|
|
Джаджата,
както е известно на всяка средностатистическа електорална нула, е
онова Нищичко, което може да съществува само в условие на
всеобхващаща го Джуджа. Джуджата от своя страна е
единствената операционна среда, в коята Джаджата е възможна. Нещо
като Аероб и Кислород, или като Бил Гейтс и моя компютър, с
извинение. Ако пишех това преди двайсетина години, бих използвал
друго сравнение
-
Държавицата
ми,
която си беше Джаджа и Великата Джуджа, наречена
Съветски Съюз, извън която скъпата ми Джаджа не можеше да
съществува без непрекъснато братското джавахарлалене..
Но времената
розово се промениха, едни неща се оджаджиха, други се оджуджиха, а
трети направо се оджавахарлалиха. “Обосрали дело
Ленина-Сталина-Димитрова”, както се казва. Всъщност
следвам мисълта си, но не я разбирам. Всички тия дж-ъта по-горе ми
дойдоха малко много, но и аз не съм първа хубост. А и дж-ътата не
сме ги измислили ние.
Джаджата е
строго неопределено нещо, което е непрекъснато наоколо.
Развали ми се джаджта. Търся една джаджа. Имаш
ли оная джаджа, дето стои отстрани на телевизора и свети
бледорозово? Не, но имам друга джаджа, става за всичко и е повече
червена, отколкото хубава…
Джуджата,
както вече беше перфектно обяснено, е хранителната среда за
Джаджата. Няма нищо по желано, по-естествено, по-красиво,
по-велико Нещо от една безкрайна Червена Джуджа, в която са
подредени Джаджа до Джаджа. Като кахлени плочки в турска
баня. Като кандидат депутати в избирателни листи. Като осемстотин
дни в царско обещание. Като броеве на вестник труд.
Като
превъплъщения на Столетницата.
Като столевки в
портофейла на Доган. Като мерака на Сашо Томов за власт. Като
хуморески на Слави Трифонов. Като интелектуалци в Биг Брадър. Като
задници на Азис по билбордове. Като есемеси за поредната щастлива
игра. Като хотели на клана Велчеви по Черноморието. Като
предизборни коалиции в рамките на дясната Джуджа. Като глупак до
глупака, какви си ни раждала, Българска майко юнашка, раждала,
раждаш ни и сега…
Та с две думи,
любезни мои, не искам да обидя никого, защото не мога да обидя
някого повече от това, с което се обижда той сам, но ние сме си
едни съвсем нормални Джаджи, времено-пространствено
разположени в една превъзходно отработена ни от медиите Джуджа,
в която си ни джавахарлалят така, както и монархофашист не
ни е джавахарлалил.
Каквото
Джаджа си наджуджи, такова я джавахарлали!
Извинете за
безпокойството… |
