25-04-2005

Президентът на Комисията на Европейския Съюз Хосе Мануел Баросо бе приет в четвъртък, 21 април, от руския президент Владимир Путин на тричасов разговор в Москва.

От кабинета на Путин коментираха, че в този разговор „и двете страни се опитали да изгладят различията си по редица теми“, които до момента възпрепятстват сключването на договор за партньорство между Русия и Европейския Съюз. Постигнато било „сближаване по редица въпроси, но не по всички“. По кои точно не беше казано - общото резюме за пресата от Москва включва само повърхностното споменаване на „постигнат значителен напредък по теми из областите икономика, проблемите на сигурността и хуманитарни аспекти“. Кои проблеми и на чия сигурност, какви хуманитарни аспекти и на кои теми – това остана енигма за журналистите.

И от страна на ЕС информациите не бяха по-пълни. Но от една по-подробно коментирана тема става очевидно разминаването с руската версия.

Според AP Москва отказала агресивно всички опити на ЕС, комисии на ЕС и независими европейски правозащитници да посредничат по отношение на конфликта в Чечения. Въпросите за човешките права и свободи в Кавказ въобще останали табу при разговора - по изричното настояване на Путин.

Руската страна аргуменирала отношението си по темата Чечения с „нарушаването човешките права и свободи на руски малцинства в Балтика“, чиито страни са членки на ЕС.

Подобни паралели, разбира се, са повече от абсурдни не само поради несравнимите реалност и каузалност при евентуални етнически проблеми в Балтика и Кавказ, а по простата причина, че става дума за елементарна лъжа. В нито една балтийска държава не се провежда геноцид, за разлика от онова, което се случва в Чечения, а етническите руснаци имат всички права и свободи в Латвия, Литва и Естония - като граждани на страните си, като граждани на ЕС и като малцинства. Докато чеченците нямат елементарното право дори да същестуват като етнос според руските окупатори.

Но подобен арогантен „паралел“ не е случаен – по време на посещението си Баросо доуточни и организационната подготовка на празниците на 9 и 10 май в Москва. В този контекст Путин реши да използва разговора в две посоки, макар с плитка манипулативна цел.

Първо да окаже натиск на трите страни от Балтика, които отказват да легитимират СССР като страна-освободител във Втората световна война и упорито го третират като агресор и свой окупатор, причинил всеобхватен демоцид чрез системата на комунизма и на трите. В този контекст, чрез фиктивната теза за „проблеми с човешките права и свободи на руските малцинства“ по абсурден начин Москва се опита да окаже натиск върху балтийските страни, изявили демонстративно нежеланието си да участват на празниците в Москва по случай 60-тата годишнина от победата над националсоциалистическа Германия на 9 май. И второ - да пренасочи вниманието на ЕС към уж съществуващи проблеми в посочените страни, т.е. вътре в самия ЕС, от реалния проблем - геноцида над чеченците в Кавказ.

Гротескни опити, позната руска тактика. Дали ЕС може да разбере каква загуба на време се оказа посещението на Хосе Мануел Баросо в Москва и колко струват на европейския данъкоплатец трите часа безвремие по руски - това е тема сама за себе си. 

Но е очевидно и по-важно друго: за три часа разговор г-н Баросо не е имал никаква възможност да опонира на Путин и да внесе яснота по въпроса. Или просто не е имал желание. С лявата си политическа душевност на социалист се е оказал по-скоро съпричастен на необятната руска душа, отколкото на простата анатомична реалност, че не само руските сърца бият отляво, но и чеченските, и по принцип – сърцето на всеки човек.

Универсалното решение за тази дилема на социалиста Хосе Мануел Баросо при следващата му среща в Кремъл може да бъде просто по-сериозно вглеждане в нуждите на универсалното анатомично ляво - като например как се спазват елементарните човешки права и свободи в Чечения. И тогава да откликне с крехката си левичарска душа на всички онези чудовищни прояви на жестокост, когато правата на универсалното човешко анатомично ляво се ощетяват - когато насилствено спира да бие вляво сърцето на един чеченец, на една чеченка, на цял един народ в Кавказ, разкъсвано от зъбите на иначе духовно широко скроената сибирска мечка.