Тема

22 март 2005, 15:30

Тракийското злато заминава на едногодишно турне в Испания

Още инфо

Паралелни репортажи, паралелни светове >>

Изложбата на тракийски съкровища от българските земи, която ще гастролира една година из Испания, може да се сравни по своите мащаби само с миналогодишната в бившата западногерманска столица. По данни на Министерството на културата 165 000 души са разгледали в Бон експозицията "Траките. Златното царство на Орфей". Тя включваше около 3000 предмета от 40 наши музея.

Сега 2000 от най-ценните тракийски находки в България се опаковат в Националния исторически музей, за да заминат за една година в Испания като пътуваща експозиция под името"Траките. Енигматичните съкровища от България", съобщава „Монитор”. Първата изложба ще бъде открита на 14 април в Барселона. Сред експонатите са уникалните съкровища от Варненския некропол, Панагюрище и Рогозен.

Колекцията е застрахована срещу почти 100 млн. евро, твърдят от „Стандарт”. Испанските застрахователи са приели оценката на нашите експерти, а испанските държавни институции са станали гаранти, че застраховките ще бъдат изплатени в случай на кражба или при настъпване на друго застрахователно събитие.

Напълно готово за транспортиране е Рогозенското съкровище. То така и не било изваждано от сандъците, след като се върна в края на януари от половингодишното си гостуване в Бон. Панагюрското съкровище ще бъде опаковано в последния момент - през нощта на 29 срещу 30 март.

Белите кубове с експонатите се редят плътно в специални сандъци от алуминий с двойни стени и термоизолация по средата. Те са били изработени преди години по време на едно от първите гостувания на изложбата с тракийските съкровища в Германия.

"Така опаковани, дори и след самолетна катастрофа почти със сигурност експонатите ще оцелеят", твърди Гавраил Лазов, комисар на изложбата. За да демонстрира конструкцията на защитните кутии, той отваря внимателно с предпазни бели ръкавици една от тях.

В съседния сандък са подредени доста по-дребни, но и повече на брой предмети. Комисарят на изложбата изважда с почти ритуален жест една невзрачна керамична плочка. За експертите тя е по-ценна от много други златни предмети от по-късни епохи. "Това е табличка от района на с. Градешница от епохата на галколита - края на петото хилядолетие преди Христа. Тя е изключително ценна не само заради възрастта си, но и за положените върху нея пиктографски знаци, които са предшественик на съвременните писмености", съобщава Лазов. След това той представя още един уникален костен идол с ботушки от мед от с. Ловец Старозагорско, който е датиран приблизително от същия период. Редом до него е брадата глава на мъжки идол от 6-5-хилядолетие преди Христа.

Тракийските съкровища

Най-известните тракийски съкровища на България, изложени в музеите, тежат общо към 30 килограма. Изчисленията включват само предмети от Панагюрското съкровище, Златната маска на Терес, открита миналата година от Георги Китов в могилата "Светицата", находките от Могиланската могила край Враца, съкровищата от Вълчитрън и Варненския халколитен некропол. Тук не влизат уникалните апликации от Летница, съдовете от Борово, апликациите за конско снаряжение и ритони от Луковит, както и 400-те златни апликации, датирани отпреди 5000 години, попаднали в НИМ преди няколко месеца. Тези 30 кг златни предмети отпреди хиляди години обаче струват повече от 40-тонния златен резерв на националната банка, твърдят експертите.

Златната маска на тракийския цар

е част ат съкровището, открито от Георги Китов на 19 август 2004 в могилата Светица до град Шипка. Златната маска е от V век преди Христос и тежи 690 грама. В съкровището има и златен пръстен с изображение на атлет, фиала (чаша), която, както и маската, е служила за пиене на вино при религиозни ритуали, два старогръцки съда, бронзова броня и тежък железен меч.

Маската е в ръцете на една от асистентките на Георги Китов

Най-старото обработено злато в света е от Варненския некропол

Халколитният некропол е намерен през 1972 при изкопни работи в района на курортен комплекс "Златни пясъци". При разкопките на повърхността излизат златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса. Те принадлежат на халколитно погребение, датиращо от IV хил. пр.Хр. От разкопаните

над 80 погребения били събрани около 6,5 кг. златни предмети, изработени с много вкус и изящество.

Вълчитрънското тежи 12,5 кг

То е намерено през 1925 в плевенското село Вълчитрън. Съкровището е най-голямото досега в родната археология. Предметите в него са от чисто злато плюс детайли от естествени сплави на среброто, медта и желязото. Състои се от 13 предмета: 7 са с формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата. 4 са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Един съд наподобяващ кратер със силно издължени и извити настрана дръжки. Има и странен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че образуват непонятна система от скачени съдове.

Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII век пр.Хр. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе жреци.

Деветте съда на Панагюрското съкровище

са изработени от чисто злато и тежкат 6 кг и 164 грама. Най-големият съд е амфора. Съкровището включва още седем ритона и една фиала. Учени предполагат, че комплектът е служел в тракийски ритуали, в които се използва вино.

Трима братя попадат случайно на находката на 8 декември 1949. Петко, Павел и Михаил Дейкови копаят глина за тухли край

Воин с тракийски тип меч - махайра от Панагюрското съкровище

река Мерул, когато ненадейно попадат на съдовете, изплакват ги в реката и ги занасят в градската управа. Три дни съкровището стояло в тогавашната хавлиена фабрика, за да могат да го видят панагюрци.

Летнишкото съкровище е аграрна придобивка

Намират го край тогавашното село, днес – град Летница през 1963 селскостопански работници от местното ТКЗС. Те са копаели основи за овчарник. На дълбочина 50-60 сантиметра попаднали на бронзов съд. В него намерили мноество малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които поделили. После ги хванали и им прибрали предметите. Какво се е случило по-нататъс с летнишките строители на овчарници - за това в учебниците по история на съвременната археология не пише.

Находката съдържа и една добре запазена юзда, съставена от две железни скоби, на които юздата се е поставяла на оглавника и един зъбалец-верига.

Пропуснатото от иманярите в Могиланската могила

През 1965-1966 археолози откриват в Могиланската могила край Враца ограбена от антични иманяри гробница, а в съседство с нея - други две, които са сравнително запазени. В едната намират две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия, между които бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) - на места позлатена, с много богата украса.

Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че тук е била заровена древнотракийска принцеса. Главата на погребана млада жена била украсена със златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 грама. Венецът бил част от бижутериен комплект, в който имало също масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти.

Рогозенското е изровено от изкоп за водопровод

През 1985 трактористът Иван Димитров прави водопровод в градината си. Ненадейно открива яма, пълна със сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. След проучването на място археолозите установяват, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. При проведеното издирване е открита втора яма с още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се

оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.