|
Измина месецът, който най-малко
харесвам. Март е ничия територия. Не е на зимата, но и пролетта не го
притежава. Снегът, който удобно крие неприятните гледки, изчезва и
действителността се изправя пред с нас с цялата си грозота – ями в
улиците, кучешки отпадъци и неизбежните боклуци.
София е град на шокиращи противоречия.
Супермодерни сгради, които биха украсявали Манхатън, невъзмутимо
съжителстват с разбити тротоари, павета от 50-те и несъществуващи
паркинги. Веднъж видях една лъскава постройка, пред която бяха
паркирани милионерски коли в… ”паркинг” от гола и кална пръст! Такива
градски конфликти са характерни за Африка. И на двете места причината
е ясна – подкупни власти, малцина богаташи и липса на средна класа.
Все пак имаме едно предимство – канализацията. В африканските столици
край модерните небостъргачи мръсната вода лениво тече под жаркото
слънце в открити изкопи.
Според медиите сега незаконните
действащи бунища са 2235, преди две години са били повече от 5000.
Това намаление е заслуга на правителството, но мисля, че бунищата са
много повече. Обикновените българи усилено и без колебание създават
нови. Преди няколко дни пътувах из Южна България. Пътят беше осеян с
безбройни отпадъци, и когато това се прекъсваше, се появяваха
вездесъщите найлонови торбички, с незнаен период на разпад, които
унищожиха голяма част пейзажите в страната.
В сивите и бедни български селища видях
окъсани хора, вероятно безработни, които с угаснали очи безцелно се
лутаха сред порутени къщи, купища боклуци и бездомни кучета. Отчайващ
декор, готов за филм на ужасите.
Трудно е да се измисли по-силен контраст
между това и замайващите планини. Когато наближих Банско, вдигнах
глава и погледнах към големите, бели облаци в далечната висота. В
следващата секунда осъзнах с почуда, че не са облаци, а могъщият, бял
гръб на Пирин!
Българската природа е прекрасна, но само
там, където не достигат създателите на бунища – високо в планините. За
съжаление, на много, да не кажа мнозинството от нас, хигиенните навици
се изпаряват пред прага на дома ни или при портата в двора.
Най-големият враг на отпадъците не са
хората, а сезоните – зимата ги крие белоснежно, пролетта и лятото
милостиво и щедро ги покриват със зеленина, а есента тъжно ги засипва
с мъртви листа.
Не съм чул нито един представител на
българската интелигенция, който да протестира срещу огромното
замърсяване на България. Вместо това тази интелигенция е заета главно
да се оплаква, да заклеймява страстно политиците (но никога
“бизнесмените”, “банкерите”, “журналистите”, “издателите”) и
неизвестно защо да мрази Америка. Любопитно ми е как ще влезем в
Европейския съюз с такава избирателна интелигенция и тези бунища.
Но в българските градове видях и модерни
книжарници с чудесни издания, големи комплекси от киносалони, където
се прожектират най-новите филми, интернет клубове, пълни с добре
облечени млади хора, които съсредоточено се взираха в компютрите.
Видях и спретнати къщи и дворове, обработени ниви и работещи
предприятия. И преди всичко – много ново строителство.
На връщане умореният ми от бунища поглед
внезапно се спря на един надпис. На олющена стена, между свастики и
металики, юношеска ръка беше написала с несръчни букви: “Вера, обичам
те!”.
Усмихнах се и си казах, че в светлият
Божи свят за всеки има надежда, включително и за нас, българите.
Защото такава е Голямата Подредба на
нещата. |
