Той иска да празнува 9 май по покана на Владимир Путин в Москва. Президентите на Литва, Латвия и Естония не искат. Защо?

Защото за тях на 9 май започна узаконяването на съветизацията им, чието начало постави Червената армия, като окупира трите държави още през 1939-1940 -  в самото начало на войната, която после беше наречена Втора световна. Която разпалиха заедно Берлин и Москва, за да си поделят Източна Европа според клаузите на пакта "Рибентроп-Молотов".

По странно стечение на обстоятелствата единият причинител на голямата касапница се озова в лагера на победителите. Трудно ми е да простя това на цивилизования Запад, но ние после бяхме изоставени в блатото за половин век. Обявиха СССР за стратегически съюзник. Пиха шампанско с неговите лидери, празнуваха победата над нацизма и забравиха за десетките милиони жертви на комунизма.

Една петилетка след заграбването на Прибалтика, Източна Полша, Източна Словакия и Молдова, съветският валяк се затъркаля още по-нататък из Стария континент. В началото на септември 1944 нагази в Добруджа.

Изключително празнично събитие, нали, г-н Първанов?

И последва онова, което си го знаем. Убийства на десетки хиляди без съд и присъда за няколко седмици, последва т.нар. Народен съд, лагерите, преследването на инакомислещите, последва тоталната национализация, която не се посвени да отнеме и шилото на обущаря, последва насилствената колективизация...

Последва комунизмът в най-крайната си форма, такъв, какъвто не го живяха никъде другаде в Европа извън страната на Съветите. Защото никъде другаде в соцлагера не национализираха изцяло дребния бизнес и занаятите. Никъде другаде комунистическите велможи не заграбиха земята, добитъка и земеделския инвентар до шушка.

Това нещо изчерпва съдържанието на съветското участие във Втората световна война, що се отнася до съдбата на българите. То им отне свободата, имота, а на мнозина - и живота. То ни отне миналото, настоящето, а както виждаме днес - и значителна част от бъдещето.

Това нещо Георги Първанов е петимен да го празнува. Ще ходи нахилен по Червения площад в Москва, ще позира пред TV камерите с Путин и други подобни държавни глави, пък ако ще и част от тях да прекарват повечето си време на иначе достолепни адреси като Белия дом или "Даунинг стрийт" 10. Тях, американците и британците, не са ги съветизирали, затова поведението на държавните им глави би могло да бъде обяснено с някакви висши дипломатически съображения. Но от друга страна пък именно те - ТЕ! - оставиха Сталин да ни съветизира.

Из Синсинати не са хойкали пияни червеноармейци. Заводите на Крайслер не бяха национализирани. В Оклахома никога не е имало ТКЗС, а в Аляска - концлагери. В България обаче нещата се случиха по един съвършено различен начин и последиците ги доизживяваме днес.

Да призоваваме г-на Първанова към проява на национално достойнство е безсмислено занимание. Що подписки изпонаподписахме, що петиции за едно-друго - никой не ни обърна внимание.

И затова аз, българинът, който не признава Георги Първанов за свой президент, призовавам всички българи, които имат национално достойнство, за разлика от него, да заявят това ясно и недвусмислено:

Г-н Първанов, за председател на ТКЗС ставате. За президент - НЕ!

Вие не сте моят президент.

Присъединете се!