|
|
|
Оно както си
требе, сите шопе са у кръчмето. Шумно е некакси, едни
викат-”Че стане!”, други викат - “Нема да стане!”, трети викат
- “Или че стане, или нема да стане!”
Улиза Нане и
закретва към масата, дето вече си седи и некакси те така още
по-некакси си пие Вуте от ракийката.
- Вуте, -
рече он - виде ли що станá?
- Е що
станá?
- Нищо не
станá!
- Голем
праз! И на мен нищо не ми станá!
- А бре
Вуте, ти сите работи со твоа ли ги мериш?
- Па со твоа
ли да ги мера, Нане, много че ни е ситна мерката! |
 |
- Ааа, Вуте,
немой така, сите сме на една мерка, и я се договеждам на коя.
- Бе то и я се
договеждам, ама ти мерим акъло.
- Па мери ми
друго, бе Вуте, да се ошашавиш дано!
- Мани тиа
шопски простотии, да ти речем, обаче они съга си го мерат!
- Кои си го
мерат?
- Царот, Соколот
и некво Ново Таково!
- Нане, Ново
Таково нема! Таковото си е таково от как свет светува…
- Да де, ама они
си мислат, че са ново.
- Вуте, я
мислим, дека у таа Дръжавица има нещо гнило.
- Брееех,
Шакеспеаре! И що е то?
- Начи, не е
ясно що сакат да я праат таа пуста Дръжавица- да я опраат, или да
я такоат!
- Как се такоа
Дръжава, бе Вуте? Немой да се такоа Дръжава! Такоат се ората у
нея!
- Да де,
Дръжавицата - те това съм язе, Нане! И кой доде, да такоа
Дръжавата, се до мен го опира!
- Вуте, сакън,
не думай! Че ти веке си като ханджийска порта отзаде…
- Отсекъде съм
разлестен, Нане, ама само едно нещо ме крéпи.
- Що е то, Вуте?
- Че и ти си на
тоа хал!
Нане и Вуте
отпиват нервно и некак си без съпричастие от ракийката и бързат да
продължат. Явно проблемът им е вече болезнен. Започва Нане:
- Добре, де
Вуте, ти договеждаш ли се кой те такоа?
- Май се
договеждам.
- Е па кой?
- Е, май че яез!
- А стига, и язе
ли сам се такоам?
- Ми че то така
че доде.
- Вуте, че то че
доде, че съм много прос!
- Ех, Нане, че
ти си прос, не е страшно! Яз си го знаех. Но че и яз съм прос
колко тебе, направо ма утрепва!
- Вуте, оти сме
толко прости, бре брате?
- Щото сме
оставúли друг да опраа Шоплуко, те затова! Оти неаме акъл сами да
си го опраиме! Оти ни е страх да си отвориме зъркелите и да видиме
у какви червени говна сме се накиснале, те затова! Оти ни мързи да
станеме, да скокнеме, да фанеме, да ръгнеме, та да изчистиме
осраното! Оти ни е срам да признаем, че сме посерковци! Оти ни е
по арно да пцуеме некого, отколкото ние да се фанеме да бачкаме!
Оти саде киснем у кръчнето, те затова! Оти целата ни енергия за
бъдещето отива у пцуенето по настоящето и въздишки по миналото, те
баш за това! Оти Соколо ни е стиснáл за ташаците…
- Да те питам,
Вуте, ами ако е сбъркáл и ме е фанал за онаа работа?
- Арно ли ти е?
- Не ми е арно!
- Начи не е
сбъркáл!
- Ех, Вуте,
Вуте, викни по едно... |
