Петолъчната звезда и свастиката са зловещите символи на най-кошмарните епизоди от историята на ХХ век. Звездата асоциираме с комунизма, а свастиката - с фашизма. Но все пак докато на комунистическите манифестации все още свободно се развяват байраци със звезди, рисуването на свастиката се преследва. Няма логика в това. Но и в двата случая става дума за едни от най-древните символи на човешката култура, които въобще не кореспондират със съвременните си мракобесни значения.

Правилният или звездният петоъгълник (със свързани диагонали) привлича вниманието на човека от най-древни времена заради хармоничната си красота. Наричат го различно: пентаграма, знакът на Питагор, кръстът на чародея. Среща се върху скални рисунки в Древен Египет, има го и днес в държавната символика на петдесет държави - от Съединените щати до мюсюлманските. Орденът на френския Почетен легион е звездообразен, такива са почти всички военни отличия.

Болшевишката звезда има друга символика. Тя е червена, защото е обагрена от „кръвта на падналите”, а петте върха символизират „единството на пролетарията от петте континента”. Всъщност обаче от най-древни времена това е символ на Венера, на утринната звезда, затова при всички народи тя е бяла. В християнската символика богинята на любовта е заменена от Дева Мария, но нейната духовна сила се символизира със същия знак - бялата петолъчна звезда. Тя защитава от злото, от коварните духове, затова е грижливо изрисуван върху фасадите на средновековни домове. В този смисъл петолъчката не е атрибут на дявола, както смятат мнозина, а защита от него.

Още питагорейците смятат, че звездата е символ на хармонията. Тя е антропоморфна, човекоподобна - точно вътре в нея Леонардо изобразява идеалните пропорции на човека. В себе си тя крие нещо съкровено човешко.

А свастиката? Уви, свещеният символ на античните езически култури в наше време е носител на мрачната слава, която му вдъхна нацизмът. Този кръст, който сякаш е завъртян в една посока, можете да срещнете в Троя, Египет, Китай, Индия, Персия, Скандинавия, Латинска Америка. Самата дума „свастика” има санскритски произход и означава "щастлив". Китайците го наричат "сблъсъкът на гръмотевиците", скандинавците го свързват с чука на бога на гръмотевиците Тор. За китайците и японците свастиката е един от 65-те знака, намерени върху следата от стъпката на Буда. На Запад свастиката е една от емблемите на Христос до самия край на Средновековието. Може да се види като символ на херметичната магия, както и като божествен знак на някои индиански племена. Четирите равни части на свастиката се интерпретират като символи на четирите необятни посоки, а пресечната им точка е олицетворение на Космоса.

Има два вида свастики. Десностранната представя пролетното слънце, левостранната - есенното. Те не са в опозиция и често се срещат една до друга. И до днес са част от символиката на много азиатски държави.

Свастиката става символ на нацизма към 1920. Хитлер я смята за идеалната емблема на партията - черна свастика в бял кръг на червен фон. В "Моята борба" той пише: "Това е истинският символ! Червеното е обществената идея за движение, бялото - националсоциалистическата идея, а свастиката изразява победата на великата мисия на арийците". Така един древен магически символ става емблема на хитлеризма.

Символите ги има и до днес - и петолъчната звезда, и свастиката. Но почти никъде не властват идеологиите, които те символизираха през ХХ век. И слава Богу!