|
Преди много години ми попадна стар
вестник. Трудно прочетох избелялото заглавие на първата страница –
“Демоническо дело на родоотстъпниците”. Вестник “Зора”, 17
април 1925.
Това, което знаех тогава за атентата
в църквата, беше от комунистическите историци. Според тях
терористичният акт бил извършен от “леви сектанти” и деянието било
решително осъдено от “партията”. Спомням си крайно едностранчивата
книга “По следите на безследно изчезналите” от Николай Христозов и
филмът със сегашни кинозвезди (един от тях е царедворец в
Парламента), който беше направен по нея.
Истината е друга – след
разрушителната идея за септемврийско възстание, пометено от
българската армия, Коминтернът заповядва на местните комунисти да
вземат властта по всякакъв начин.
Според някои източници атентатът е
организиран от създателя на съветското военно разузнаване Ян
Карлович Берзин, латиш по произход, разстрелян в началото на
големите чистки през 1938. Българските организатори са В. Коларов,
Г. Димитров и Станке Димитров – Марек. Тези имена бяха неизменна
част от живота ми, с тях израснаха поколения. За съжаление.
Началото е нападение на 14 април
срещу Борис III в Арабаконашкият проход. Загинали двама от
придружителите му, но Царят се отървал и свидетели твърдят, че
потърсил помощ от близкото селище и погнал терористите с оръжие в
ръка.
Няколко часа по-късно при църквата
“Свети Седмочисленици” е застрелян ген. Коста Георгиев. Бивш
опълченец и герой от войните, той бил председател на комисията по
вътрешните работи в Народното събрание и така много пречел на
заговорниците.
По онова време София бил малък,
приветлив, чист и зелен стохиляден град. Изпитанието все още
предстои. И на опелото на ген. Георгиев на 16 април в 15.20 градът
е разтърсен от огромен взрив. Демоническото дело е извършено на
Разпети петък, в една църква! Убити са според някои 150 души,
според други, много хора умират по-късно от раните си, и така
общият брой на жертвите е 213. Ранени са около 500 души. Загиват
14 генерали, 3 депутати, обикновени хора, деца. През следващите 70
години в целият свят няма по-тежък терористичен акт – до
взривяването на административната сграда в Оклахома през 1995.
Взирам се в снимките на
извършителите. Хора с пенснета и очила, които гледат съсредоточено
в някогашният фотографски апарат. Питам се какви са били мислите
им, какво са харесвали, за какво са се вълнували. Какъв човек
трябва да си, за да поставиш десетки килограми взрив в църква,
пълна с хора.
Преките организатори са Коста Янков,
зет на Димитър Благоев, Иван Минков, автор на музиката по
известната творба на Вазов “Покойници, вий в други полк минахте” и
брат на писателя Светослав Минков, Марко Фридман, адвокат,
клисарят Петър Задгорски, Георги Коев (Васко).
След атентатът властите отговарят,
естествено, с репресии. Без съд и присъда са избити много българи
с леви убеждения, сред които Гео Милев, Йосиф Хербст и Христо
Ясенов. Колелото на омразата и братоубийството се завърта със
страшна сила. Кървавото разделение разсича на две страната.
След толкова много години, нацията е
отново разделена. За щастие, само политически.
|
