|
Аслан
Масхадов беше войник и никога не измени на своята войнска,
на своята офицерска чест. Твърдя, че той беше
не само
благороден човек, но беше и добър човек. И казвам това не
по чужди разкази, а от собствените
си впечатления от личното общуване с него. Гибелта на
човек е винаги нещастие за близките му, и аз скърбя заедно
с неговите
близки и
с неговия народ.
Смъртта,
особено в бой, е камбана, |
 |
която бие и
за убития, и за всеки жив. Нека подполковникът, командващ
Русия, нека всички негови генерали се радват на своя успех,
спечелен не с воинска доблест и военно умение, а с нечия
подлост и продажност.
Но тази
камбана, която бие за Масхадов, бие и за тях, и за
унищожаваната от тях Русия, която днес е неизмеримо по-далече
от мира, отколкото беше вчера.
Помнят ли
те, че почти двеста години Русия търси на петербургския остров
Голодай останките на петте обесени от Николай Първи? И
разбират ли, че вървят по стъпките на венценосния палач, който
не разреши те да бъдат погребани човешки?
По какво войникът се
различава от бандита и палача? Преди всичко по това, че
войникът никога няма да оскърби
победения,
убития враг. Няма да изложи тялото му пред погледите на
тълпата, на сганта, която иска зрелище. И сам ще го погребе
или ще предаде тялото му на близките, за да могат те според
своята вяра и своите обичаи да го предадат на земята или на
огъня.
В търсене на националната идея, демонстрирайки
вярата си
в
Бог,
новите господари на съдбата на Русия лъжат за
международния тероризъм по същия начин, както лъжат, че
почитат паметта на войниците, загинали преди 60 години.
Паметта на онези войници, които извоюваха със своята кръв
победата, която сега тези присвояват за себе си. Онези бяха
войници, а тези са палачи и бандити.
09-03-2005
Публикацията подготви
Борислав Скочев |
