Ден след като президентът на Киргизстан бе свален с бутафорна революция, организирана от милицията и набързо легитимирана от парламента и Конституционния съд, по-големият му братовчед от Минск категорично заяви нежеланието си да участва в подобни кремълски заговори. Той иска и може да властва сам, трябва му само беларуския ОМОН, който послушно и набързо да разпръсква всяка демонстрация, зародила се някъде из предградията на Минск - камо ли в центъра. Александър Лукашенко няма да чака

ОМОН: Мы за ценой не постоим!

политическата си кончина като Аскар Акаев, стана ясно днес, след като най-малко 150 души са били задържани в столицата на Беларус по време на провеждащата се от опозиционните сили демонстрация.

Но беларусите не са били мотивирани от инерцията "оранжев Киев - безцветен Бишкек". Те си имат много сериозен исторически повод да заявят свободна воля. Не са се канили да правят революция - просто са искали да отбележат годишнината от образуването на Беларуската народна република през 1918 - свенлив опит за еманципация от съветския ботуш. Но за това ги нашибаха с роден беларуски камшик.

Все едно да те бият български милиционери на 3 март 1978, че го празнуваш. И не че не биеха - за каквото им падне.

Организатор на тържеството бил беларуският предприемач и кой знае защо - политик Андрей Климов. Там, в онези краища, двете наследени от номенклатурното минало длъжности някакси естествено и съвсем публично се съвместяват - щото по нашите земи се правят на утрепани, едните уж били слуги на народа, другите - бизнесмени. Третите даже и на гражданско общество ни се лицеправят.

Ето един от водещите лозунги, издигнати днес в Минск от протестиращите, свикани от предприемача и политика Климов:

«Свободу Мариничу!»

(бивш министър на външноикономическите отношения, осъден наистина по нелепи обвинения, а като капак го държат в затвора даже и след като получи инсулт)

Между другото хората искали свобода и за други политзатворници, предимно предприемачи, следва да се предполага. Освен това скандирали:

«Жыве Беларусь! Жыве!»

(тоест, да живее Беларус)

В Киргизстан разбрахме как "живее Киргизстан!" - като се смени един действащ с друг бивш министър на едно друго. В Минск обаче Лукашенко няма никакво намерение да допусне такива смени. Той да не е будала като Тодор Живков, я, че да дава доброволно властта на Лукановци и компания?! (Впрочем, по онова време - към 1989 - тогавашният български министър на външноикономическите отношения Андрей Луканов също така някакси минаваше едва ли не за дисидент - или поне с лекота съвместяваше бизнеса с политиката в елегантен беларусо-киргизки стил, по-точно - по лубяновско-кремълски обичай.)