|
БСП е против изпращането
на пети български контингент в Ирак и в контекста на случилото
се през последните дни това мнение вече започва да звучи
логично. Видимо, нашето военно министерство и армейските
началства не могат да се справят дори в рутинни ситуации и с
хаотичните си действия или с бездействието си предизвикват
безсмислени инциденти като този, довел до смъртта на рейнджъра
Гърди Гърдев. Дали си струва да им поверяваме още веднъж
живота на нашите момчета?!
Още на 2 март командването
на батальона ни е било предупредено от американците, че по
шосето, където патрулират българи, ще бъдат изнесени
американски комуникационни системи в специален режим на обход.
На военното съвещание са били посочени конкретно координатите
на релейните обекти в нашата зона на отговорност. В
съответствие с получената информация на всички работни карти
са нанесени местата с постовете и е получена инструкция
там да не се води никакъв огън.
Но в докладите на 12 от 14-те
рейнджъри, присъствали при инцидента, се твърди, че изстрелите
са били произведени от засада на иракски терористи. Само двама
са знаели въобще, че близо до мястото е трябвало да има
американски комуникационни обекти.
Както е известно, нашият патрул
е произвел предупредителни изстрели, за да спре преминаващ
иракски автомобил. Произвели са изстрелите точно там, където
на 2 март е било решено да не се произвеждат изстрели.
Последвала ответна стрелба от охраната на релейната станция,
при която е загинал Гърди Гърдев.
Всичко това е било докладвано от
командира на батальона подп. Димитър Шивиков още на следващия
ден - при инспекцията на командващия сухопътните войски ген.
Златан Стойков. На същата дата – 5 март – той е предал
информацията и в София. Тя е била предоставена на президента,
министъра на отбраната и началника на генералния щаб.
Министърът обаче се сети на
информира обществеността едва след 48 часа, когато фактите и
обстоятелствата за безсмислената гибел на Гърдев станаха
публично достояние от небезизвестното писмо в интернет форума
на „Българска армия”.
Сега босовете на отбраната и
висшите военни са се захванали да издирват автора на писмото,
вместо да установят по каква причина патрулиращите на 4 март
български рейнджъри не са били инструктирани съобразно
указанията от военното съвещание на съюзническите командвания
от 2 март.
Отговорът на този въпрос обаче е
ясен: ами нашето офицерство го е било запразнило. 3 март е
това. Освобождение. Братушките дошли и ни освободили. Ой,
матушка!
Ха наздраве. |
