Аз не съм стрелял срещу папата. Не съм подслонявам участниците в атентата. Не съм ги хранил и поил. Дори не им знаех имената, преди Боян Трайков, тогавашният шеф на БТА и PR-а на ДС да ни ги покаже на пресконференция с чужди журналисти преди почти четвърт век.

Така е с мен, но не е точно така със социалиста Георги Първанов. Откъде знам това? Ето откъде.

Държавният глава изразил своето недоумение от опитите за "оклеветяване на българската държава" по повод възможното участие на нашите спецслужби в покушението срещу папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981. Това било провокация в навечерието на държавната визита на президента на Италия Карло Чампи у нас, смята Първанов.

За пореден - и лично аз му обещавам за последен път, понеже ми писна - пояснявам: българската държава от 1981 може и да е държавата на Георги Първанов. Може да е държава и на ред други някогашни ченгета, комунистически и комсомолски активисти. Тя не е моято държава. Тази държава - онази държава - ми разказа играта. В онази държава управляваха хора, които никой никога не е избирал. Те узурпираха властта, понеже им я поднесоха на щиковете си червеноармейците. Те никога нищо не разбраха от онова, което управляват - бяха тъпи, зли, нагли и единственото, което научиха, е как да крадат по-умело. Кога с пистолет, опрян в слепоочието, кога - чрез сделки с външния дълг.

Скъсиха ми живота и ме поболяха. Мен и милиони други българи. Нито аз, нито някой от близките и приятелите ми не е замесен както в неуспешния опит за убийство на папата, така и в десетки хилядите успешни убийства на български граждани, старателно и маниакално организирани през втората половина на отминалия век. Как да им имаме доверие на тези професионални масови убийци, когато ни се кълнат, че нямали нищо, ама нищо общо с атентата от 13 май 1981? Най-малкото всички знаем, че именно служители на българската ДС са поддържали контакта с ударната група, осигурявали са й любезно домакинство в София и дипломатическо гостоприемство в Рим.

Как може да се вярва на такива хора? Лично за мен те са виновни до доказване на обратното - в пълно противоречие с всичката традиция на юридическата логика. Защото когато се е създавало римското право, ония в Рим даже и не са подозирали какво може да се случи в една голяма държава със сериозни ресурси, когато я овладеят комунистите и решат да я използват като плацдарм за превземане на целия свят.

Е, ние го видяхме. Ние го живяхме. Ние още го живеем, мааму стара! Не станахме нейна 16-а република, но вероятно поне половината ни икономика и над половината от политическия живот у нас се контролира от Кремъл и Лубянка.

Но всичко това, както и опитът за убийство на папата, няма нищо общо с България и българите. Има нещо общо, ама много общо, с практиката на световния комунизъм с всичките му престъпни структури, дъщерни образувания по коминтерновска линия, по линията на мръсния оръжеен бизнес с авторитарни режими, по линията на наркотрафика с цел окончателното морално реазгромяване на гниещия империализъм, ако щете - по линията на административните бракове между "съветски гургулици" и "български соколи".

Ама в тая цялата патаклама участваха ефективно няколко хиляди наши сънародници, няколко десетки хиляди да са. Те не могат пост фактум да ни вменяват чувство за вина за собствените си безчинства и престъпления. Не може 100 000 бандита да бъдат лицето на нация от няколко милиона.

Е, сега те вият на умряло и вещаят национален позор, ако се разкрие какво именно е съпричастието на някои от тях в опита за убийство на папата. Доказаната вина за изтребването на десетки хиляди българи не ги притеснява, ама то е, понеже наивната световна общественост реагира по-чувствително само при посегателство върху живота на изключително публичните личности - кой го е еня за попа в Радьовене или за долнодъбнишкия даскал, примерно, от 1944?

Не смешен - гнусен плач е този на президента за "дискредитирането на България" чрез реанимацията на версията за "българската следа". Убийците не могат и не бива просто да бъдат "дискредитирани" - те трябва да бъдат осъдени. Онези, които са съучаствали в подготовката или просто в логистиката на покушението срещу Светия отец, но още повече другите - онези, които избиха хладнокръвно и предумишлено хиляди свои сънародници. Не в Рим, и не на площада пред катедралата "Св. Петър". Не винаги с изстрел, а с каквото дойде под ръка - я мотика, я кирка. Не пред телевизионните камери, а по села и паланки, по долове и стърнища из една балканска държавица...