"Краят на Втората световна война донесе в Прибалтика окупация и комунистически репресии" - заяви днес в Рига американският президент Джордж Буш на съвместна пресконференция с тримата си колеги от Литва, Латвия и Естония, съобщават световните информационни агенции. "Никакви секретни споразумения с Кремъл няма да бъдат обсъждани в Москва" - каза той в отговор на журналистически въпрос, в който бе споделено предположението, че двамата с Владимир Путин възнамеряват да търсят решение на политическата ситуация в Беларус, където продължава да властва последният явен европейски диктатор Владимир Лукашенко. Срещата с представителите на медиите започна, след като днес президентите на Съединените щати и на трите прибалтийски републики обсъдиха ситуацията в постсъветското пространство. Те коментираха динамиката на политическите промени в Беларус, Молдова, Украйна, Грузия и Русия.

В отговор диктаторът от Минск нарече Буш "стопанин на Прибалтика" в реч по повод 60-атата годишнина от победата над хитлеризма. Самият факт, че проблемите на Беларус са били коментирани в Рига за него е "намеса във вътрешните работи на страната". Лукашенко уточни, че "не иска да заплашва никого". "Прибалтика си има своите проблеми", добави той, "да си ги решава". Както е известно, Литва Естония и Латвия са сред най-динамично развиващите се национални икономики на Стария континент, а трите страни вече са и членки на Европейския съюз.

"Русия е наш съсед и ние трябва да поддържаме обща политика с нея - такава, каквато би била израз на уважение към интересите на Русия" - каза в интервю за френския France Soir латвийската президентка Вайра Вике-Фрайберг. Тя обаче не пропусна да подчертае, че за латвийците 8 май не е символ на освобождение, а на окупация, също както това е за Литва и Естония. Но г-жа Вике-Фрайберг е решила все пак да бъде в Москва вдругиден в знак на помирение.

Пред полското национално радио днес президентът на страната Александър Квашневски нарече "исторически необосновано и неморално" заявлението на руското външно министерство, че навлизането на Червената армия в прибалтийските републики и присъединяването им към Съветския съюз не е противоречало на международното право по онова време (1939-1940). Водещият го попитал дали становището на руската дипломация предизвиква неговия протест и той отговорил: "Да", информират агенциите.

Квашневски смята, че позицията на Москва по въпроса за анексирането на прибалтийските страни ще има влияние върху отношението на Русия с Европейския съюз и изрази надежда, че на тържествата по повод годишнината от победата над нацизма Владимир Путин няма да направи изявления, които биха влошили отношенията с Брюксел.