05-03-2005

 

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

5 март 2005, 11:45

Ние, които преживяхме тоталитаризма,

трябва да бием камбаната

Публикувано през последните дни във френския печат

Вацлав Хавел, писател и драматург, дисидент и водеща фигура в нежната революция в Чехословакия, президент на Чехословакия 1989-1992 и на Чехия 1993-2003:

Le Monde, 24 февруари 2005

В Русия наблюдаваме деградиране на режима на г-н Путин към авторитаризъм. Констатираме рафинирано ограничаване на свободата на словото, странна "борба с олигарсите", жестоки репресии в Чечения, назначаване на губернаторите, които преди бяха избирани.

В страните, които познават съветското господство, има силна чувствителност към опасностите, които не винаги се усещат от останалите. Това е в сила особено за прибалтийските страни, които бяха изцяло в ръцете на съветския комунизъм. Тези, които имат опита на тоталитарния режим, на последствията от “политиката на умиротворяване” и на “затваряне на очите”, са длъжни да бият силно камбаната. Не мисля, че поляците, чехите и всички други, които принадлежаха към империята, изпитват дълбока неприязън към руснаците. Но те познават добре тези методи и имат силна съпротива към натиска.

Когато бяхме дисиденти и се срещахме със западни ръководители, имахме впечатлението, че те бяха опиянени от думите на своите комунистически гости и ни смятаха за чудаци, които пречат на спокойствието. Вярвам, че този, който не е изпитал тоталитарния режим, не е в състояние да разбере какво може да се крие зад външно невинното действие.

Всички ние бихме искали Русия да уважава правата на човека и свободата. Но Русия завинаги ще си остане друг свят. Това е огромна страна с друга история, друга традиция. Там има друго отношение към времето и пространството.

Аз не осъждам Русия. Тя не винаги е вървяла в погрешна посока. Но смятам, че открито трябва да кажем това, което не ни харесва, да задаваме на г-н Путин неудобните въпроси. Не можем да дискутираме с Русия като с равен член на наата общност, ако се страхуваме да кажем истината.

Според моето мнение на човек от държава, преживяла “политиката на умиротворяване”*, твърде много политици и институции в Европа се примиряват със злото. Нямат енергия да защитават ценностите, които те изповядват и които фигурират в преамбюла на проекта за Европейска конституция. Неотдавна ми се наложи да критикувам Европейския съюз за неговата позиция по отношение на Куба. Европейските страни би трябвало да осъзнаят своята отговорност за ситуацията в света и да направят повече за своята собствена сигурност и за сигурността на света. Те не бива да чакат големите проблеми както винаги да бъдат решавани от Съединените щати, които помогнаха да бъде сложен край на две световни войни, предизвикани от европейските страни.

Примитивният антиамериканизъм, който понякога се проявява в Европа, ми е антипатичен. Но и Америка трябва да направи усилие. Колкото по-силен е някой, толкова по-отговорен и внимателен трябва да бъде в действията си. Не трябва да има никакви признаци на високомерие или желание да натрапи своето мнение. Много американци се учудват, че мнозина от тези, на които те помагат, не ги обичат. Те трябва да разберат, че трябва да правят това по-тактично. Такъв е случаят с войната в Ирак. Аз смятам, че американците бяха прави – трябваше да се сложи край на диктатурата на Садам. Той беше тиранин и не можеше повече да бъде толериран. Но те направиха това по най-непохватния начин. Подобряването на трансатлантическите отношения е задача и на двете страни.

- - - - - -

Витаутас Ландсбергис, член на Европейския парламент, композитор, лидер на литовското демократичното движение Саюдис от края на 80-те, президент на Литва 1990-1992, председател на литовския Сейм 1996-2000:

L'Express, 1 март 2005

Правителствата на демократичните страни са прекалено търпеливи спрямо руския президент и неговия режим. Те все повече се компрометират, въвличайки се в политика на двойни стандарти. Например, те се отнасят към Русия много по-добре, отколкото към Беларус, когато всъщност разликата между тези два режима не е толкова голяма.

Ако гледаме в бъдещето, подобен прагматизъм – търговия с принципите заради някои изгоди, газ или нещо друго – е обречен на провал. Русия не е по-демократична от Беларус. И в двете страни се прилагат престъпни методи.

Русия без да се колебае използва тероризъм както извън своите граници (неотдавна в Катар двама руски агенти бяха осъдени за убийството на Зелимхан Яндарбиев, бивш лидер на чеченските сепаратисти), така и на своя територия. Но това смущава Запада много по-малко от събитията в Беларус. Това е несправедливо и е мечешка услуга за Русия.

Еволюцията на режима на Владимир Путин през последните пет години предизвиква загриженост по много причини. Западът не предвиди и не иска да осъзнае до каква степен така наречените “реформатори” бяха в действителност носители на ретроградния манталитет, който се корени в “културата” на спецслужбите на тоталитарната държава. Западът трябваше отдавна да си отвори очите. Нещо повече, не съм сигурен, че дори днес Западът осъзнава мащабите на случващото се в Русия. Намесата на Кремъл в изборите за президент на Украйна беше толкова очевидна, че Западът не можеше да не го забележи. Украинската криза показа също така неспособността на руския режим за дълбок анализ на събитията, неспособност да се откаже от обичайната парадигма, която се състои в това навсякъде да се вижда “вражески заговор”. Западът можеше да констатира благодарение на този случай, че Русия винаги го е смятала за свой “враг”.

Русия на Путин се стреми да разшири сферата си на влияние, в това число и в Европейския съюз. Това се прави и с помощта на “енергийната дипломация”, на тази въдица се хванаха много европейски правителства. Друго любимо, но тайно оръжие е антиамериканизмът. И освен това всичко, което може да ни разедини. Ние не бива да се хващаме на тези въдици. Ние, които живяхме под съветско иго, трябва да предадем опита си на нашите приятели в Западна Европа.

- - - - - -

Бронислав Геремек, депутат в Европейския парламент, историк, експерт на Стачния комитет в Гданската корабостроителница през август 1980 г., деец на нелегалната опозиция през 80-те, министър на външните работи на Полша 1997-2000:

L'Express, 1 март 2005

Свидетели сме на завръщането на авторитарното управление в Русия. Основите на правовата държава се  погазват в Чечения, същото може да се каже за случая с ЮКОС и за медиите. Във връзка с тези изменения, необходимо е Европейският съюз и правителствата на европейските страни да изработят недвусмислена политика и да напомнят на Русия за фундаменталните ценности, които са в основата на международната общност. Не бива на Русия да се гледа като на страна, която е встрани, в която тези универсални правила не са приложими. На последното съвещание на ЕС в Хага европейците показаха каква може да бъде общата външна политика – честна и ефективна. В този момент става дума за подготовката на бъдещата среща ЕС-Русия, на която ще трябва да бъдат определени различните сфери на сътрудничество. Ние не бива да забравяме за принципите си. Внимателното отношение към Русия в рамките на диалога може да поощри Русия да продължи своята авторитарна политика. Но е абсолютно необходимо да бъде воден диалог с Русия. Трябва да бъдат използвани всички възможности, които този диалог дава. Но трябва да престанем да създаваме впечатление за фалшива близост. И трябва да се откажем от риториката, която представя Владимир Путин като образец на демократичен лидер. Трябва нещата да бъдат наричани с имената им.

- - - - - -

* Политиката на Великобритания и Франция спрямо националсоциалистическа Германия от 1937 до края на март 1939, един от резултатите на която е завладяването на Чехословакия.

Публикацията подготви Борислав Скочев

homе top


© 2002 Още Инфо