|
Косач коси тревата – мине ден
отново избуява стрък зелен.
Дърветата подкастрят градинари –
година мине – пускат пак ластари.
Сечете ли, из корени сечете!
Бесилки издигнете за царете!
Кога най-после, глупава земя,
царете си ще махнеш ти сама?
Ще мога ли да вдъхна аз на роба
неизчерпаемата моя злоба?
Клокочи в мене тя като морето...
Бесилки издигнете за царете!
На царя злъч тече му във кръвта.
Той подлост пи на майка от гръдта.
В позор заченат, целият позор е,
светът черней от неговите взори
и гние въздухът. По-скоро издигнете,
бесилки издигнете за царете!
Той с данъци страната ни заля.
Пустеят градове, мълчат села.
Синът му с външен дълг ни натовари.
Крадецът се засрамва, не и царя!
Станете, избиратели, не спете!
Бесилки издигнете за царете!
За всички хора имам обич, страст,
но за царете нямам милост аз!
Бесилки щом в полето се изправят,
перото си и сабята оставям:
палач ще стана, само издигнете,
бесилки издигнете за царете!
Дебрецен, декември 1848
|
