана ясно, че днес пенсията е средно 35% от брутната заплата (при държавната разходопокривна система), докато в нормалните страни, тя е 80% (при частна капиталова система). НОИ информира и че 100 работещи осигуряват 96 пенсионери, но скри нещо много важно, а то е, че в групата на работещите включи и държавните служители, които са 600 000 - т.н. „заети на обществени длъжности“ (по-точно - над 700 000 от общо 2 100 000 българи, които работят по трудов договор с работодателя си - бел. ред.), финансирани от държавния бюджет. Числото на бюрократите е доста по-голямо, но останалите са на издръжка на местните бюджети (по-точно, финансирани чрез транзакции от държавния бюджет по посока общински структури и определени псевдостопански организации - бел. ред.). Тази подробност е важна, защото държавните служители на „обществена длъжност“ поучават заплати 5 до 7 пъти (с осигуровките) по-големи от средната пенсия. Общите разходи на държавните структури през последните 3 години нараснаха с 50%, като достигнаха рекордните 6.2 млрд. лв., докато увеличението на пенсиите беше символично. Издръжката на държавната бюрокрация в абсолютен размер вече се равнява на 4 670 000 пенсии, което двойно надвишава броя на действителните пенсионери, който е около 2 400 000. Това скри Ограбващият Институт, както и действителната причина  за ниския размер на пенсиите в България - многобройната партийно назначавана бюрокрация.

Тези факти обаче сами по себе си признават, че заетите в частния сектор, които реално произвеждат доход - по-малко от 1 800 000 човека, преди да осигурят жалките пенсии на възрастните си родители, и препитанието на децата си, принудително заработват заплатите и осигуровките на 600 000 (над 700 000 - бел. ред.) души държавна номенклатура, необвързана с конкретни ползи за обществото. Номенклатура на средна възраст, която преждевременно се е „самопенсионирала“ с цената на 4 670 000 пенсии. Дори и да пренебрегнем вредите, които нанася тази партийно-държавна политика върху личната инициатива и благосъстояние, тя е убийствена за всяко общество, тъй като бюджетарските й приоритети са подредени така: първо - заплатите на бюрокрацията, после пенсиите на пенсионерите, и най-накрая са децата - най-малобройната и беззащитна част от обществото, от която се очаква след 10-15 години да изхранва с ентусиазъм още повече чиновници и още повече пенсионери.

Подобна сметка, както се казва, е сметка без кръчмар. Защото и сега основната причина, която кара младите да напускат България, след продажба на последното имотче и парче земя, дадено им от бабите и дядовците им, е точно тази - хоризонт и перспектива, простиращи се на педя пред всяко чело - стена от службарство, алчност, аморалност, бездушие, лицемерие, нечовешка наглост; стената, в която е по-вероятно да размажеш лицето си, ако решиш да я разбиеш, вместо да я прескочиш. Дебелият социалистически панел на: „Работи, за да ми плащаш данъци“, „Работи, защото съм  лаком“, „Работи, защото искам да изляза в пенсия“, „Работи, защото ми дължиш живота си“. Приемственост между 45-годишна еднопартийна и 15-годишна многопартийна експлоатация на добродетелите на българина като трудолюбие, любознателност, щедрост, любов към семейството и децата, загриженост към възрастните - добродетели, които се превръщат в твои врагове, ако решиш да ги практикуваш. Като индивиди, но и като общество сме на кръстопът. Всеки ден е изпитание на потребността да запазим добродетелите си, да избягаме или да се отдадем на моралната разруха. Но колебание не би трябвало да има, защото не ценностите трябва да бъдат поставяни под въпрос, а техните врагове.

Националният Ограбващ Институт, с помощта на Агенцията за държавни анализи и прогнози, си е разработил две прогнози. Според първата - оптимистичната, дефицитът в системата на осигуряването можел да се покрие още през 2009, но ако имало изключително висока раждаемост, малка безработица и много бракове (?!). Според втората - песимистичната, дефицитът в осигурителната система можел да се покрие, но през 2012, при висока безработица, продължаваща емиграция и население под 6 900 000 души. Така 100 работещи щели да осигуряват 82-83 пенсионери - т.е. с 13 по-малко от сега, по сметките на НОИ.

Държавната осигурителна система, за която смъртта е предимство

И двете прогнози обаче, не коментират онова, което поставя вече под въпрос съществуването на порочната система и приемат за даденост:

Първо - ПРИНУДАТА. Държавният монопол и високите разходи в годините напред се приемат за неизменни при така раздутия партийно-бюрократичен апарат, който и сега е основната причина за ограничаване на пенсиите и ощетяването на пенсионерите. Апарат за контрол, санкции, глоби, актове, принудително изземване и наказателна отговорност, апарат за насилието на тази пенсионна система.

Второ - СЪГЛАСИЕТО. Тези прогнози приемат за неизменно и покорството с конфискацията на доходите на тези, които ги създават - 1.8 млн. човека, което е малко вероятно, защото демотивацията е повсеместна и все повече са хората, които разбират, че е по-здравословно да спрат да работят или да излязат в сивата икономика, отколкото да влагат свръхусилия, граничещи със самоубийство, за да обезпечават съществуването на една от партийно-държавните пирамиди.

Така щом осигурителното ограбване, преразпределението, отнемането в полза на бюрокрацията, и разточителството се приемат за константа, то единствената променлива, която може да обясни оптимизма на прогнозите на НОИ и властта е планирането на още по-голяма смъртност сред възрастните. (Според последните проучвания, българинът се превръща в развалина 10 години по-рано, тъй като - заради стреса и ниското качество на живот, тялото му остарява 10 г. по-рано. За последните 15 години средната продължителност на живота на българските граждани намаля от 4 на 10 години спрямо средната продължителност на живота в европейските страни). Т.е. НОИ, цинично калкулира по-кратък живот на българското население, в прогнозите си за излизане от дефицит. А това доказва, че ниското качество на живот и ограничените средства, които властта оставя на разположение у възрастните, са плануван инструмент за „ограничаване“ броя на пенсионерите. Тук само можем да кажем, че на Бенито Мусолини и Хитлер им е била бедна фантазията. Защото са могли да наложат собствената си извратеност далеч по-просто с многобройна и ненаситна бюрокрация - без насилието на оръжието и газовите камери. Мечтата им за Държавата като същество, на което вечно трябва да бъде подчинен отделния индивид в интерес на колективиста и колективитета е жива и днес.

Изводът се налага сам. А той е, че в България нищо няма да се промени, докато бюрокрацията от нарицателност за алчност, мързел и аморалност, не се превърне в определение за човеконенавист, която третира хората като суровина за власт, експлоатация и присвояване.

Изходът от кризата в българското общество е в ограничаване на държавата до основната й функция да гарантира неотменимите права на живот, свобода и собственост на индивида. Това е начин да си възстановим ценностите, които ни правят хора.

Ограничената държава -това е територията на Щастието

Ограничена държава - това означава да махнем бюрократите от държавните кабинети и да ги пратим на свободния трудов пазар пазар, където да се научат как се създават ползи и как се зачитат правата на другите. Означава капиталова пазарна пенсионна система, със собствена и наследяваща се пенсионна сметка на всеки осигуряващ се. Означава пазар на образованието, което да преподава на подрастващите не службарски, а пазарно приложими знания и умения. Т.е. в обществен план означава култура и манталитет, които да зачитат успеха - индивидуалния, като функция от реализираните за обществото ползи, а не статуса, който е придобил връзкарят по партиен или по всякакъв друг привилегирован, йерархически, насилствен или откровено деспотичен начин.

Ето това е, което знаят свободните ямболски занаятчии - и без прогнозите на НОИ. И което е една от причините за петицията до НС, за обявеното гражданско неподчинение и несъгласие повече да внасят пенсионните си осигуровки по сметките на НОИ.

А така също и обявеното им намерение да бойкотира изборите, защото каквито и да са те, ако партийният избирателен режим не бъде променен - той ще възпроизведе същата вредна система и последиците от нейното функциониране.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо