Сред гостите на Владимир Путин има много държавни глави - казват 57, да не са и повече. Събитието е световно, колкото и голям да е разнобоят в наименоването му. Според българските радиожурналистки днес честваме годишнината от края на Втората световна война. За тях атомните взривове в Хирошима и Нагазаки са част от друга война - примерно четвъртата световна. Или седмата азиатска...

Според историята това е вторият ден след подписването на германската капитулация. За руснаците датата се оказа била забележителна най-вече с това, че точно на 9 май двамина забучили съветския байрак върху покрива на подпаления от германския комунист Вандерлюбе през февруари 1933 и недоизгорял след това Райхстаг.

Обаче два часа преди упълномощените знамепоставатели други двамина - обикновени, но неупълномощени от съветските власти войници, побили върху същия покрив някакво руско неофициално знаме. Но това не го признали и най-вероятно момчетата са доживели старините си в концлагер заради самоинициативата - действието им не е било санкционирано от висшестоящите.

Двамата първопроходчици не са били назначени за герои. Имената им ги няма в историята. Те са мъртъвци за нея, незамисимо от вероятното концлагерно развитие на сюжета с всичките му мрачни перипетии. Те не е трябвало да побиват байраци където си искат, без това да е предвидено и планирано от ръководството в предварително съчинената история. Трябвало е да се дочака заповедта "свише". Тя пътувала до календара в продължение на 24 часа. И затова днес честваме 9, а не 8 май.

Обикновена социалистическа мърлявщина.

Иначе войната с нацистка Германия вече е била приключила предниния ден - на 8 май. 9 май не е празник на нацисткото поражение, той е триумф на разпореденото от Кремъл ритуално червенознамепоставяне. Със съответно назначените церемониалмайстори - Егоров и Кантария. Чак днес се разбра, че имало и трети - украинец. За него съветската история мълчеше упорито и тъпо като Тодор Живков на разпит при Никола Гешев (Живков се укрива в нелегалност, Гешев не знае, че той се укрива, накрая Живков оглавява Народната милиция, Гешев безпрепятствено напуска страната с влак, а иначе двамата май никога не са се срещали и преди 9 септември надали някой от тях е подозирал за съществуването и историческата длъжност на другия...)

Днес българският президент Георги Първанов изигра ролята на мажоретка №3 (или 24) в шоуто на руския президент Путин. Кремълският батюшка се надява да убеди цивилизования сват с демократична усмивка, с матрьошки, боршове, чер хайвер и руска водка, че Съветите на 9 май са победили Хитлер и нацизма. (Истината е, че го направиха заедно с другите съюзници и с американски боеприпаси, оръжия, храни и дрехи, прекарани през Атлантика с предимно британски кораби и това съставляваше над 10% от съветския БВП по онова време.)

Грузинският президент Михаил Саакашвили не пожела да празнува това нещо. Тбилиси настоява Москва да изтегли военните си сили от базите в независимата кавказка република. Президентите на Естония и Литва не са на Червения площад, защото им е унизително да празнуват поробването си. Президентката на Латвия и нейният колега от Варшава са в Москва, но само за да заявят своя протест срещу съветизацията на страните им и с желание това да стане знак на помирение след шест десетилетия на омраза и изтребление в комунистическия Изток на Европа.

Основните съюзнии на СССР във Втората световна война са представени различно. Джордж Буш е в столицата на "Третия Рим", но май най-вече, за да им каже на някогашните съюзници кои са, какви са и как ги оценява днес цивилизованият свят. А британският лидер Тони Блеър е пратил за церемониала заместника си - и това е твърде сериозен дипломатически "намек". Двусмислените знаци от Вашингтон и Лондон едва ли са безсъдържателни.

В Москва е разбира се китайският ръководител Ху Дзинтау и дори австралийският генерал-губернатор! Както и мнозина други.

В Москва са също и приемниците на някогашните "врагове" -  германският канцлер Герхард Шрьодер (лидер на страната, от която ни "освобождаваха" - с всичките угризения на съвестта, които измъчват по-моралната част от германското общество днес), японският премиер Джуричиро Коидзуми...

Всички те - според "Позитано" 20 - легитимират нуждата от коленопоклонното присъствие на Георги Първанов там. Той замина с посланието, че Русия ни е главен икономически партньор. Първанов няма да протестира като колегата си Квашневски ПРОТИВ изявлението на русковото външно министерство, че Прибалтика не е била окупирана по смисъла на действащото преди половин век законодателство. Българският президент няма да изрече и дума на възмущение от последвалите комунистически беззакония, безумия и безсмислия в нашата половина от Стария континент, където се разпореждаха в продължение на половин век духовните му и идеологически наставници.

Ние искаме да попитаме историка Първанов: А България била ли е окупирана през лятото на 1877 с началото на т.нар. руско-турска война по силата на действащото през вторатата половина на ХІХ век законодателство? Така, в международноправен смисъл. Та Тулча и Свещов са градове в състава на автономните български области, прогласени от Цариградската конференция енинодушно от всички европейски посланици, а тези автономни области са имали ПОВЕЧЕ правомощия в империята, отколкото Източна Румелия подир бруталната руска намеса в събитията на Балканите!...

Османските турци окупирали ли са родината ни 4-5 века по-рано? И ако не са, за какво Освобождение говорим?

България била ли е нещо различно от онова, което е била Словения или Чехия в пределите на Австроунгарската империя преди век и половина? Защо тогава словенците и чехите не се самоназовават "роби" и не твърдят, че са били под австро-унгарско робство, господин славанофилопрезидент?! Кой ви подшушна да използвате именно това терминче? Кога?

България беше ли вече съюзник на антихитлеристката коалиция, когато руските танкове нахлуха от североизток в началото на септември 1944?

И множество други исторически въпроси без отговор имаме, пред които историкът Първанов може само да немее. Но не - той не немее. Той бръщолеви. Той продължава да си изпълнява задачката.

Той не е българин. Той е славянин (!?). Той е признателен на Москва, която фалшифицира и подмени историята ни. Той е готов да целува ботуша на Альоша - на онзи същия, дето продължава да стърчи над античния тракийски град и да унижава от тепето пловдивчани. А също така е готов да целува ръка и на руския патриарх, на гръцкия и на всички други патриарси или някакви други измекяри, субсидирани от Кремъл. Той си пада по окупацията на Прибалтика. Ако го хванете на четири очи - със сигурност ще сподели, че военната интервенция в Чехословакия през 1968 е била наложителна.

И ако нищо от това не е така и Путиново-ПетърПървовата война срещу България е справедлива, а Путиново-ЕкатериноВеликовата история - достоверна, то ние нямаме въобще никакво основание да съществуваме като международно-правен факт на Балканите. Трябва да се сгушим, да се огледаме гузно наоколо, вкупом да погледнем с обезумели очи на Североизток и да се самообявим за "славянско племе". Още по-гот - за "съветско славянско племе".

Не народ - племе! Те много ни обичат като племе. Като народ някакси не им допадаме.

Българският държавен глава по Конституция отговаря за външната политика. Е, как отговаря президентът, историкът, социалистът и българинът на всичките тези въпроси? Как отвръща на все още широко разпространяваните легедни, че българите пишат с руската азбука? Как обяснява на децата си и техните приятели с интереси в областта на историята и археологията защо българските исторически паметници продължават да бъдат СТРОГО СЕКРЕТНИ ЗОНИ в Татарстан, Украйна и Южна Русия? Защо не допускат до тези разкопки чуждестранни експедиции - особено български?!

Защо, Първанов, нямаш и грам намерение да споделиш барем прашинка от тази информация с множеството на Червения площад днес? Кой си ти, какъв си, мъж ли си, жена ли си или хермафродит, както е попитал някога Ботев някого си?

Майната му кого е попитал, днес помним онзи, който е задал въпроса. Онзи, който не е отговорил, сме го забравили, г-н Първанов.