|
Въпрос: Основният призив в
декларацията на занаятчиите в България е: „Или права, или
бойкот”. Защо бойкот на изборите и на партийния диктат, а не
участие със собствена партия?
Отговор: - Човек
и да е сляп и да е глух, пак ще разбере как партиите експлоатират
всички. Многопартийността още в първите години на прехода изпълни
предназначението си. Оттогава съзнателно вреди на общественото
развитие. Българският парламентаризъм се нуждае от индивидуализъм
и гражданско участие. Нещо, което българските партии не допускат -
по примера на своята партия-майка - БКП.
Като
представители на занаятчийското съсловие, ние съзнаваме силата и
числеността, с която разполагаме. Но причината, поради която не
желаем да създадем партия е, че Законът за политическите партии е
дискриминиращ закон, според който всяка група или част от
обществото, която реши да създава партия, автоматично да приеме
привилегии спрямо останалите непартийни граждани. Т.е.,
привилегиите да избира, да се самопосочва и да съставя партийни
избирателни листи - права, които 99% от гражданите в България
нямат. (Самата Конституция на РБ в чл.6 налага забрана за
привилегии, основани на политическа принадлежност - нещо, което
партийният избирателен закон 15 год. грубо нарушава).
Не само като занаятчии, но и като
граждани на България, ние не можем да приемем тази дискриминация,
защото партийната демократура създава псевдодемокрация - основното
ограничение за развитието на гражданите и на страната.
Настоявате за
реални права и равно политическо представителство?
- Правото на
политическо представителство е основно право във всички европейски
и международни документи за граждански права. Единствено в
България то се свежда до партийно право. По този начин в
продължение на 15 години действителното представителство се
подменя с партийно и поради тази причина то е нерезпрезентативно,
макар и легитимно от гледна точка на българския закон.
В резултат от
това във всички сфери на обществено-икономическия живот сме
свидетели на кризи: в здравеопазването, в образованието, в
културата, в икономиката. Тези кризи са доказателство за липсата
на действително гражданско представителство и за насилието на
партийните самоизбраници и тяхното законотворчество срещу правата,
избора и предпочитанията на българите.
За да стане ясна
връзката между благосъстоянието и политическите права, трябва да
си припомним, че по-високите доходи и благосъстоянието на
гражданите са пряка функция от икономиката; икономиката - от
политиката; а политиката - от представителството. Когато 99% от
българските граждани нямат реално политическо представителство и
партиите натрапват своите представители на гражданите, налице е
партийна бюрокрация, държавна намеса и икономика на
преразпределението, а не действителна икономика на свободния
пазар, т.е. - няма и не може да има икономически растеж, по-високи
доходи и благосъстояние.
Защо твърдите,
че без политически права всяко облагане с данъци е принуда?
- Първо -
защото това е очевидно.
Второ -
данъците са форма на финансиране на определена
обществено-икономическа политика. Когато отделният гражданин е
против такава партийна политика и няма правото на избор и пряко
представителство на личните си предпочитания, всяко облагане с
данъци е насилие, вид узаконена кражба и отнемане от собствеността
му. На последните парламентарни избори преди 4 години, в които
(въпреки многото обещания, превърнали се по-късно в лъжи),
„мнозинството” бе избрано с едва 28% от имащите право на глас в
България, „Партията на негласуващите” имаше тотално мнозинство от
33%. За какъв обществен договор можем да говорим? И за какво
народовластие?
В България
държавата е инструмент за насилие на партиите върху гражданите -
не по-малко насилие от самовластието и еднопартийното насилие
отпреди 1989.
Защо твърдите, че е необходим нов
обществен ред, основан на действително народовластие и признаване
на индивидуалните политически права на гражданите?
- Един от
големите митове е, че партийната система може да се промени
отвътре. По партиен път не е възможна политическа промяна и реално
представителство. Тази многопартийна система е ретроградна не
по-малко от еднопартийната преди 1989. Ретроградна е не само
защото представя по-малко от 1% от интересите на цялото общество и
че 30% - 40% от обществото на 4 години е примамвано да й
симпатизира на лъжите. Ретроградна е, защото тази партийна система
развращава и променя хората - именно с чувството за превъзходство,
привилегированост и недосегаемост, което обезпечава на
избранниците. Всеки член на партия, достигнал до държавната и
местна власт, може да бъде пример, да стане „идеал”, да мотивира
определени хора и да ги разочарова след това, когато се превърне
по-късно в доказателство за отказ от този „идеали” или пък
личностно деградира до ниво „охранител на Статуквото”.
Може ли бойкотът
на изборите и на партийния диктат да е демократично и гражданско
решение?
- Да, първо
- защото е вид избор и израз на несъгласие със Статуквото и с
монопола на партиите.
Второ -
само масовият граждански бойкот може да докаже несъстоятелността
на партийно-политическа система в сегашния й вид и необходимостта
от радикалната й промяна.
Трето -
бойкотът на изборите и на партийното статукво е най-добрият сигнал
и за демократичния цивилизован свят за Лъжата, случваща се в
България. За начина, по който партийната клика, самопровъзгласила
се за политически представител на българските граждани, след като
опоска парите, имуществото и бъдещето им, се готви да харчи и
парите на европейските, и на американските данъкоплатци.
Защо е
необходимо освобождаване на формите на политическо
представителство?
- Всяко говорене
за демокрация и народовластие без политическо равенство и
равнопоставеност,е блудство с езика. Политическото равенство
задължително означава равнопоставеност на всички граждани -
партийни и непартийни, на всички обществени слоеве -
неправителствени, съсловни, граждански и партийни организации -
като условие за справедливост.
Средното
съсловие, а и не само то, няма представителство. Нека си
представим какво ще се случи например, ако в продължение на една
седмица всички хлебари в България спрат да работят. Това ще
означава криза, и глад. После нека си представим, че в продължение
на една седмица всички партийно назначени чиновници и партийни
политици спрат да работят (те всъщност го правят често, като си
гласуват празници). Какво ще се случи? Нищо. А ако не получават и
пари за нищоправенето си, най-много да имаме един голям бюджетен
излишък. Този пример е достатъчен, за да се разбере как партийните
политици и техните държавни служители представят собствените си
интереси и заплати като първостепенен обществен интерес.
Тези факти
доказват, че провалите на прехода и дълбоките
социално-икономически проблеми са резултат от законово охранявания
партиен монопол върху политиката и политическите права на
гражданите. Към тях можем да прибавим още:
1. В България
членската маса на 345 партии е общо 60-68 хиляди души. Останалите
6 420 000 граждани с избирателни права са безпартийни и без
политически права, т.е. - гласоподавателна тълпа.
2. В Централната
избирателна комисия няма нито един непартиен член.
3. В Парламента
няма безпартийни депутати.
4. В държавната
и местна администрация, макар по закона за държавния служител
държавните служители трябва да са деполитизирани, “партийно
стерилни”, всички назначения се извършват по партиен принцип и
признак.
5. Доказателство
за основателността на бойкота на българските занаятчии може да се
прочете и в докладите на Държавния Департамент на САЩ за спазване
на човешките права в България.
свободи, в това число:
Б. Свобода на
мирните събрания и сдруженията...
съществуват конституционни и законови наредби, ограничаващи
правото на сдружаване и
съзнателното участие в политическия
процес. Например Конституцията забранява на “гражданските
сдружения” да участват в политическа дейност...
Раздел 3.
Зачитане на политическите права: правото на гражданите да сменят
своето управление
Според
конституцията гражданите имат право да сменят правителството и
държавния глава периодически... но пък си имаме и конституционнаа
забрана, според която е ограничен достъпът на някои групи до
дейността, развивана от политическите партии (вж.
Раздел 2 Б).
- - - - - -
*
Тодор
Стоянов e председател на Регионалната
занаятчийска камара в Ямбол и зам.-председател на настоятелството
на Националната. Интервюто е взетопо по повод Декларацията за
реалните права и равното политическо представителство на
гражданите, приета на общото събрание на Национална занаятчийска
камара от представителите на Регионалните занаятчийски камари в
България, на 26 март, София. |
