Според световноизвестния автор на приключенски романи из клисурите на Балкана - това е централният планински масив в България - се събирали само разбойници. Всъщност обаче това са били борци за свобода, които излизали в планината, за да подкрепят борбата за независимост от Турция (Османската империя - бел.ред.).

Днес планината е обезлюдена - от селцата хората се изнасят най-напред в градчетата наблизо, после към София, а накрая в чужбина. От 1990 насам населението на България се е стопило почти с 1 млн. и в страната остават само възрастните и онези оптимистични младежи, които вярват, че имат бъдеще в своята държава.

Водопадът "Пръскалото"	Връх "Ботев"

Елена и Неда

са на път към хижа "Рай" в Балкана. Под свод от букови дървета стръмната пътека води от Калофер нагоре към входа на Националния парк.

Елена и Неда не бързат, често-често се смеят или припяват български народни песни. Неда е на 70 години, приятелката й - малко по-млада. По-късно двете седят в схлупеното стайче на хижата, спартански обзаведено с маси от талашит и разнокалибрени столове. В центъра му е печката: метална, лъскава, голяма и кръгла.

"Аз съм една баба", казва Неда с видимо кокетство, защото всъщност изобщо не прилича на бабичка. Очите й блестят, гърбът й е изправен, от нея просто блика жизненост и дори неочаквана еротика.

Разказва с огромно удоволствие за живота си и сякаш непрекъснато се подмладява, колкото по-назад стига. В Западна Германия за пръв път опитала пиле на грил. Ходила там с мъжа и с децата си, та после хората в селото доста се чудили, че изобщо са се върнали. "България е моята родина", лаконично обяснява тя и си припомня още едно пътуване с кола чак до Неапол, където се качила на Везувий, за да види планина, която пуши.

В хижа "Левски" се запознавам с

Кунка и Димитър

- седнали край найлонови торби с провизии, и двамата носят военни униформи. Кунка реже домати и краставица, после наръсва отгоре овче сирене - шопската салата, без която българите не сядат на масата. С нея пък върви ракия. Димитър, студент в Техническия университет, е мълчалив млад човек, когото изобщо не можеш да заподозреш в пиянство. Но салата без ракия просто не бива, така че дори той си налива една малка чашка, от която дълго време пийва на малки глътки.

Хижата в подножието на връх Ботев е кръстена на Васил Левски.

Левски и Ботев - тези имена носят още села и градове, дори два футболни отбора. Защото двамата са национални герои на България от освободителните борби. И двамата са родени в подбалканските котловини.

В продължение на повече от 500 години България е част от Османската империя. През XIX век от Европа и до България достига идеята за националната държава, надигат се въстаници, които се крият из планините. Един от тези герои е Васил Левски, роден през 1837 г. в Карлово, градче в полите на Балкана, и който по-късно става жертва на предателство и е обесен в София.

В съседния Калофер е роден пък Христо Ботев, поет и активен революционер. С 200 български емигранти от Румъния той превзема австроунгарския параход "Радецки" и тръгва през Дунава да освобождава България. Но и той се проваля - застрелян е от турски войник.

Димитър говори малко, но не защото английският му е по-лош от този на неговата приятелка. Жизнерадостната Кунка също не може да обясни защо двамата толкова обичат планината. Тъй било и толкоз. На времето от училище много ходели по планините, тогава из Балкана имало почти толкова хора, колкото и на морето. Цели групи кръстосвали планините, комунистическата държава поддържала гъста мрежа от пътеки и хижи. Днес идвали в планината винаги, когато им останело малко време. С армията нямали нищо общо, дрехите им били дадени от един роднина, понеже материята била здрава и добре пазела от студ.

Българските туристи не могат да си позволят якета "Гортекс" и пуловери "Флийс".

В старопланинската местност "Джендема"	Хижа "Рай"

Обувките им също обикновено не издържат дори на дъжд. Средната заплата в страната е около 140 евро месечно, тъй че пътуването в чужбина, например до Алпите, е само мечта, казва Кунка. И засега си остава мечта, нищо че Кунка е лекарка и работи в "Бърза помощ" в близко градче, понякога на смени по 36 часа без прекъсване. "По закон не може, ама е така", обяснява тя. Кунка иска да се махне от тази работа колкото е възможно по-бързо и да специализира дерматология. Грациозната млада жена носи дългите си кестеняви коси с път по средата и хванати отзад на кок, а зелените й очи любопитно оглеждат всичко наоколо.

Питам я как реагират хората, когато от Бърза помощ им изпратят една толкова млада лекарка. "Никак не реагират - отвръща ми Кунка - доволни са, че изобщо някой е дошъл."

Живеят в две стаи в къщата на Димитровите родители, но си имат собствена кухня. Кунка сервира в масивна българска керамика, която се прави вече от столетия от глината в тежката почва на север от Балкана и много се харесва на чуждестранните туристи като евтин сувенир. Естествено, Димитър ни налива ракия - домашна сливова. Баща му сварил около 50 литра - според българския закон, всяко семейство има право годишно да свари най-много толкова. В годините, когато сливите родят много, бабата става отделно семейство, братовчедът и лелята - също. В България всички говорят за предстоящото влизане в ЕС. Димитър обаче не вярва, че Брюксел ще успее да забрани на българите да си варят домашна ракия.

Атанас и Минка

Атанас седи на килналата се тераса пред дървената си къща, жена му Минка се присвива на дървената пейчица, смалявайки се допълнително. Иззад дебелите стъкла на очилата си Атанас с буден поглед наблюдава света.

Навремето бил директор на фабрика за розово масло и убеден комунист. "Социалист", поправя той внучката си, която превежда. Когато излязъл в пенсия, заедно със съпругата се върнали на село. Днес за старите хора било тежко, споделя Атанас, без да се оплаква. В неговото детство в Свежен още живеели 3000 души и имало осем кръчми. Днес (след 60 години комунизъм и посткомунизъм - бел. ред.) останали 200 жители, нямало училище, пустеещите къщи се рушали или пък в най-добрия случай се превръщали във вили за гражданите.

"Толкоз нещо ни е минало през главата, и тези тежки времена ще преживеем", категоричен е Атанас. Минка, неговата дребна, възрастна съпруга, която инак си мълчи, този път го подкрепя. Много й било неудобно, че не почерпила с нищо гостите, повтаря Минка на внучката си. По едно време на Атанас му идва до гуша.

Той хуква към къщата и след малко се връща с шише от зехтин и чаши. Разбира се, в шишето няма зехтин, защото в България изобщо не виреят маслини. Пък и да вирееха, българите сигурно щяха да ги варят на ракия.

(С незначителни съкращения)