По време на холандското председателство ЕС приключи преговорите с България. Пак тогава беше определена датата за подписването на присъединителния договор и потвърдено членството на България в ЕС от 1 януари 2007. По време на Люксембургското председателство на ЕС (и само след няколко дни - на 25 април) предстои подписването на присъединителния договор на България към ЕС. И в двата случая посланикът на Холандия в София баронеса Ван Линден представлява в България страната, която председателства ЕС, тъй като Люксембург няма отделно дипломатическо

"Поезия на стената" е инициатива на холандското посолство в София, която стартира на 1 юли 2004. В проекта участват страните членки и кандидат-членки на ЕС, вкл. и България. Всяка страна ще "осинови" стена в центъра на София и ще я украси със стихотворение на своя език. Целта на проекта е да популяризира разнообразието на европейските езици и литература. На снимката: посланик Ван Линден открива "холандската" стена - фасадата на гърба на Националния природонаучен музей със стихотворението "Мисля, че ти си и това” (“Zo meen ik dat ook jij bent')на Ян Ханло (Jan Hanlo). Foto: Jos van Dinther

представителство в София.

През декември 2004 посланик Ван Линден заедно с други свои колеги напомни на българските граждани за тежките нерешени проблеми в съдебната система и особено в прокуратурата. В интервю за в. Дневник тогава баронеса Хенриете ван Линден сподели,че няма среден, трети път между комунизма и демокрацията. Има различни начини за организиране на една демокрация, но основните ценности са едни и същи навсякъде - напомни тя.

За интеграцията на България в ЕС, за продължаващия у нас процес на демократизиране на страната, който е от жизнено важно значение преди всичко за българските граждани и във връзка с предстоящото подписване на договора за присъединяване на България към ЕС, Даниела Горчева,списание Диалог, разговаря с посланик Ван Линден.

С какви чувства приехте поста посланик на Нидерландия в България?

- Една страна в преход е изключително интересна. Изключително интересно е и едно общество, в което се извършват не само икономически, социални, но и психологически промени. Хората са призовани да поемат отговорност за себе си, защото вече не държавата е тази, която ще решава вместо тях. Една европейска страна, която в своя път към Европа ще се развива в положителна насока и ще подобрява благосъстоянието си поради инвестициите и непрекъснатия икономически растеж. Как ще протича по-нататък демократизацията, как ще се развиват политическите партии и как гледа страната на своето минало? Накратко: едно динамично общество, подложено на много промени едновременно.

Холандия съдейства на тези демократични процеси и посредством програмите за подпомагане на обществата в преход: МАТРА и PSO. Програмата МАТРА разширява възможностите за оказване на подкрепа в различни сфери – от медицинското обслужване до медиите и демократизацията, а благодарение на PSO се осъществяват различни проекти за сътрудничество в областта на икономиката.

Вече два мандата вие представлявате страната, която председателства ЕС - през изминалите 6 месеца Холандия, а сега Люксембург. Като наблюдател и като участник в процеса на присъединяването на България към ЕС, как бихте оценили темпото, с което се извършват необходимите промени в българското законодателство с оглед на бъдещото членство на България в ЕС?

- Без съмнение и в двата случая едно посолство е ангажирано с тези процеси. Много неща се случиха, още много предстои да се случат. Ако се погледнат резултатите от преговорите, междувременно утвърдени от парламента със съответните закони, това е едно впечатляващо постижение. Но най-важното е тези закони да се изпълняват, да се прилагат и да се следи за прилагането им. Важното е какво става на практика.

По време на холандското председателство на ЕС посетих седем средно големи селища в страната и се убедих, че хората проявяват голям интерес към ЕС, стремят се да узнаят и разберат повече и подкрепят членството на България в ЕС (74% са привърженици на присъединяването). Една такава позиция е изключително важна основа. Липсват наистина известни познания и психологическа нагласа, в известен смисъл “новият свят” изисква още приспособяване. И на местно, и на централно ниво се правят опити за разпространение на информация сред гражданите и за осъществяване на комуникация с тях. Но трябва да се направи още много в тази област. Управляващите трябва да очертават пътя – в това отношение държавата  все още има известна роля. А гражданите трябва да проявяват повече активност и да поемат сами инициативата. Все още се очаква твърде много от държавата. За много хора, разбира се, никак не е лесно, защото някои от старите гаранции за сигурност вече не съществуват, а все още не са  заместени от нови.

С положителното икономическо развитие се вижда как постепенно се създава средна класа от млади предприемчиви хора, които вземат инициативата в свои ръце и оказват стимулиращо въздействие върху другите. Несъмнено, след известно време голяма част от младите емигранти ще се завърнат в България, обогатени със своя натрупан в чужбина опит. Това е добре за страната.

Кои са най-големите предизвикателства за България до 2007 според вас?

- Трябва да се направи необходимото в областта на съдебната реформа. Съществуващите вече закони все още не се прилагат достатъчно на практика. В голяма степен липсва надзор и контрол. Борбата с (международната) организирана престъпност заслужава по-голямо внимание. Сивата икономика също трябва да изчезне с течение на времето. Корупцията, особено корупцията на едро, е срамно петно за обществото. Необходимо е добре да се осъзнае, че трябва да се сложи край на незаконното забогатяване. Не всички народни представители съзнават отговорността си пред избирателите. И в това отношение България трябва да постигне успех.

Вашите справедливи критики по време на холандското председателство на ЕС за непрозрачната и силно централизирана българска прокуратура бяха приети със задоволство от демократично мислещите българи у нас и в чужбина. Как реагира на тях българската прокуратура?

- Не само аз, но и други колеги посланици през декември миналата година много настойчиво поискахме да се обърне внимание  на някои слабости в съдебната система и най-вече на слабостите в работата на прокуратурата. От страна на прокуратурата във връзка с моите забележки реакции нямаше.

Затова пък се поднови обществената дискусия по тези проблеми, която за разлика от преди се разшири и в която сега вземат участие и политически партии, неправителствени организации и асоциации на работодателите.

Промяната на съдебната система е от значение не само за приемането на страната в ЕС, но преди всичко е необходима на българските граждани. България сама трябва да реши по какъв начин да осъществи тази реформа.

Ето защо е важно да се признае, че проблемите съществуват и да се помисли как могат да бъдат разрешени. Така че е добре да има такава дискусия.

Може ли с няколко изречения да опишете как функционира прокуратурата в Холандия и какво осигурява както нейната независимост, така и взаимния контрол между институциите в Холандия, който гарантира, че нито една власт няма да злоупотреби с правата и свободите на гражданите?

- Прокуратурата в Холандия носи двойна отговорност за действията си. Юридически погледнато – прокурорите носят съдебна отговорност за действията си, а погледнато политически – министърът на правосъдието носи политическа отговорност за съдебния апарат, към който принадлежи и прокуратурата. Министърът е длъжен да отговаря  пред Първата и Втората Камара за действията на прокуратурата. Но той не е част от прокуратурата и само в изключително ограничена степен,по строго установен ред и под строг парламентарен контрол може да отправи директиви към нея. Така прокуратурата остава независима и същевременно приоритетите на дейността й могат да бъдат политически насочвани.

Централна оперативна фигура в разследванията е прокурорът. Той ръководи следствието, което се извършва от полицията и следи органите на полицията да съблюдават закона и да не превишават правомощията си.

Същевременно, за използване на строги принудителни мерки прокурорът трябва да получи предварително разрешение от съдия-следовател.

Прокурорите, за разлика от съдиите, не се назначават пожизнено, а съдия-следователите се назначават само за период от две години. По този начин се изключва възможността за недосегаема несменяемост на обществения обвинител и на съдия-  следователите.

Естествено, независимо от всички гаранции и в Холандия понякога се допускат пропуски, но системата е изградена така, че сама да се грижи за отстраняването им.

 Вече 15 години живея в Холандия и нито веднъж не чух в разговор с холандци твърдението, че “политиката е мръсна работа”, нито констатацията: “всички са маскари”, които масово се повтарят от гражданите на България. Българският негативизъм има своето обяснение, но той очевидно не помага на България. Какъв е ключът към преодоляване на този негативизъм според вас?

- Следващите избори ще бъдат пробен камък. Избирателят заслужава ясна, прозрачна и отговорна кампания, която да му изясни какво могат да направят политическите партии за страната си в границите на реално осъществимото. Това е аксиома за всички политици, разбира се. Тук, в България, това е още по-важно, тъй като демократичният процес продължава. Политиците носят голяма отговорност особено по време на избори. Изключително важно е колкото може повече хора да гласуват  на 25 юни.

Един въпрос извън политическия контекст: харесвате ли България?

- Тази прекрасна страна предлага невероятни възможности и красотата трябва да бъде ценена. Природата тук във всичките й проявления е феноменална – независимо дали става дума за планините, за реките или за морето. На Холандия, която има коренно различна характеристика поради своите размери и населеност, определено й липсват голямото многообразие и биоразнообразието на България. Грижите за околната среда и отговорният подход при благоустрояване на пространството са винаги на дневен ред в Холандия. И тук също интересът към опазването на природата придобива все по-голямо значение.

Забелязвате ли някакви прилики между иначе различните по манталитет холандци и българи?

- Холандците също като българите държат на своята “уникалност” и това се вижда, например, по време на народните празници. Холандците празнуват Синтерклаас и Карнавал, а българите имат Баба Марта и Кукери. И независимо че двете страни са разделени не само от 2000 километра разстояние, но и от различната си история, и двете са европейски страни.

Благодаря ви за това интервю, както и за усилията, които вие и вашите колеги полагате за интеграцията на България в ЕС. Позволете ми да завърша с признателните думи на българския посланик в Хага господин Порязов: България цени високо холандската подкрепа.

Интервюто е публикувано в сп. Диалог, бр.12