|
Рефренът "Ставай, страна огромная..." от
песента "Свещена война" изправил на крака публиката в зала 1 на НДК
снощи в началото на двучасовия концерт на Краснознаменния ансамбъл за
песни и танци на Червената армия "Александър Александров", радостно ни
информират днес медиите. За по-младите ще уточним, че в превод на
български наименованието на трупата звучи така: "Червенознаменен
ансамбъл за едно друго на Червената армия". Впрочем, става въпрос за
тази същата армия, която преди повече от 60 години ни извади извън
цивилизационния процес, за да ни натика в соцлагера.
В столицата на страната, чиято армия е
червена, метрото се казва знаете ли как? Ето така: "Ордена Ленина
метрополитен имени Ленина".
Очевидно за творците на соцнаименования
е задължително да набутат в наратива поне двукратно една и съща тъпня
- да не би да не разберат масите за какво иде реч ("Боже, Хуана е
бременна!"/"Какво?!/"Да, Хуана е бременна!"/"Не може да бъде! Значи
излиза, че Хуана е бременна!"/"Да...")
На три огромни екрана почти през цялото
време на спектакъла се прожектирали документални кадри от войната,
продължава описанието на "културното" събитие. Не е уточнено обаче
дали на тези кадри са се виждали кагебистите с автомати, които са
вървели след зле въоръжените съветски войници и са покосявали всеки,
който се опита евентуално да залегне срещу стрелбата насреща му или -
о, богове! - да тръгне да бяга. Не ни съобщават също така дали са
прожектирали как червеноармейци плячкосват имущество и посягат на жени
в една страна, която не е произвела и един изстрел срещу тях, каквато
е България.
Публиката се изправила за втори път на
крака при появяването на народния артист Йосиф Кобзон, възторгват се
по-нататък медиите. Какво именно му е народното, знаят най-добре
босовете на съветската мафия, ама нейсе. Той я подкарал с българската
народна песен "Хей, поле широко", следвана от "Альоша" - за един
"руски солдат", както го наричат с обич някои колеги. Иначе става дума
за онзи същия пиян войник - дето плячкосвал и посягал.
Много овации събрали и 20-те танцьори на
танц със саби. Слава Богу - този път са ги въртели по Хачатурян, не по
Ленин и Сталин. Дано да продължат и оттук нататък в този, така да се
каже, дух на културно сътрудничество, като се ограничат до
интерпретации на големия арменски композитор.
Искрено се надяваме на това! |
