|
|
В редакцията на "Още инфо" днес
дойдоха високи и скъпи гости. Всъщност най-високият в буквалния
смисъл на думата беше Божидар Маринов, който има всички основания
да се чувства тук като у дома си, а не на гости. А
най-драгоценният лично за мен гост беше най-нисък измежду
присъстващите - хаваецът Кен Скуланд, с чиито герой Джонатан
Гълибъл съм прекарал мислено не един ден и не една нощ. Алоа, Кен
- му казах на чист хавайски, демек - здрасти. А той обеща да ме
посрещне в едноименния град Алоа, където преподава в университета,
ако по някакъв непонятен засега - поне за мен - начин се озова
там. С него беше и Хуберт Йонген, президент на
Libertariаm International.
Двамата са тук, за да участват в годишната Пролетна среща на
организацията, която се открива утре сутринта в София.
Най-тъпото в тази ситуация беше, че
не се намери един действащ цифров апарат, та да се снимаме.
Впрочем, гостите ми имаха и снимаха, ама щели да ми пратят
снимките по електронната поща като се приберат - съответно на
Хаваите и в Холандия.
Какви ли не ги върши пустият му
интернет - кой да е допускал преди десетина години, че е възможно
на работното му място да се появи като близък познат бивш
икономически съветник в Белия дом? Ама ето на - и това доживяхме,
както казваше баба ми Иванка на 80-годишна възраст пред
телевизора, на чиито екран показаха може би за първи път в
българската история публично женски бюст. "Ми то от дървена кутия
човешки глас може да излиза, що да не покажат и едни гърди?" -
философски и с пълно спокойствие констатира тя. Майка ми беше
доста по-пуритански настроена по въпроса в онзи момент.
А аз днес просто бях мъничко
притеснен. Представяте ли си? Лично Кен Скуланд да седне кажи-речи
пред самия компютър, над който си трошите безсънните денонощия в
продължение на три години?
Той дойде, усмихна се, стисна ми
ръката и седна. И си поговорихме за едно-друго.
Маало нуи лоа, Кен! По нашенски -
благодаря ти. |
