27-02-2005

 

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

27 февруари 2005, 11:55

Човекът на деня 25 февруари за Радио "Свобода"

е чеченката Роза Акаева

Андрей Бабицки за решението на Страсбургския съд

Водещият Андрей Шарий:

Европейският съд по правата на човека в Страсбург удовлетвори иска на семейство Акаеви за изплащане на компенсации за загиналите по време на войната техни близки.

Роза Акаева е на 50 години, по образование е химик-биолог. Работила е като учител в средно училище, като инженер и ръководител на лаборатория в завод в Грозни. През януари 2000 година по време на така наречена “зачистка” в Старопромисловски район на Грозни, където живеели семейство Акаеви, руските военни убили брата на Роза Адлан, преподавател в университета. Сега Роза живее в Москва, работи като мениджър в търговска фирма.

За човека на дена на Радио Свобода говори моят колега Андрей Бабицки.

Андрей Бабицки:

Можем да говорим за мъжеството на хората, които успяха в Страсбургския съд да получат решения в своя полза. Не всички, които подадоха искове, доживяха до началото на заседанията. Няколко души бяха убити по различно време в Чечения от неустановени лица. Можем да говорим за правен прецедент – предстоят цяла редица процеси, 170 дела от Чечения чакат реда си. Накрая, можем да говорим за хуманитарното значение на събитието.

Руските власти бяха обвинени в убийство, макар в случая на Роза Акаева да става дума за разстрела на нейния брат от конкретни руски военнослужещи. В заседанията по делото бяха приведени факти за масови екзекуции без съд, за гибел на мирно население под бомбардировките и артилерийските обстрели. Но ставаше дума не само за убийствата, както и за безнаказаността на убийците, за това, че руските власти не смятат за престъпници тези, които разстрелват чеченци. Това наистина е изключително важно.

С решението на Страсбургския съд в руското общество може би донякъде, за съжаление отвън, но се завръщат много важни значения, без които е немислимо нормалното човешкото съществуване: че убийството е престъпление, а не необходимата цена на въвеждането на илюзорен ред, че престъпникът подлежи на наказание, че в крайна сметка властта навлече върху себе си и държавата позор, който ще трябва да се преодолява дълги години.

Всичко това трябва да се каже и да се оцени участието на Роза Акева в Страсбургския процес - жена, която живее в Москва, която няма никаква специална защита, за да се оцени като постъпка от особен вид. На обикновения човек често силата и отмъстителността на държавата му изглеждат непреодолими. Той изпитва силен страх, че всяка негова дума против ще му навлече беда. Но Роза Акаева не се страхува. Нейното предизвикателство има много ясни мотиви. Тя е обичала своя брат и сега на пресконференцията прочете негови писма, за да покаже колко интелигентен и умен човек е бил. Обичала е майка си, която починала от инфаркт след смъртта на сина. Какво я интересува сега Роза Акаева отмъстителността на властта? Важното е, че е успяла поне посмъртно да върне на своите близки справедливия ред на нещата по Божиите и човешките закони.

home    top


© 2002 Още Инфо