Измислената от великия чешки писател Карел Чапек дума отдавна напусна фантастичните книги и филми и стана универсална за всички езици. На проведения наскоро в Хановер конгрес с изложение бе отчетено, че тази област от техниката се развива с много бързи темпове. Показани бяха уникални модели - на охранители, медицински сестри, робонавти (с космическо предназначение). Особено атрактивен бе "Скорпион" - нещо като насекомо, което ще се разхожда по Луната. Най-любопитна бе обаче анкетата сред посетителите на изложението, защото засяга отношенията човек-робот.

Ухото ни някак свикна с думата "робот". Едно време от книгите, сега от филмите в живота ни се вмъкнаха тези железни, ръбести, грозни изделия, които говорят глупости и мразят създателите си. Бедата е, че образите на роботи ги ваят хора, които нямат нищо общо не само с роботиката, но изобщо с техниката. Вече никой не се изненадва, че модерните автомобили ги сглобяват роботи, че по улиците крачат роботи и предлагат студена бира, че роботи се трудят като

Можете да го срещнете вече и на улицата

авиодиспечери. Когато общуваш с тях, постепенно се освобождаваш от предубеждението, че технократичната цивилизация осакатява човешката душевност, натъпква ни с всевъзможни фобии и депресии, отчуждава ни от прекрасната първобитност на живото. Пък и фантастичното кино ни внушава, че всяка чужда цивилизация е плашещо технологична и точно заради това враждебна.

Всъщност нищо подобно. Роботът е трудолюбив и точен добряк. Като всички изделия на техниката той не може да има друго желание, освен да ни служи безропотно. Но тъй като е по-интелигентен, той се страхува от едно: да не се отнасяме към него като към прахосмукачка.

Непрекъснато се появяват какви ли не роботи - миячи на съдове, автомонтьори, регулировчици на пътното движение, футболисти, тенисисти, кучета, котки... Ще попитате: а за какво са ни, оригинали имаме в изобилие!

Грешка. Мнението на анкетираните е различно. На въпроса "Как се чувствате след срещата с роботите?" почти всички отговарят: "симпатични са", "приятно ми е", "те са добри и мили", "весело ми е". Особено привлекателни са андроидите (с форма на човек). При тях всички спират, разговарят, потупват се взаимно, разказват си нови вицове.

И още един въпрос: "Какъв трябва да бъде роботът?" Почти всички отговори са еднакви: "красив и добър". Тези две качества, разбира се, са съвсем човешки. В смисъл, че само човекът оценява какво е "добро" и какво е "красиво". Красотата на роботите не е случаен продукт на техническата и икономическата революция, а някакво вътрешно развитие на представите за отношенията човек-техника. Никой преди век не се е напъвал да прави красиви парни локомотиви, днес нещата са съвсем различни. Роботът влиза в нашата, в човешката сфера, значи трябва да ни бъде симпатичен. Пък и жените трудно си представят умник, който да не е красавец.

Ако го изпращаме на Марс или да изследва дъното на океана, неговата конструкция трябва да бъде функционална, това е най-важното. Когато обаче детето ви има робот-куче, този робот не може да се търкаля на колелца, не може да няма симпатична муцуна и опашка. Щом роботът е "социален", щом е в непрекъснат контакт с нас, не трябва да нарушава нашите вековни представи за хармония, съпричастност, доброжелателност.

Красивите и добри роботи стават все повече в последните десетина години. От чисто техничарска гледна точка трябва да благодарим на информационните технологии. Поведението на "металните хора" все повече заприличва на човешкото, затова настояваме и те все повече да приличат на хора. Така към разбираемите технически критерии се прибавиха нови - роботите трябва да бъдат очовечени.

Тук пътеката прокарват японците. Вече има роботи, които се грижат за самотни хора, болни, пенсионери, инвалиди, деца. Те носят някои чисто човешки качества, грижливи са, мили и добросърдечни (без да имат сърца).

Като че ли по-тревожен е обратният въпрос: "А как се държат хората спрямо роботите?" Оказва се, че длъжниците сме ние. Едни се отнасят с тях като към играчки, правят каквото им хрумне - бутат ги, плюят ги, разглобяват ги. Други точно обратно, отнасят се с тях като към истински Хомо сапиенс - изискват невъзможното, хокат ги, сплетничат за тях, иронизират ги, отмъщават им.

А те все пак са само машини. Никой не чупи екрана на телевизора, когато показват политическия му опонент; никой не иска хладилникът да изглади панталона му. Нека осъзнаем една елементарна истина: какви ще бъдат роботите зависи само от нас.