|
След успешните избори в Ирак,
арабският свят се раздвижи – обявено беше, че ще се проведат
избори в Саудитска Арабия (с участието на жените), в Египет
най-после ще има президентски избори, отношенията между
палестинската власт и Израел драматично се подобряват, вчера
ръководителите на Сирия и Ливан съобщиха, че до края на месеца
част от сирийските войски ще бъдат изтеглени.
Но в някои провинции в Ирак
продължиха терористичните нападения. При едно от най-тежките
наскоро загинаха 115 души.
Бяхме свидетели на два други
трагични произшествия.
Всички знаем какво се случи с
италианската журналистка Сгрена и служителят на италианското
разузнаване Калипари
Журналистката, която без
съмнение е преживяла тежки моменти, заяви пред “Ил Манифесто”,
крайно левият вестник, за който работи, че американците са
стреляли нарочно срещу нея и спътниците й. Г-жа Сгрена каза
още, че американците се опитали да я убият, защото не
одобрявали практиката на италианското правителство да плаща на
похитителите, за да бъдат освобождавани заложниците. Намекна
също, че са стреляли по нея, защото знаела много тайни. Като
доказателство приведе думите на терористите, които й казали да
се пази, защото американците са решили да я убият.
Твърденията й бяха определени,
като абсурдни от говорител на Белия дом. Действително е нелепо
именно Вашингтон умишлено да влошава отношенията си с
италианските съюзници. Няма никакви причини за подобна
драматична промяна. Освен това едва ли на терористите може да
се вярва, когато се опитват да злепоставят Америка. А и да не
забравяме, че те смъкнаха, както се говори, един милион евро
(според други източници шест милиона долара) от италианските
данъкоплатци. Сега г-жа Сгрена е в безопасност в родината си и
спокойно може да разкаже тайните, които знае, но все още тя
кой знае защо мълчи.
Италианското разузнаване
потвърди, че изключва възможността американците да са стреляли
умишлено. Същото заявиха и италиански магистрати. Според
правителствени представители италианските войски ще останат в
Ирак.
Звучи ужасно, но военните
стратези преди началото на бойни действия предвиждат около
13-16% жертви на приятелски огън. През Втората световна война
хиляди американци били убити от приятелски огън. На 27 април
1944 в Slapton Sands, Devon, Великобритания, при учения
за десанта в Нормандия, седемстотин американци били убити от
своите. През първата война в Залива от 145 жертви, 35 души са
паднали от приятелски огън. Досега от началото на войната в
Ирак също 35 американци са били убити от други американци. И
няколко британски войници намерили смъртта си по този начин.
За нещастие това е неизбежно при военни действия.
Вчера беше съобщено, че
загиналият български войник също е станал жертва на приятелски
огън от американска страна. Разследването е в начална фаза, но
тази трагедия не трябва да отслабва решимостта на
правителството да продължи да подкрепя войната против
тероризма в Ирак. Разбира се, трябва да има и краен срок за
пребиваването на нашият контигент там. Задават се много
въпроси – достатъчно добре ли са обучени и екипирани нашите
бойци и дали има връзка между изненадващото съобщение на
Министерството на отбраната вчера и едно анонимно писмо по
електронната поща от Ирак, публикувано в интернет.
Инцидентите предизвикаха силни
антиамерикански настроения в Италия и България, което за
съжаление не е трудно да се направи и в двете страни.
За това съдейства на 6 март
водещата на неделното обзорно предаване по Националното радио.
Тя описа инцидентът с италианската журналистка като
“покушение”. След това по телефона се обади кореспондентът на
радиото от Рим, който услужливо й предостави за коментар
няколко конспиративни теории.
Въпреки че това са без съмнение
злощастни инциденти, тъжен факт е, че американци погубиха
двама свои съюзници в Ирак.
Най-страшно е за близките на
загиналите. Тях никой не може да утеши. Защото човешкият живот
винаги е безценен за някого.
Затова мисля, че приятелският
огън изобщо не е приятелски. |
