11-03-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

10 септември 2005, 18:05

Новият цар ви благодари, г-да европейци!

Андре Глюксман

Le Monde

10 март 2005

 

Господа Ширак, Буш и Шрьодер, благодаря! Аслан Масхадов, президентът на Чечения, избран в присъствието на международните организации, е мъртъв.

Убит.

Планът на руската власт успя: сега срещу нея е само Шамил Басаев, лидерът-екстремист, създаден и пощаден от самата нея. Господин Путин, съветският агент, прекарващ отпуската си в компанията на господата Шрьодер и Берлускони, придобива свото алтер его в лицето на терориста, който няма такава закалка, но e също толкова жесток. Масовата кланица може да продължи, и терористичните актове ще бъдат извършвани отново и отново.

Аслан Масхадов обяви едностранно прекратяване на огъня и заявяваше, че отстоява западните ценности, а не възгледите на радикалния ислямизъм. Това прекратяване на огъня, което продължи месец, се спазваше от всички бойци на чеченската съпротива. Масхадов показа силата си. И в този момент го убиха.

Нито един от лидерите на Запада не се осмели да призове Кремъл да започне преговори с единствения признат и законен лидер на народа-мъченик, на народа-герой. Спомнете си за генерал Масуд в Афганистан. Той се бореше отначало с руснаците, след това с ислямистите; западните демокрации го изоставиха, той беше убит от хора на бин Ладен.

Да повторим още веднъж: нито един от нашите държавни представители не се противопостави на Владимир Путин, когато той приравни въоръжената съпротива на чеченските сепаратисти с международния тероризъм. Напротив, Ширак и Шрьодер обявиха стопанина на Кремъл за архангел на мира, взимайки под внимание неговите симпатии към Садам Хюсеин. Това му даде преимущество и човекът от КГБ се възползва.

Лишени от морал, нашите ръководители демонстрират също така и политическа глупост. Кой сега ще успокои хилядите мъченици, които мечтаят само за мъст? Кой ще бъде в състояние да води преговори, ако руснаците видят, че в душите им цари безумието на убийството? Как да се намери в това младо поколение, което в живота си е видяло само война и репресии, фигура, равна на Масхадов по мащаби и по търпение? Чечения още по-дълбоко ще затъва в бездната на ужаса. Но тя няма да потъне сама.  

Кой ще възпре обезумелите от болка бойци, ако поискат да взривят атомна електроцентрала в Русия? Корумпираните спецслужби? Очевидно не. Кой ще ограничи влиянието на Басаев, бивш агент на ГРУ, върху чеченската съпротива? Кой, щом го няма Аслан Масхадов?

Умирайки, Ясер Арафат беше удостоен с почести от Франция и Европа. Чеченският президент, който никога не е призовавал за убийства на мирни граждани, умря самотен, както се и сражаваше. Забравен от всички, изолиран в своите бунтовни планини, свидетел на гибелта на своя народ сред всеобщо безразличие Масхадов безусловно осъди взимането на заложниците на Дубровка и ужаса на Беслан, предлагайки лично да спре убийството на невинните. Също така той изцяло осъди терористичните актове на 11 септември.

Герой от съпротивата, той предложи мирен антитерористичен план, в който въпросът за независимостта беше отложен. В името на мира. Този план предвиждаше разоръжаването на бойците под международен контрол. ООН, ЕС, ОССЕ, НАТО и всички други организации, които са призвани да пазят мира между народите и да гарантират самоопределението на нациите, дори не се осмелиха да обсъдят този план, разработен още преди три години, за който Масхадов не преставаше да говори.

Въпреки филтрационните лагери, “зачистките”, насилието и отвличанията, смъртта на една четвърт от населението (представете си, че в Италия и във Франция кървавата кланица отнеме живота на 10 до 15 милиона души) и изгнаничеството на наплашеното мирно население, Чечения продължава да се бори с руското варварство и не си позволява да тръгне след “сирените” на религиозния фанатизъм. Защо има такова ожесточение срещу народ, който някога беше един милион души? Защо има толкова малко съчувствие?

Натрапчивата идея на Москва не отговаря нито на стратегически мотиви, нито на обикновени енергийни интереси. Главната цел на тривековната колониална война и руска жестокост в Кавказ е възпитателна. Великите руски поети често повтарят: властта дава урок на самите руснаци и им показва какъв е отговорът й на неподчинението.

През 1818 генерал Ермолов дава на Николай Първи отговорът на този въпрос: “чеченският народ със своя пример пробужда духа на въстанието и любовта към свободата и в най-преданите слуги на Ваше Величество.” Путин преведе на своя полковнишки език уроците на царския империализъм: вечните въстаници трябва да бъдат “давени в клозета”. Да, ръцете на Масхадов бяха окървавени като на всички бойци от съпротивата - във Франция, а и в други страни. Той се сражаваше с въоръжен враг, който се ръководи от идеята за геноцид. В наши дни е лошо да бъдеш боец от съпротивата, истински борец. Той е мъртъв благодарение на безсилието на нашия език.

Ние неистово тръбим за геноцид, само когато един народ е изтребван изцяло, като в Руанда през 1994. Ние наричаме “борци от съпротивата” салафитите и садамистите, които режат гърлата на избиратели и сътрудници на избирателни комисии в Ирак, но се отказваме да наречем с тази дума борците за свобода, които не искат да се примирят с изтребването на своя народ. Отказвайки се да наричат нещата с имената им, да наричат Масхадов президент и патриот, западните държавници предварително се съгласиха той да бъде убит.

Той ме обичаше. По време на моите странствания в Чечения през юни 2000 година не можахме истински да поговорим - на три пъти нашите срещи бяха прекъсвани от бомбардировки. Аз му предадох въпросите си. Той ми отговори с дълъг запис на касета. В това писмо той осъждаше ислямизма, завършваше писмото с думите:

“Никога в свободна Чечения чеченската жена няма да бъде задължена да носи яшмак.”

В края на своята последна повест “Хаджи Мурат” – в своето литературно и политическо завещание – Толстой описва такава сцена: на царя поднасят главата на знатен чеченец. Е, поднесоха му я.

Аслан Масхадов беше убит в село Толстой-Юрт. Чечения загуби своя дьо Гол. Ние отново загубихме своята чест.

Публикацията подготви Борислав Скочев

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо