|
Дължим го на украинец - Константин Глинка, но
музата му да приложи методите на точните науки при изучаването на
едно от най-необяснимите човешки чувства го споходила в
американския град Сиатъл, където живее сега, уточняват от Би Би
Си. Ключът на бараката, където се крие причината за спонтанния
смях, била алгебрата. Нея инж. Глинка изучавал в Киевската
Политехника.
"Заинтересовах се от темата преди четиридесет
години" - споделя хумороведът, "когато започнах системни
наблюдения върху факта, че една ситуация или фраза предизвиква
смеха ни, докато друга, съставена от същите думи и обстоятелства
или съдържаща същата информация, ни оставя безучастни."
Ето и аналитичният вид на изведената от него
формула:
ЕХ = ЛС х С/З + ФН,
където ЕХ е ефектът от хумора, ЛС - личната
съпричастност на реципиента, С - сложността на "загадката",
която съставлява шегата, З е времето, загубено за
разрешаването на тази "загадка" и ФН е общият фон на
настроението, което цари наоколо.
Ех!
|
|
Братче, чудя ти се колко дълго
можеш да издържиш в тая смешна поза - докато смъртта ви
раздели? Ама ако удължиш много купона, може да се се срути
кривата в диаграмата на ЕХ за сметка на
параметъра З... |
Критичен параметър във формулата бил З.
Добрият разказвач на вицове съумява да се справи с основната си
задача така, че да ви разсмее бързо. Ако разказът на същата
история се проточи, тя ще загуби напълно чара си, смята инженерът.
А впрочем, при това с голяма вероятност, и
мераклиите да изчакат края на лакърдията.
За почитателите на този подход към причината да се
смеем, както и за своите колеги-изследователи, миналата година
Глинка издал цяла книга - "Теория на хумора". В нея той се опитва
да опровергае един от постулатите на хуморознанието, дефиниран
навремето още от Бърнард Шоу: "Желанието да пишеш за смешното
свидетелства за това, че чувството ти за хумор е везвъзвратно
изгубено."
Откриха формулата на идеалните човешки
взаимоотношения >> |