През 1978, на върха на славата си, Климент Денчев казва сбогом на кариера и приятели и отпрашва за Канада. Бате Климбо, който всяка вечер в “Лека нощ, деца” пленяваше малките зрители с веселите си истории с песни и рисунки, обръща гръб на успеха в България и както се казва по онова време, “избира свободата”. След 27-годишно мълчание сега той за първи път се връща в София, за да се снима в игралния филм на режисьорката Иглика Трифонова “Разследване”, продуциран от Росица Вълканова. Климент Денчев е роден на 26 май 1939 в София. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Желчо Мандаджиев. Работил е в театрите в Пловдив, Добрич и в Сатиричния в София. Снимал се е и в някои

от най-успешните български филми, сред които “Сбогом, приятели!”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “Козият рог”, “Баща ми бояджията”, “Изпит”, “Откъде се знаем?”, “Басейнът”, “Тайфуни с нежни имена”.

Васил Станилов: Бате Климбо, добре дошъл в България! Вярно ли е, че си поискал българска лична карта.

Климент Денчев: - Да. Поисках. И ме накараха да отговоря писмено: “По какви причини напуснахте България?” Отговорих: “Поради хубавия ви живот.” Оказа се, че не трябвало да се отговаря по този начин. Добре, рекох, аз съм канадски гражданин, нямам нужда от лична карта. Никога вече не мога да напиша нещо, което да започва с “Моля да ми се разреши…”

Но ние бихме искали да бъдеш български гражданин. Защото те обичаме. Обаче се оказа, че тебе те обичал много и главният редактор на “Дума”. Затова ли даде интервю първо на този вестник?

- Да. При това с голямо удоволствие. Това беше реверанс към любимия ми приятел от детинство Евгени Станчев. Не можех да не им дам интервю, защото “Дума”, това е главният му редактор, както “Про и анти” е Васил Станилов, както “Прелом” е Бонка Денчева…

Да, но ние в България не сме канадци и много неща продължават да ни разделят и да ни пречат да се обичаме така, както ти обичаш своя приятел Евгени. Нещата от детството са прекрасни, но когато човек порасне, се сдобива с биография. Например твоят приятел е носител на наградата на КГБ за журналистика, мисля, че за 1986 година. В този вестник пише против легионерите, какъвто е бил твоят баща…Възхвалява Съветската армия “освободителка”. Спомням си как ти беше нарекъл един съветски офицер окупатор…

- Да бе… В Толбухин! Имахме премиера на “Прокурорът” от Георги Джагаров. Празнувахме я в ресторант “Централ”. Зад едни пердета имало съветски летци… Тогава не знаехме, че наблизо имало много секретно съветско летище. Ние, артисти… пеем си песни… Изведнъж иззад пердетата се появи съветски офицер…

Забравил си. Танцували сте туист. Нали така пеехме: “Тошо комуниста забрани туиста…

- Да, вярно…Танцувахме. Появи се офицерът и каза на оркестъра да престане да свири тази упадъчна музика. Оркестрантите спряха. Но после засвириха някакъв български вариант на туиста. Тогава отново изскочи съветският офицер, извади пистолета си и закрещя: “Астанавите!” Коста Карагеоргиев се опита да му обясни нещо, но оня му викна: “Сними ачки, кагда са мной разгавариваеш!” Аз не издържах и му казах: “Окупатор!!!” И стана една… Но ти спомена за легионерите. Аз съм горд, че съм син на легионер. И гордостта ми е несломима. Никой не е в състояние да ме накара да се срамувам. Гордея се, че познавам д-р Иван Дочев, този светец на българската свобода и демокрация. Той ми се обажда понякога в Канада…

В Канада има легионери?

- Не… Но има много от дечицата на комунистите. Те се обявиха за политически емигранти. За да получиш такъв статут, трябва животът ти в твоята страна да е бил застрашен. Ако е така, много лесно ти дават статус на политически емигрант, което е придружено с 750 долара на месец. Те пристигнаха в Канада през 1990 година и плачеха, че СДС иска да убива децата на комунистите. Канадското правителсво им повярва и сега те си накупиха едни къщи, ела да ги видиш…

За кои други приятели си спомняш?

- За много… Много… За Леа си спомням… След като Леа Иванова беше заснела поредното си шоу в едно предаване на Хачо Бояджиев, никой не знаеше какво значи това. Ние тогава не говорехме английски, после дойдоха “имиджът”, “визията” и т.н., бяхме стигнали до... “летучка”. Та, Леа Иванова поръчала на келнери от Руския клуб маса във формата на буквата “П”, фонтани от мезета и ракии, черни хайвери, сьомги, водки и уиски и само избрани хора. И Леа Иванова ми казва: “Млади княже, пристигаш много добре облечен, ще посрещаш гостите.” А тя беше с една лилава рокля, лилави перушини, намотани около шията, и цигаре, дълго, дълго... Хачо Бояджиев щастлив, шоуто върви и... и пристига другарят Венелин Коцев с жена си. Венелин Коцев беше страшилището на България. За да разберете на какво приличаше той, трябва да гледате предаването на Слави Трифонов, който направо му е двойник. И Леа Иванова казва на жената на Венелин Коцев: “Йонке, защо аз на твоя Венко не му донеса един шапондер?!” Никой не знаеше за какво става дума, пък Леа си имаше нейни си думи, например на самолета казваше тенеке, а на перуката – шапондер. Коцеви питат: “Какво, шапондер ли?” Леа щракна с пръсти и извика: “Арменец!” и Еди Казасян пристигна, без церемонии Леа му смъкна перуката и я нахлузва на главата на Венелин Коцев и рече, с това цигаре, дълго четири метра и половина: “Йонке, не е ли сладурче?” Щях да умра, рекох си:”Ей сега всичките отиваме на лагер!”.

Ние забравихме, че си тук, за да снимаш филм и много ми се иска да кажеш няколко думи за този живот, който ние наричаме културен или артистичен. Срещна се със стари приятели, докосна се, макар и за малко, до родната култура. Какво е?...

- Това е един голям подарък за мен от режисьорката Иглика Трифонова и продуцентката Росица Вълканова. Те ме поканиха да участвам във филма им “Разследване”, сценарият е на Иглика Трифонова. Те и двете са много умни и талантливи жени. Това мое участие е един комплимент за творческата им работа. Комплимент е за мен, че се срещнах с такава актриса като Светла Янчева. Ако в България е останал един читав критик, да вземе да иде, да проучи, че да напише един творчески портрет за нея, сега, а не след 40 години. Според мен тя е явление не само в българското кино. Освен това благодарение на Иглика Трифонова гледах актьори като Христо Гърбев и Валентин Танев в една пиеса - “Фенове”. Много ви моля, скъпи сънародници, идете да гледате тази пиеса. За какво става дума? Това са двама идиоти, които говорят само за футбол. Тази пиеса е портрет на онези, които нямало да ходят да гласуват. Гениална е!

Ти си се срещнал с Петър Добрев, автор на много исторически книги, които си чел. Какво можеш да кажеш за неговите открития в българската история?

- Смятам се за превилегирован, че познавам Петър Добрев. Моят приятел Евгени Славков е компютърен специалист, четем книги и сме горди, че някой най-накрая ни каза какви сме, откъде сме и откъде дойдохме. Друг е въпросът, накъде отиваме! В Канада Петър Добрев е нашата национална гордост! Още повече, че се откри – в Северна Америка има дружество на древните българи. В него не членува нито един истински българин, има американци, даже и испанци, и италианци.

Тези хора са решили, че са древни българи. Това дружество се събира на 22 юни – Еньовден, облечени в дрехи и доспехи като българи, имат български имена и титли. И празнуват! Това е нещо изключително! И най-важното – горди са, че са древни българи! Безкрайно горд съм, че съм българин, така както майка ми Диана ме е учила да бъда горд, че съм българин и името ми е Климент!

Българите, които са в Канада, те горди ли са, че са българи?

   - Не познавам цялата българска общност.    А тези, които познавам, са читави момчета и момичета – работяги, професионалисти.

Какво ти напомня наближаващият Великден?

 - Беше Великден,1951 година. Това е празник на семейството ми. Докато беше жив баща ми, винаги му се обаждах от Канада и му казвах: “А за много години!” Той си умираше от смях. Ние си знаехме защо.

Връщаме се от черква на Великден. Бил съм 10-11-годишен. На гости от Пещера бяха дошли вуйчо ми Йордан и синът му, донесли едно специално грозде, агне. Сложени сме да спим на земята. В три часа се чува едно “бум-бум”. Вратата се отваря и нахлуха в стаята едни с пушки – бяха трима, двама цивилни и един милиционер. Наредиха на мъжете да станат, заповядаха да застанат далеч от масата, но в същото време да си сложат показалците на масата. Много е удобно! И се започна един обиск, едно търсене. И казаха на баща ми да тръгне с тях, но да си вземе едно одеало. Истерии, плачове. Но знаеш ли какво направиха – взеха на майка ми коректурите от една книга, шпалтите са номерирани – Б16, Б18... Решиха, че са хванали шифъра. Баба ми имаше едно тенеке от газ, изтърсиха нещата от него и сложиха вътре коректурите. Другото веществено доказателство за дейността на моя баща – шпионина, беше енциклопедията на братя Данчови, ако знаеш само на какво я бяха направили... На Хитлер очите бяха задраскани с химически молив. Революционна ярост, нали? Другото свидетелство за шпионлъка на баща ми беше неговата пишеща машина, нали беше, горкият журналист... И изчезна “шпионът” за много години. После казаха, че не бил шпионин. Намериха една турска граматика, гледай му акъла и му крой касчетче, никакъв език не знае, но турска граматика има. Нали е от Делиормана, казва майка ми.

Като млад легионер е познавал кардинал Ронкали, който по-късно става папа. Та, вика го кардиналът на 28 август и му казва: “Денчо, ето ти два билета, защото тук става страшно...” Последният самолет, разбираш ли?! А баща ми рекъл: “Аз ще питам бат Даньо (Йордан Севов)”. Отишъл в Търговище, срещнали се, но човекът явно не е разбирал що е комунизъм. Рекъл му: “Как бе, Денчо, ние сме независимо царство България, има Ялтенска конференция, не се плаши! Никой нищо няма да ни направи!” Върнал се баща ми, отишъл при монсеньора и казал: “Никаква Италия! България над всичко, аз съм си българин!” Голям зор видя, а пък бат му Даньо го убиха. Моментално - при Свети Петър. Гледай им акъла и им крой каскетче. Какво политическо късогледство! Майка ми казваше: “Защо бяха толкова късогледи? Бях 18-годишно момиче, но не бях късогледа!” Същото нещо ми каза майката на моята приятелка Лора, жената на Ахото – Борис Априлов, Шела: “Бях 18-годишно момиче в Бургас и знаех колко лошо нещо е комунизмът...” В същото време сестра й не вижда. Едни виждат какво нещо е комунизмът, други – не. И сега половината народ не вижда какво чудо на чудесата е комунизмът. Какво да правим?! Да ги караме в училище ли?

Климбо, говорихме за миналото, за сегашното. Разбрах, че скоро си заминаваш. Та искам да попитам - пак ли след 27 години ще се видим?

- При първа възможност ще дойда отново. Въпреки че съм напълно наясно, че комунизмът е вечно състояние на гражданска война. Това го е казал през 1922 личният секретар на другаря Йосиф Сталин, Бажанов. Знаел е 5-6 езика, тогава е знаел да пише на машина, владеел стенография. И на него много бързо му станало ясно за какво става дума – за световния заговор на бандитизма! Избягал през Шанхай в Париж. През 1924 издава книга, в която разказва нещата, както ги е видял. Така че Западът много добре знае за какво иде реч. И да не ми се прави на Луи Арагон, че не бил чувал! А талантливият и свръхнадарен Бърнар Шоу, който бил в Съветска Русия по време на най-големия глад, когато се върнал, в разни интервюта казвал колко там е прекрасно! Ял чудни черни хайвери и сьомги. В същото време милиони хора умират от глад. Въобще съм го зачеркнал от списъка, той не ме интересува! Та Бажанов казва: “Комунизмът е вечно състояние на гражданска война!” Докато това не се прозре от българския избирател и той продължава да говори как нямало да гласува... Идете бе, хора, идете да гласувате срещу комунистите! Да ме извинява Евгени Станчев от “Дума”, но аз ще гласувам против неговите.

Има опасност изборите да бъдат спечелени от комунистите.

   - Няма да стане! Много е хубаво да им говорим – да, вие ще бъдете избрани, вие сте върховни! Да, ама няма да бъдем избрани! Българският народ, вярно, че е шашав, ама не чак толкова!