|
|
Предстоящото
честване на 9 май в Москва се превърна в основен обществен дебат в
прибалтийските страни и в Полша, но не и у нас.
И
забележете: дебатът в тези страни не е дали комунизмът,
който им беше наложен след 1945,
е бил добро или зло, а дали държавните глави трябва да бойкотират
празненствата в Москва или да отидат там, за да заявят позицията
на страните си като напомнят за престъпното им завладяване от
СССР.
Полша и
Прибалтика отлично помнят, че червената армия не ги е освободила
от националсоциалистическа Германия, а ги е превърнала в част от
съветската империя, отнела им е независимостта, принадлежността
към западната цивилизация, жизнения стандарт. Поляците и
балтийците помнят избитите в Катин полски офицери, избитите и
хвърлени в затвора полски патриоти-участници в съпротивата срещу
Хитлер и във Варшавското въстание, избитите горски братя в
Прибалтика... Те помнят и не са съгласни да правят компромиси с
националната си памет.
Защото, както пише Наталия Горбаневска: истината е казана, но
лъжата е все така жива.
А колко малко се е променила
Русия се вижда от имперската й риторика и заплахите: "Търпението
на Москва има край, ние сме длъжни да припомним на балтийците, че
Русия е могъща страна", заканва се съветникът в Кремъл Вячеслав
Никонов.
Поляците и
прибалтийците обаче припомнят и на Русия, и на света, че
Съветският съюз и нацистка Германия започнаха Втората световна
война като съучастници в престъплението с подялбата на Полша и
окупацията
на Прибалтика от СССР (плюс Молдова и Карелия – бел. ред.).
Очевидно е,
че за разлика от нас останалите източноевропейски страни имат
историческа памет и национално достойнство. Те винаги са усещали
натрапения им комунизъм и като отнемане на техния суверенитет - не
само пряко включените в съветската империя Литва, Латвия и
Естония, но и Полша, Чехия, Унгария, Източна Германия...
С
навлизането на съветските войски България не беше освободена от
несъществуващия у нас фашизъм*,
а беше разрушена нейната държавност и култура, бяха избити десетки
хиляди българи, създадени бяха концлагери и през тях минаха над
половин милион наши сънародници, изселени от родните им места бяха
десетки хиляди семейства, лишени от работа и от право на
образование бяха всички "врагове на народната власт и на СССР"...
От 9
септември по заповед на Георги Димитров от Москва и на Трайчо
Костов от София в продължение на два месеца интензивно са избивани
предварително набелязани хора – нечии синове, нечии братя, нечии
бащи. Те са избивани от комунистически тройки,специално създадени
за целта. България едва ли някога ще се съвземе от
травмата, нанесена от завладяването й от "освободителите".
Но на 9 май президентът Първанов ще е на първия ред до Путин, като
по този начи ще изрази одобрението си не само съветизацията на
България,която докара на власт комунистите, но и политиката на
Путиновия режим: авторитаризъм, политически преследвания, геноцид
в Чечения, шпионски процеси, ренационализация. Така, както
неотдавна подкрепи диктатурата на Лукашенко, като изпрати посланик
на България в Белорус.
Поляците и
прибалтийците не са движени само от чувството за историческа
справедливост, но припомнят и на Русия, и на конформистки
настроения Запад, че тоталитаризмът никога не започва направо с
депортации и концлагери. Тоталитаризмът започва с погром над
историята. Домакин на световните лидери, Путин смята да получи за
страната си не само историческия образ на спасител на
човечеството, но и одобрение за своята собствена престъпна
политика.
Естонският
президент Рюйтел и полският президент Квашневски (както и
българският президент) са бивши комунисти. Руското обяснение на
техните позиции е: те се страхуват, че в страните им ще им
припомнят миналото. Интересно защо българският не се страхува от
това? Вярно е, че достойната позиция на полския и на
прибалтийските президенти е такава именно заради активните
граждански общества в техните страни.
Българските
комунисти не се страхуват, че престъпното им минало ще им бъде
припомнено. И все пак, ако в българското общество е останала
капчица здрав разум, то трябва да направи всичко възможно, за да
не ги допусне отново до управлението на страната.
- - - - - -
* Само един факт: комунистите осъждат
като фашист дори Димитър Пешев – един от депутатите с най-големи
заслуги за спасяването на българските евреи. |
